Решение № 8803 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5752/2017 г.

Решение № 8803 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5752/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 293 от 28.02.2017 г., постановено по адм. д. № 1881/16 г. Административен съд - гр. П., 16 състав, е отхвърлил жалбата на "БЕГЛИКА - 3" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Л. К." .№..., представлявано от управителя З. Х. К., срещу ревизионен акт № Р - 16001315007105 - 091 - 001/29.03.2016 г. на ТД на НАП - П., поправен с РА № П - 16001316059103-003-001/04.04.2016 г. на ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 412/24.06.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 74 729,08 лв. и прилежащите лихви в размер на 2 105,64 лв. по 26 бр. фактури издадени от "ТСБ-92" ЕООД с предмет на доставките иглолистни трупи, банциг, шпонт - дърводелски, транспортна услуга. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. П. сумата 2800 (две хиляди и осемстотин)лева юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "БЕГЛИКА - 3" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Л. К." .№..., представлявано от управителя З. Х. К. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. П. е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Алтернативно моли делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на "Беглика - 3" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Л. К." .№..., представлявано от управителя З. Х. К., срещу ревизионен акт № Р - 16001315007105 - 091 - 001/29.03.2016 г. на ТД на НАП - П., поправен с РА № П - 16001316059103-003-001/04.04.2016 г. на ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 412/24.06.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П., с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 74 729,08 лв. и прилежащите лихви в размер на 2 105,64 лв. по 26 бр. фактури издадени от "ТСБ-92" ЕООД с предмет на доставките иглолистни трупи, банциг, шпонт - дърводелски, транспортна услуга. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност и необоснованост на акта. На лист 2 от обжалваното решение съдът е посочил обстоятелството, че "БЕГЛИКА - 3" ЕООД и "ТСБ - 92" ЕООД имат за едноличен собственик и представляващ едно и също лице - З. Х. К. След това административният съд е пристъпил към описване на установената фактическа обстановка по време на ревизията и анализ на събрания доказателствен материал. Описана е и извършената ревизия на доставчика "ТСБ - 92" ЕООД, при която органът по приходите е констатирал, че преките доставчици на "ТСБ - 92" ЕООД не са открити на декларираните адреси, получатели са на стоки и услуги от доставчици с "рисков профил" и не са разполагали със стоките/материалите ДМА, следователно не биха могли да прехвърлят собствеността на същите на дружеството доставчик. Решаващият състав е описал подробно извършените процесуални действия от страна на приходната администрация, като е посочено, че поради непредставяне на изисканите документи от "ТСБ - 92" ЕООД, ревизиращите са констатирали, че не се установява прехвърлянето на собствеността върху стоките и ДМА, както и реалното извършване на транспортната услуга. В хода на ревизията от "БЕГЛИКА - 3" ЕООД са били представени описи на наличните активи към датата на регистрацията по ЗДДС с включени фактури за покупки, като всичките са били издадени от "ТСБ - 92" ЕООД. Фактурите за м. 08, м. 09, м. 10.2015 г. не са приложени. Приложени са още и споразумение от 07.05.2015 г., сключено с "ТСБ - 92" ЕООД за отсрочване на плащанията и анекс към него от 01.09.2015 г.; счетоводни регистри за периода 16.04.2015 г. - 31.07.2015 г.; справки по образец, от които е видно, че дружеството не притежава имоти и транспортни средства, а само машини - 2бр. банциг и шпонт - дърводелски и др., както и договор сключен с "Пролет 66" ЕООД от 10.03.2015 г. за наем на "дърводелска работилница". В решението е посочено, че съгласно споразумение между "ТСБ - 92" ЕООД и "БЕГЛИКА - 3" ЕООД за отсрочване на плащанията на "БЕГЛИКА - 92" ЕООД към доставчика, същите следва да се погасят по банков път след 30.09.2015 г., а съгласно анекса се отсрочват за изплащане в периода 15.01.2016 г. - 15.04.2016 г. Не са представени доказателства за осъществено плащане по фактурите. Като доказателство за съхранението на дървените материали и детайли от "БЕГЛИКА - 3" ЕООД е представен договора за наем, сключен с "Пролет 66" ЕООД, същият е без нотариална заверка, решаващият състав е установил, че в писмени обяснения управителя на "БЕГЛИКА - 3" ЕООД е посочил, че представя договор за наем на склад, а видно от т. 1 - предмет на договора е дърводелска работилница. От "Пролет 66" ЕООД не са представени доказателства в тази връзка, направен е извод, че договорът за наем е фиктивен и е съставен само за нуждите на ревизията. Административният съд е посочил, че както в хода на ревизията, така и в съдебното производство не са представени годни доказателства, които да обосноват по безспорен начин извода за реалност на доставките на иглолистни трупи, банциг, шпонт - дърводелски, транспортна услуга. От дружеството- доставчик не са представени доказателства за притежанието на дървен материал, евентуално за преработка на същия и продажбата му на ревизираното лице. Няма доказателства за предаване на стоката и транспортиране. Липсват доказателства за притежание на машини (банциг