Решение № 11722 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7413/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура против решение 213 от 20.06.2023 г., постановено по адм. д. 224/2023 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът В. Димитров, чрез процесуалния и представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед ЧР СП-238/06.04.2023 г на Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура, с която е прекратено служебното правоотношение на В. Димитров, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществените нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл., поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с предходна заповед от 01.06.2022 г. служебното правоотношение на В. Димитров е прекратено на основание чл. 107, ал. 1 т. 5 ЗДСл. Тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение на 04.04.2023 г. На 05.04.2023 г. служителя подава искане до органа по назначаването да бъде възстановен на длъжността, заемана до прекратяване на служебното му правоотношение и със заповед от същата дата Димитров е възстановен на заемана длъжност. С процесната заповед, издадена на 06.04.2023 г. служебното правоотношение на В. Димитров е прекратено на същото правно основание, а именно чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В константната си практиката относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание Върховният административен съд приема, че за да е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. В конкретния случая посоченото некачествено и не в срок изпълнение на поставените задачи, свързани с управата, ремонта, стопанисването и експлоатацията на Републиканската пътна мрежа в административната област, за които той отговаря ОПУ Стара Загора и неефективно разпределение на задачите между служителите в поверената му дирекция, липса на редовен преглед на изпълнение на задачите и обратна връзка не обосновават осъществяване на хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., а сочат на неизпълнение на служебни задължения. Освен това прекратяване на служебното правоотношение на служителя непосредствено след възстановяването му на длъжност на същото основание, на което е издадена предходната заповед и същата е отменена, сочи на превратно упражняване на власт. Ето защо изводът на Административен съд Стара Загора за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е законосъобразен и обоснован. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Агенция Пътна инфраструктура да заплати на В. Димитров сумата 1000 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,