Решение № 11456 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2135/2010 г.

Решение № 11456 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2135/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Михаил Тихолов Екимджиев от гр. Пловдив, подадена срещу решение № 1438/9.11.2009 г., постановено по адм. дело № 2053/2008 г. по описа на Административен съд Пловдив, както и по частна жалба подадена срещу определение № 2694/22.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2053/2008 г. в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Подадена е и частна жалба от община Пловдив против определение № 2694/22.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2053/2008 г. по описа на Административен съд Пловдив в ЧАСТТА, в която е оставено без уважение направеното искане за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение като разноски по делото на основание разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за допуснато същество нарушение на процесуални правила при постановяването му, поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се и оплакване за недопустимост на съдебното решение по изложени съображения в писменото уточняване на касационната жалба "поради нарушаване на императивни разпоредби, установяващи задължение на съда за безпристрастно правораздаване". В частната жалба се поддържа, че оспореното определение в ЧАСТТА, в която е осъден касационният жалбоподател като ищец да заплати по сметката на Административен съд Пловдив разноски по делото в размер на 180 лв. /заплащане на възнаграждение на вещи лица за изготвени съдебни експертизи/ следва да се отмени като неправилно. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната и на частната жалба подадени от Михаил Екимджиев намира, че са подадени от надлежна страна /за която обжалваните съдебни актове са неблагоприятни/ и в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК, поради което са допустими, като разгледани по същество са неоснователни. Подадената от община Пловдив частна жалба за присъждане на общината като юридическо лице на разноски /юрисконсултско възнаграждение/ за процесуално представителство в производството пред първоинстанционния съд е подадена в срока по чл. 230 АПК и е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е отхвърлил като неоснователни предявените искове от Михаил Екимджиев срещу община Пловдив за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди причинени му като гражданин от незаконосъобразно бездействие на кмета на община Пловдив, изразяващо се в непредприемане на предписаните в Закона за пътищата /ЗП/ мерки за осигуряване на чистота, ремонт и поддръжка на отсечка от общинска улица посочена в подаден сигнал по реда на чл. 119 АПК, както и от отказа на кмета на община Пловдив да вземе решение и да изпълни контролните си задължения по подадения сигнал получен в община Пловдив на 07.04.2008 г. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон ЗОДОВ. От доказателствата по делото се установява, че Михаил Т. Екимджиев е предявил обективно съединени искове срещу община Пловдив на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 АПК за сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на административен орган - кмета на община Пловдив по изложени съображения в исковата молба изразяващи се в "предизвикано у него възмущение и засегнато самочувствие на гражданин в правова държава, следствие неправомерно бездействие на кмета на община Пловдив, противоречащо на чл. 121, чл. 122 и чл. 123, ал. 1 АПК по повод подаден сигнал вх. № ОЖ048617/07.04.2008 г." както и за "неправомерно бездействие, изразяващо се в непредприемане на предписаните в закон действия за осигуряване на чистота, ремонт и поддръжка на отсечка от ул. "Люлебургас", находяща се на територията на район "Централен" - община Пловдив". С оглед предмета на обективно съединените искове - предмета на гражданския спор за обезщетение за вреди, настоящата инстанция приема, че поначало правото на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е постановено от ищеца на погрешна основа на основание следните съображения: Искът по чл. 1 ЗОДОВ е осъдителен и интересът от осъдителния иск е налице, когато ищецът твърди в исковата си молба, че притежава изискуемо гражданско притежание срещу ответника /възникнало от непозволено увреждане/, което последният не удовлетворява. Предмет на делото по предявен иск по чл. 1 ЗОДОВ е установяване на всички елементи от фактическия състав на отговорността, посочени в чл. 1 и чл. 4 ЗОДОВ. Отговорността на държавата и общините по ЗОДОВ е специфично проявление на принципа на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД, като също е и гаранционно - обезпечителна. Тази отговорност е от "административен деликт" - т. е. от административно увреждане от административни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност на управленска, властническа, публична дейност. По изложените съображения за предмета на делото по предявения иск от ищеца по чл. 1 ЗОДОВ, изразяващ се в причинени морални вреди от неправомерно бездействие на кмета на община Пловдив и по двата пункта на исковата молба, следва да се приеме, че е налице отклонение във връзка с иска, защото незаконосъобразността на бездействието на административния орган може да се установи в производство по чл. 256 /чрез жалба/ и чл. 257 /искова защита/ АПК. И в двата случая установяването на незаконосъобразността на бездействието се извършва със съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и обвързва съда по обезщетението. Съдебното решение по предявен иск по чл. 257 АПК разрешава със сила на пресъдено нещо спора за съществуването /или несъществуването/ на задължение на административния орган да извърши действието, произтичащо от закона, което обстоятелство обуславя наличието на правен интерес като процесуална предпоставка за допустимостта на осъдителния иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За конкретния случай за процесуална икономия следва да се изложат и допълнителни съображения за правилността на обжалваното решение. Изграждането, ремонтът и поддържане на общинските пътища се осъществява от съответната община, но като собственик на тези пътища. Поддържането на пътищата и улиците на основание чл. 3 от Закона за движението и пътищата /ЗДвП/ е задължение на лицата, които ги стопанисват. Общината като собственик на общинските пътища следва да отговоря за причинени увреждания на ищеца на основание чл. 50 ЗЗД за лошо стопанисване на вещите, които й принадлежат - за конкретния случай на улица от местно значение. На основание разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, когато в закон е предвиден специален начин за обезщетение, този закон не се прилага. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а оспореното решението като правилно да се остави в сила. С оспореното с частната жалба определение № 2694/22.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2053/2008 г. по описа на Административен съд Пловдив ищецът М. Екимджиев е осъден да заплати на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ по сметката на административния съд разноските по делото в размер на 180 лв., представляващи изплатени суми като възнаграждение за вещи лица. Отговорността за разноските по производството на основание чл. 143, ал. 4 АПК е за ищеца, защото това са разноски по действия /назначаване на съдебни експертизи/, които тази страна е поискала и не е внесла предварително. С определение № 2694/22.12.2009 г. е оставено без уважение направено искане от община Пловдив за допълване на решение № 1438/09.11.2009 г., постановено по адм. дело № 2053/2008 г. по описа на административен съд Пловдив с присъждане на разноски, защото са защитавани /представлявани/ от юрисконсулт. Изложените от съда мотиви за неоснователност на искането не се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 и чл. 143, ал. 4 АПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на община Пловдив разноски за водене на делото в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, защото е защитавана от юрисконсулт. По изложените съображения, Върховният административен съд, III отделение