Решение № 11660 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6999/2024 г.

Производството е по по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за регулиране на съобщенията(КРС) със седалище в гр.София, чрез гл. юрисконсулт Химук, срещу Решение 590 от 10.05.2024 г., постановено по адм. дело 1324/2023 г. по описа на Административен съд София област(АССО). Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за обезсилване на решението и прекратяване производството, за препращане делото на компетентния съд или за отмяната му. Ответникът Виваком България ЕАД със седалище в гр. София, чрез адв. Йорданова, намира така депозираната касационна жалба за неоснователна.В съдебно заседание се представлява от адв.Владимирова, която поддържа подадения писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да прогласи нищожността на отказа на Председателя на КРС, обективиран в писмо изх.10-01-87-1 от 24.10.2023 г. първостепенният съд е приел, че същият е постановен от некомпетентен административен орган. Настоящият състав на касационната инстанция намира този извод за правилен. Безспорно установено по делото е, че ответникът по касация с писмо 10-01-87 от 09.10.2023г. е входирал искане до КРС, на основание чл.15 от Тарифа за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС за възстановяване на надвнесени годишни такси на стойност 2 246 193лв. за ползване на ограничен ресурс за 2023 г., вследствие изменение на тарифата и последващо намаляване на дължимите такси за 2023 г. В отговор на постъпилото искане за възстановяване на недължимо платени суми Председателя на КРС е издал Писмо 10-01-87-1/ 24.10.2023 г., с отказ за възстановяване на сумата. Безспорно е още и че дружеството е заплатило авансово годишните такси за ползване на радиочестотен спектър за Разрешение 1390/2009 г., Разрешение 1625-18/2022 г., Разрешение 2319/2019 г. и за номерационни ресурси по Разрешение 1391/2009 г. в пълен размер, а именно 6 865 652 лв., изчислен съобразно правилата на Тарифата в нейната действаща към момента на плащането редакция, а именно ДВ, бр. 30 от 31.03.2020 г., в сила от 01.01.2021 г. С Постановление 47/31.03.2023 г. на МС, обн. в ДВ. бр. 30 от 4 април 2023 г., в сила от 08.04.2023 г. Тарифата е изменена, като са намалени дължимите такси. Според приетото заключение на вещото лице годишната такса за 2023 г. за ползване на радиочестотен спектър и номерационни ресурси, която Дружеството би дължало по Тарифата след нейното изменение, е в по-малък размер. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че дружеството е упражнило правото си по чл.15 от Тарифата да поиска от КРС възстановяване на недължимо платени такси, по което искане е налице произнасяне еднолично от Председателя на Комисията. Правилен и споделен и от настоящата касационна инстанция е и извода на Административен съд София-област, че изпратеното в отговор на искането писмо, обективира отказ за възстановяване на сумите и съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, тъй като засяга права и законни интереси на жалбоподателя. С обжалваното писмо с изх.10-01-87-1, подписано от Председателя на КРС от дата 24.10.2023 г., дружеството е било уведомено, че за КРС не е налице основание за възстановяване на суми за ползване на радиочестотен спектър по същото искане, но липсват доказателства(а и твърдения) този документ да се основава на акт на колективния орган. Следователно, въз основа на валидно отправено искане на "Виваком България" ЕАД, по което КРС има задължение да се произнесе, Председателят на Комисията еднолично е формирал изявление и становище за отказ по искането за възстановяване на таксите, без да е бил налице надлежно решение на КРС, като колективен орган и е изразил това волеизявление в обжалвания пред първоинстанционния съд акт. Обжалваното писмо има всички характеристики на индивидуален административен акт, тъй като е постановено от административен орган и засята права и законни интереси на дружеството . По отношение на компетентността законосъобразно е прието от първостепенния съд, че именно КРС е органът, който е длъжен да разгледа и се произнесе по искането, тъй като от една страна и съгласно чл.15 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения Недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересуваната страна., а от друга с новелата на чл.148 от Закона за електронните съобщения(ЗЕС) именно Комисията е посочена за администратор на тези приходи. С оглед характера на регулираните обществени отношения и при изричната разпоредба на чл. 35, ал. 1 ЗЕС КРС е задължена да се произнесе с мотивирано решение по искането, прието с обикновено мнозинство от членовете на Комисията. В този смисъл правилни и законосъобразни са решаващите мотиви на Административен съд София-област, че в случая дължим е бил изричен мотивиран акт на колективния орган КРС(чл.35, ал.1 ЗЕС), който не може да се замести от писмото на Председателя на КРС, до когото искане не е било и отправяно, с глед на което постановеният отказ за възстановяване на недължимо платени от дружеството такси за ползване на радиочестотен спектър за 2023 г. се явява нищожен, поради постановяването му от некомпетентен орган. Досежно втория касационен довод за недопустимост на решението поради нарушаване правилата на местната подсъдност, настоящата касационна инстанция намира същия за неоснователен, тъй като искането на дружеството за възстановяване на надвнесени такси за 2023 г. съставлява искане за постановяване на решение на КРС по реда на чл.35 от ЗЕС, по което съобразно правилата на местната подсъдност по чл.35, ал.2 от ЗЕС компетентен да се произнесе е АССО. Освен това, съгласно константната практика на ВАС, след като страната не е направила своевременно възражение за липса на подсъдност и след като съдът не е повдигнал този въпрос до края на първото съдебно заседание, подсъдността на съда, разгледал и решил делото се смята за стабилизирана и обоснована. С касационната жалба всъщност органът излага своето виждане, че липсва произнасяне, тъй като не са били налице всички положителни предпоставки за това, реферирайки към чл.15 от Тарифата и анализирайки приложението на разпоредби от вторично ниво на правно регулиране, дадени с ПМС 47 от 31.03.2023г. Тези аргументи обаче са били относими към поставените с искането въпроси и са такива по същество, а не по допустимост на производството. Ако е считал, че административното производство пред него е недопустимо, то сезираният орган е следвало да се произнесе също с изричен акт за това(по тези въпроси процесуалния закон не предвижда възможност за фингирано/презюмирано прекратяване). Мотивите на касатора в жалбата му по същество са относими към мотиви на изричен акт, с какъвто органът е бил задължен да се произнесе в законовия срок и е недопустимо такива да се излагат едва с касационната жалба. С оглед на това тези доводи не следва да се обсъждат, още повече, че те не са били предмет на разглеждане и от първата съдебна инстанция. При това положение не е налице соченото в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Правилно и законосъобразно е и решението в частта досежно присъдените на дружеството разноски в общ размер на 6 692,33 лева, от които 5830, 33 лева адвокатско възнаграждение, 50 лева държавна такса и 812 лева възнаграждение за вещо лице. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.8 , ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът е отхвърлил като неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение , с оглед материалния интерес на стойност 2 246 193лв. Предвид изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба- Виваком България ЕАД, следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на общо 1 781,36лева. По направеното възражение за прекомерност, следва да се посочи, че същото е неоснователно, т.е. уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед предвидения негов минимален размер по чл.8, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,