Решение № 13888 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6847/2024 г.

6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/B/08), приведена в действие в Република България при замените на горска земя, на основание чл. 10 и чл. 38, ал. 3 от Закона за държавните помощи (ЗДП), чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 6 и т. 9, чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ. Административният съд е обосновал подробно изводите си за незаконосъобразност на административния акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на мотиви и нарушение на процедурата по изготвяне и приемане на оценителната експертиза, както и материална незаконосъобразност. На първо място, правилно съдът е приел, че процесният АУПДВ страда от съществен порок, изразяващ се в липсата на мотиви. В него е посочен фактът, че с Договор за замяна на недвижим имот 374 от 23.07.2007 г., сключен между Ел Ем Импекс ЕООД и Държавна агенция по горите, дружеството е заменило 43 бр. парцели горска земя, с обща площ 5 008.594 дка, находящи се в землището на с. Бов, с. Брезе, с. Буковец, с. Губислав, с. Добърчин, с. Дружево, с. Лесковдол, с. Огоя, с. Осеновлаг, община Своге, оценени по Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване на право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд за сума в размер общо от 4 476 227.00 лева , срещу 31 бр. държавни горски поземлени имоти, с обща площ 1 001.174 дка, находящи се в землището на гр. Самоков, с. Говедарци, с. Доспей, общ. Самоков, оценени по Наредбата за сума в размер на 4 391 188.56 лева. В АУПДВ е цитирано решението на ЕК, според което при така извършената замяна Република България е предоставила държавна помощ в нарушение на чл. 108, § 3 от Договора за функциониране на ЕС, несъвместима с вътрешния пазар. Определен е размер на сумата, която следва да бъде възстановена и е обяснено, че този размер е в съответствие оценителната експертиза, извършена от Агролеспроект ЕООД. Съобразно така изложеното в АУПДВ съдът е приел липсата на фактически и правни основания за издаване на акта досежно спорния въпрос дали Ел Ем Импекс ЕООД е предприятие . В съдържанието на акта е отразено, че дружеството е търговец, извършващ стопанска дейност по занятие и следователно е предприятие. Административният орган се е позовал и на вписания в търговския регистър предмет на дейност. Тези елементи според административния орган обуславят извода, че Ел Ем Импекс ЕООД отговаря на изискването за предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз. По отношение на задължението на Република България да идентифицира с точност "потенциалните" бенефициери на несъвместимата държавна помощ съображение 171 от Решение на ЕК

final/05.09.2014 г. предвижда, че това са участвалите физически и юридически лица в 132-те сделки за замяна с българските органи през разглеждания период. От тази група българските органи следва да изключат тези физически и юридически лица, които не отговарят на критериите за "предприятия" по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора, както и тези лица, които от сделките за замяна, в които са участвали, са получили предимство, целият размер на което не надвишава праговете, установени в Регламента за минималната помощ (помощта "de minimis"), стига тези сделки да съответстват и на другите условия, определени в този регламент. Останалите физически и юридически лица, които са участвали в сделки за замяна, следва да се считат за бенефициери на неправомерно приведена в действие държавна помощ, от които българските органи трябва да възстановят полученото в резултат на тези сделки предимство. Нито в мотивите на обжалвания АУПДВ, издаден от МЗХГ, нито в мотивите на първоинстанционния съд, е направено разграничение между изразите "потенциални" бенефициери и действителния кръг на лицата, които следва да се считат за бенефициери и респективно само спрямо тях да бъдат предприети действия за възстановяване на полученото. Изрично в съображение 154 от Решение на ЕК

final/05.09.2014 г. се отбелязва, че в случаите, когато отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС към помощта "de minimis", това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по чл. 107, § 1 от Договора, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. Приетото е в съответствие с правото на Съюза и чл. 3 от цитирания регламент. Следователно произнасянето по съответните въпроси е било необходимо в случая, преди да се пристъпи към количественото определяне на помощта (т. 7. 2, р. 7 ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ от Решението на ЕК), съгласно допустимия ред и методите за оценка на реалните пазарни цени на парцелите към момента на предоставянето й. В съображение

на решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година е посочено, че правилата за държавните помощи се прилагат по отношение на бенефициер, който е "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС. Съдът на ЕС определя понятието "предприятие" за целите на чл. 107, § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране, а стопанска дейност е всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар. С решението от 19.10.2023 г. по дело С-325/22 на Съда на ЕС обхвата на понятието "предприятие" е разширен, като в т. 39 е посочено, че "решението на ЕК от 5 септември 2014 г. трябва да се тълкува в следния смисъл: не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези имоти за целите на икономическа дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 ДФЕС". Съгласно чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589 без това да засяга разпореждане на Съда на Европейския съюз съгласно ДФЕС, възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. Следователно, спазването на националните правила за издаване на индивидуални административни актове по реда на АПК, ред, към който изрично препраща чл. 38, ал. 3 ЗДП, налага административният орган да изложи мотиви (фактически и правни основания) за издаването на акта, като от особена важност в случая е излагането на такива за това защо се изисква възстановяване на помощта именно от неговия адресат, след като той не е определен като бенефициер на несъвместима помощ с решението на комисията. Значението на изискването за мотивите в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК според Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е такова, че неизлагането им съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В тази връзка следва да бъде посочено, че липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на релевантните за издаването му факти за първи път в съдебната фаза на производството. Задължението на съда е да извърши контрол за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на изложените в него мотиви, т. е. той не може да замести органа, излагайки мотиви вместо него. Следователно, неоснователни са доводите на касатора за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане на поисканата от административния орган съдебно-икономическа експертиза със задача вещото лице да извърши анализ на приложените по делото като доказателство годишни финансови отчети за периода 2008 г. -2020 г. в насока да бъде изследвана стопанската дейност на адресата на процесния АУПДВ. Дори и да се приеме, че така изложените в АУПДВ от административния орган лаконични съображения, че дружеството е бенефициер по смисъла на чл.107, параграф 1 ДФЕС, са обосновани, то правилни според настоящия касационен състав са изводите на АССГ във връзка с оценителните доклади, на които се прави позоваване в АУПДВ. В т. 50 от решение по дело С-325/22 се посочва, че размерът на помощта за възстановяване следва да се определи въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997 или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрена от Комисията. Съответни на решението са разпоредбите от приложимия национален закон чл. 38, ал. 9 и ал. 10 ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО), който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с получателя на помощта. Тя се възлага и приема от администратора на помощта съобразно определените в решението на Европейската комисия условия и срок. По делото е представено писмо изх. 5615/07.09.2021 г. от ръководителя на Регистъра на Камарата на независимите оценители в България, според което оценителят "Агролеспроект" ЕООД не е вписан в Публичния регистър на независимите оценители и няма издаден сертификат по Закона за независимите оценители, т. е. не е изпълнено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП, залегнало изрично и в условията на обществената поръчка. Правилно е приел съдът, че е нарушен и принципът за независимост, регламентиран в чл. 4, т. 1 от ЗНО, изискващ необвързаност на регистрирания оценител, включително чрез неговите съдружници/акционери и персонал, с възложителя на оценката, с неговите ръководители или свързани с тях лица. От данните в търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на земеделието. Оценката не е възложена от администратора на помощта в изпълнение изискването на чл. 38, ал. 10 ЗДП, а от Изпълнителна агенция по горите, която, според чл. 2, ал. 1 от Устройствения й правилник е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и изпълнителният директор на агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието. Изложеното безспорно сочи на обвързаност на оценителя с администратора на помощта в противоречие с принципа по чл. 4, т. 1 от ЗНО и на свързаност между администратора на помощта и оценителя по смисъла на § 1, т. 3 ДР ДОПК в противоречие с чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗНО. Съображение 4 от Регламент 1407/2013 на Комисията относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, който не е в сила от 31.12.2023 г., но е бил приложим към датата на оценката, касае свързани предприятия за целите на прилагането на правилото de minimis, и не касае свързаността между оценител и възложител, противно на доводите на касатора. С оглед изложеното административният съд правилно е приел, че пазарните оценки на имотите, на които се позовава издателят на акта, не са изготвени от независим оценител и не е спазено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по ЗНО. Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589 възстановяването се извършва в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, а контролът от страна на съда на законосъобразността на административния акт, с който се разпорежда възстановяването, включва проверка за спазването на приложимите нормите от националното законодателство. Обосновани са мотивите на обжалваното първоинстанционно решение за това кои конкретни разпоредби от специалния закон са нарушени при възлагането на оценителните доклади. Без значение за въпроса относно законосъобразността на процесния АУПДВ са възложените в рамките на съдебното производство експертизи, чиито констатации са подробно обсъдени от първостепенния съд и въз основа на тях е формирано заключението за неустановеност на размера на държавна помощ, доколкото първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна е отрицателна величина. В тази връзка неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане на поисканата от административния орган тройна съдебно-оценителна експертиза. Съдът е постановил изрично определение от 23.02.2024 г., с което е изложил съображения за отхвърляне като неоснователно така поддържаното искане и в мотивите на съдебния акт са формирани изрични съображения за цененето на назначените съдебно-оценителни експертизи /основно и допълнително/, които се възприемат от касационната инстанция. Като е достигнал до извода за незаконосъобразност на процесния АУПДВ и го е отменил, АССГ е постановил валидно, допустимо и правилно решение.