Решение № 3111 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16311/2010 г.

Решение № 3111 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16311/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Валентина Владимировна Князева от гр. Исперих, чрез процесуалния й представител адв. Елена Кралева, против решение № 55 от 10.11.2010 г., постановено по административно дело № 108 от 2010 г. на Административния съд - Разград, с което е отхвърлено оспорването й срещу решение № 45 от 24.09.2010 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено разпореждане № 94В-16402440 от 31.08.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст за периода 27.02 - 22.08.2009 г. в размер на 1383,43 лв. - главница, както и 342,09 лв., представляващи начислената лихва. Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - ръководителят на ТП на НОИ - Разград, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба с мнение съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Разград, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Валентина Владимировна Князева решение № 45 от 24.09.2010 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено разпореждане № 94В-1640-2440 от 31.08.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. С последното е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода 27.02 - 22.08.2009 г. в размер на 1383,43 лв. - главница, и 342,09 лв. - лихва. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Валентина Князева срещу решението на ръководителя на ТП на НОИ. Съдът е приел, че оспорваният административен акт е правилен като поставен в съответствие с чл. 53, ал. 4 от КСО, според който ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно е било посещавано детското заведение. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. От данните по делото съдът е установил безспорно, че Валентина Владимирова Князева е била в платен отпуск за отглеждане на малко дете за периода от 14.05.2008 г. до 22.08.2009 г., разрешен от работодателя й ЕТ "Юникор - Юлиян Нанчев" - гр. Исперих, на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). В заявлението-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, представено на 11.06.2008 г. в ТП на НОИ - Разград, касаторката е декларирала, че детето й не е настанено в детско заведение и при промяна на обстоятелствата в тридневен срок писмено ще уведоми работодателя си. При направена от контролните органи на РУСО - Разград проверка по чл. 107 от КСО било установено, че детето Павел Юлиянов Нанчев е прието в ОДЗ "Първи юни" - гр. Исперих, на 27.02.2009 г. и е отписано на 5.10.2009 г. Това е дало основание за започване на административното производство по издаване на оспорените административни актове - разпореждане и решение. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, според която парично обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел за установено, че синът на жалбоподателката, роден на 22.08.2007 г., за времето от 27.02 до 22.08.2009 г. е бил настанен в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 от КСО, Валентина Князева да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете, и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. А съгласно чл. 52а КСО осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 12 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Съгласно чл. 53, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Идеята на законодателя е паричното обезщетение да се получава само от майка на дете, което не е настанено в детско заведение. С чл. 118, ал. 1 от Закона за здравето е предвидено детските ясли да се създават за подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие. Към 29.09.2008 г. за "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора на заведението и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). Със служебна бележка изх. № 11-00-93 от 04.10.2010 г. ОДЗ "Първи юни" - гр. Исперих, е удостоверило, че детето на касаторката е посещавало детското заведение в дните 27.02.2009 г. и от 04 до 09.03.2009 г., общо 5 дни, като това е било "пробно" - от 09,00 до 11,30 ч., и че детето не е отписано, за да запази мястото си. Обстоятелството, че детето не е посещавало детското заведение, тъй като не е могло да се интегрира, както твърди касаторката, не може да промени факта на "настаняването" му в детското заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. По изложените съображения Върховният административен съд не споделя наведените от касаторката съображения, че настаняването на сина й в детското заведение е било само формално, а не фактически и юридически, тъй като детето било в яслата само 5 дни, и то по няколко часа. Доколко и за какъв период от време детето е посещавало ОДЗ "Първи юни" - гр. Исперих, и как се е адаптирало там, са все въпроси, ирелевантни досежно преценката дали то е било настанено (по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО) в детското заведение. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали детето е било прието през процесния период и не е отписано от съответното детско заведение. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка, че синът на касационната жалбоподателка е бил приет и неотписан през периода 27.02 - 5.10.2009 г. от ОДЗ "Първи юни" - гр. Исперих, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административния съд - Разград, е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Безспорният факт, че за времето, през което касационната жалбоподателка е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете, а същото е било записано в детско заведение, се явява пречка за изплащане на посоченото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, което води до извода, че Валентина Князева е получавала обезщетението недобросъвестно, следователно административният орган законосъобразно е наредил възстановяване на полученото обезщетение за този период ведно с начислената лихва. По изложените съображения, като е отхвърлил оспорването на актовете на органите на НОИ, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно съдебно решение. Правните му доводи са обосновани и съобразени с материалноправните норми, поради което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд- шесто отделение,