и шпонт - дърводелски), документи за покупката, за получаването им и за превоза. Не са представени документи за извършването на транспортна услуга на "БЕГЛИКА - 3" ЕООД по фактура № 120098 от 07.05.2015 г. - пътни листове, заповеди за командировка, лице извършило превоза, МПС, лиценз за международен превоз на товари. Съдът е посочил, че при извършената ревизия на "ТСБ - 92" ЕООД също не се доказват обстоятелствата във връзка с придобиването на стоките. На база на тези фактически обстоятелства е направен крайният извод за законосъобразност на издадения РА и неоснователност на подадената жалба. Основните оплаквания, развити в касационната жалба са за допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила изразяващо се в това, че административният съд не е дал указания на жалбоподателя относно изискването и представянето на доказателства, назначаването на съдебно-икономическа експертиза и др. Навеждат се доводи, че подходът на административният съд при изграждането на фактическата обстановка е грешен и в резултат на това е достигнал до правни изводи, които са в противоречие с материалния закон. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса като е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно доказване, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. В случая правилно е прието, че спорна е една от предпоставките за възникване на правото, а именно наличието на данъчно събитие, реалността на доставките на стоки и услуги. В тежест на ревизираното лице е да установи, че доставките, за които претендира ползване на данъчен кредит, са реално извършени - стоките са закупени от посочените във фактурите доставчици и прехвърлено правото на собственост върху стоките чрез предаването и приемането им и др. и че услугите са реално извършени. В тази връзка съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила като е събрал всички доказателства, проявил е активност да изясни пълно фактическата обстановка, дал е възможност на ревизираното лице да представи всички поискани от него доказателства и доказателствени средства с определение № 2260 от 27.12.2016 г. още с насрочването на делото за открито съдебно заседание. Обосновано съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки. Установено е, че предходните доставчици са с "рисков профил" и не са били открити на посочените адреси при извършване на насрещните проверки. Касае се за доставки на стоки с предмет иглолистни трупи, банциг, шпонт-дърводелски и извършване на транспортна услуга. По делото липсват годни доказателства, които да обосноват по безспорен начин извода за реалност на фактурираните стоки и извършената транспортна услуга. Липсват доказателства за обекта за съхранението на процесните стоки, както и доказателства за реално осъществяване на превоза на стоките. Не са представени никакви доказателства относно извършването на транспортна услуга. Не се доказва и разплащането между страните по процесните доставки. Правилно съдът е определил като свързани лица страните по доставките "БЕГЛИКА - 3" ЕООД и "ТСБ - 92"ЕОО, тъй като З. Х. К. е едноличен собственик и управляващ и на двете дружества, което ведно с установената липса на доказателства за действителното осъществяване на доставките на стоки и услуга, които са фактурирани на жалбоподателя, води до извод за привидна сделка, т. е. за наличие на данъчна измама. След като по делото не се установява по безспорен начин, че процесните доставки са реално извършени, то наличието само на фактури и то при положение, че издателите на фактурите и техния получател са свързани лица, правилно е обусловило и приходните органи, а впоследствие и съда да приемат, че данъчният кредит незаконосъобразно е упражнен. Практиката на СЕС категорично приема, че може да се откаже право на приспадане на ДДС като данъчен кредит, когато въз основа на обективни данни установи, че се прави позоваване с измамна цел - самото лице извършва данъчна измама, като не участва в реална доставка на стоки или услуги, или знае, че участва в сделка, която е част от данъчна измама - решения на СЕС по дело С-285/11, С-324/11 и др. Добросъвестността на страните по една доставка е едно от условията, при наличието на което и при установено по категоричен начин предаване/приемане на стоки и/или услуги винаги води до законосъобразно упражняване на данъчен кредит, а липсата им - до непризнаването поради наличие на злоупотреба с право. Както вече се посочи в процесния случай при положение, че страните по доставките са свързани лица и при установените по-горе обстоятелства на липса на реално доставки, се сочи на данъчна измама, поради което правилно съдът е потвърдил констатациите на ревизионния акт за непризнаване правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на ДК е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. Изводите на съда не са в противоречие с цитираните решения на СЕС, както и с други в същия смисъл, тъй като в своята константна практика СЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. Именно неустановената реалност на доставките е основание да се направи извод за неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил касационната жалба като неоснователна, Административен съд - гр. П. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 2100 (две хиляди и сто) лева, определени на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на първо отделение,