Решение № 4909 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5746/2015 г.

Решение № 4909 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5746/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците -- (ДАБ) при Министерския съвет (МС), чрез юрк. Кулинова против Решение № 2220 от 01.04.2015 г. по адм. дело № 8631 от 2014 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено Решение № 4141 от 13.06.2014 г. на зам.-председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Гераминежад Камран - гражданин на Иран и делото е върнато за ново произнасяне на административния орган при съобразяване на дадените в решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Гераминежад Камран в съдебно заседание чрез адв. Савова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил Решение № 4141 от 13.06.2014 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут и делото е върнато за ново произнасяне на административния орган при съобразяване на дадените в решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че административното решение е постановено от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и целта на закона, но при неправилно приложение на материалния закон. За да постанови оспореният съдебен акт съдът е приел за установено, че настоящата молба е последваща по смисъла на ЗУБ. Изложил е доводи, че административният орган неправилно е приел, че спрямо жалбоподателя не е налице преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е направил този извод от приложената извадка от Ирански Трибунал за малтретирането и масовите убийства на политически затворници в Иран в периода 1981-1988 г., като е приел, че спрямо жалбоподателя са извършени тежки посегателства спрямо личността му, изтезание и нечовешко и унизително отношение във връзка с наложеното му наказание. Според първоинстанционния съд административният орган не е съобразил изложеното в бежанската история с посоченото в приложената справка относно общото положение в Иран № 01-482/13.01.2014 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ. АССГ е установил, че при издаване на оспорения акт, административният орган не е обсъдил представените пред него документи, а именно два броя призовки от прокуратурата към затвора Евин, от които е видно, че чужденецът е бил обект на преследване от властите в Иран и че срещу него ще бъде изпълнена присъда, без обективните обстоятелства да налагат това. В подкрепа на този извод е посочил неоспорената в производството от страните фоноскопска експертиза, както и разпита на св. Адреева. Въз основа на анализа на представените доказателства и възраженията на страните първостепенният съд е направил извод, че административния орган не е изследвал въпроса за наличието на материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на Камран на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Такива според съда са реалната опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция поради това, че кандидатът за убежище е бил задържан от властите в страната си и е бил принуден да премине в нелегалност поради посегателства спрямо личността му. Отделно от това актуалната справка относно общото положение в държавата на произход - Иран сочи, че там не се гарантират правата на човека; правосъдната система не гарантира справедлив процес; налагат се жестоки наказания, затвор и смъртни присъди за престъпления, подобни на извършеното от Камран. Според съда тези факти са посочени в решението на административния орган, но не са обсъдени обективно и във връзка с наличието на предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. При разглеждане на молбата на Камран административният орган не е изследвал установеният в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ принцип "non refoulement" (забрана за връщане) - в случай на връщане на Камран в страната на произход той, предвид доказателствата, е застрашен от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. С оглед наличието на репресия срещу противниците на управляващата политическа сила в страната и в съответствие с чл. 15, ал. 1, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, неоснователно на чужденеца е отказано предоставяне на хуманитарен статут с мотив, че не е доказал конкретна заплаха за живота и личността му и че не е обосновал наличието на основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. С оглед на трайната практика на Върховния административен съд, когато молбата за закрила се приеме за неоснователна, поради липса на конкретните основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, даващи право на бежански или хуманитарен статут, административният орган е длъжен да се мотивира и относно принципа "non refoulement" (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците. Това негово задължение следва не само от чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, но и от чл. 19, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на всички административни и съдебни органи и гражданите на Европейския съюз. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната. Видно от представената справка с вх. № 01-482/13.01.2014 г. (л. 20), става ясно, че съществуват множество нарушения на човешките права в Иран. Изложените данни, които се съдържат в преписката, налагат задължението на административния орган да обсъди последствията, които биха били налице, в случай на връщане на чужденецът в страната му на произход. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение счита, че във връзка с направените доводи за недостоверност на бежанската история на чужденеца, като основание за постановения отказ, сочи на нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, които задължават административния орган да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и служебно да събира доказателства, ако прецени че представените такива не са достатъчни. Представените в хода на административното производство доказателства за провеждано разследване от трибунала в Хага, който дава безспорни писмени доказателства за това, че чужденецът е бил измежду лицата политически преследвани от иранския режим и жертва на фалшива екзекуция, не са обсъдени от административния орган. В тази връзка административния орган е следвало да събере доказателства относно твърдяната бежанска история на чужденеца ответник в настоящото производство, а не да отрича изложените в нея факти и обстоятелства. Той е следвало не да се ограничава единствено до фактите във връзка с напускането на страната от бежанеца, а да прецени наличието на заплаха при евентуалното му връщане там. В подобен аспект е подходено и при преценката на останалата част от изложената от ответника бежанска история. Първостепенният съд е постановил съдебното си решението в съответствие със съдопроизводствените правила, задължаващи го да върне преписката на административния орган съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, след като е установил съществено нарушение на задължението по общото правило по чл. 35 от АПК, както и на специалната разпоредба по чл. 75, ал. 2 изр. първо от ЗУБ да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му на произход. В тази връзка първата инстанция правилно е дала указания случаят да бъде преценен и с оглед възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изводите му за наличие на противоречие с материалния закон са правилни и обосновани, предвид което не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд,