Решение № 12322 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5547/2015 г.

Решение № 12322 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5547/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Корект Трейд 93" ЕАД, гр. Русе, представлявано от Стоян Лазаров Иванов - изпълнителен директор, против решение № 502/09.03.2015 г. по адм. дело № 4008/2014 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: Директора на на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д."ОДОП"/ -гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Корект Трейд 93" ЕАД, против ревизионен акт /РА/ № 181402187/25.08.2014 г. издаден от служители при ТД на НАП - Варна, в частта му, потвърдена с Решение № 721/01.12.2014 г. на директора на Д"ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС, за д. п. м. 05.2013 г. - м. 12.2013 г., в общ размер на 20 971,51 лв. и лихви, в размер на 1528,30 лв., на основание чл. 86, вр. с чл. 25, ал. 4 от ЗДДС. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че спорът между страните е правен, до наличие на основания за начисляване на ДДС, съобразно установената с РА фактическа обстановка, по която страните не спорят. Според съда за случая намира приложение специалната разпоредба на чл. 132, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗДДС, а не общата такава за дата на регистрация по чл. 103, ал. 1 от ЗДДС, предвид на това, че първата визира специфична хипотеза на задължителна регистрация по ЗДДС на лице, което на основание чл. 10, ал. 1 от с. закон придобие стоки и услуги от регистрирано лице, поради което при осъществяване на фактите от хипотезиса на специалната норма, същата е с приоритет. Прието е още, че приложимостта на специалната разпоредба не се влияе от наличието на акт за регистрация по ЗДДС на оспорващото дружество от 23.01.2014 г. по общия ред, тъй като при нея регистрацията по ЗДДС настъпва "exc lege", по силата на закона, а не с връчването на акта. Като е обосновал изводи, за наличие на предпоставките по чл. 132, ал. 1 от ЗДДС, съдът е приел, че за дата на регистрация по ЗДДС на оспорващото дружество правилно с РА е приетата датата 05.03.2013 г., на която е извършено вписване в търговския регистър непаричната вноска от "Корект 93" ЕООД в капитала на "Корект Трейд 93" ЕАД. Съответно с тази дата на регистрация, съдът е приел, че оспорения РА е законосъобразен в частта на установените за д. п. м. 05.2013 - м. 12.2013 г. облагаеми доставки, извършени от ревизираното дружество, за които се дължи начисляване на ДДС, в общ размер на 20 971,51 лв. и лихви в размер на 1528,30 лв. Обжалваното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. По спорния за страните въпрос относно датата на регистрация по ЗДДС на ревизираното дружество - дали по общия ред на чл. 103, ал. 1 от ЗДДС, с датата на връчване на акта за регистрация или по специалния ред на чл. 132, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗДДС - с датата на вписване в търговския регистър прехвърлянето на непаричната вноска от "Корект 03" ЕООД в капитала на "Корект Трейд 93" ЕАД, съдът е изложил обосновани и в съответствие с материалния закон правни изводи, за приложимост на специалната разпоредба. Това е така, тъй като от данните по делото, по които страните нямат спор, е установено, че на 05.03.2013 г. в Търговския регистър е извършено вписване прехвърлянето на непарична вноска на стойност 332 440 лв. от посоченото ЕООД в капитала на ревизираното дружество. Не е спорно и това, че ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице на 18.07.2003 г. Спорно е доколко регистрираното прехвърляне на недвижими имоти и движими вещи от ЕООД към ЕАД, представлява придобиване на стока, по смисъла на чл. 132, ал. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, след като по силата на последната разпоредба това апортиране не се счита за облагаема доставка. Настоящият състав споделя изводите на решаващия съд и на органа по приходите, че извършената апортна вноска в капитала на ЕАД представлява придобиване на стока от регистрирано по ЗДДС лице, независимо, че самата сделка не се счита за облагаема доставка на стока. Това, че ЗДДС не придава на този вид сделки качеството на облагаеми доставки, не означава, че същите не пораждат правни последици и не създават права за приобретателите им. Поради това с извършване на сделката и вписването й в ТР, за приобретателя възникват права, а също и задължение да се регистрира по ЗДДС в 14-дневен срок от вписването. Изрично с разпоредбата на чл. 132, ал. 3 от ЗДДС е посочено, че в тези случаи, като процесния, за дата на регистрация се счита датата на вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗДДС, а именно вписване на непаричната вноска от ЕООД в капитала на ЕАД, което вписване е на 05.03.2013 г. Следователно правилни са изводите на съда, че по силата на закона, независимо от подаденото или не заявление за регистрация по чл. 132, ал. 2 ЗДДС от страна на задълженото лице по ал. 1, регистрацията по ЗДДС се счита за настъпила към датата на вписване на непаричната вноска в ТР. В случая не е без значение, че е налице и влязъл в сила акт за регистрация по ЗДДС, по общия ред, връчен на 23.01.2014 г., в който за дата на регистрация на ревизираното дружество, е посочена датата на вписване в ТР на непаричната вноска от ЕООД в капитала на ЕАД, а именно 05.03.2013 г. Поради изложеното неоснователни са оплакванията в касацонната жалба, че за дата на регистрация следва да се счита датата на връчване на АР, а именно 23.01.2014 г. по чл. 103, ал. 1 от ЗДДС и че регистрацията по чл. 132, ал. 3 от ЗДДС, не настъпва екс леге, а въз основа на акт за регистрация от органа по приходите, какъвто е издаден на 23.01.2014 г. Съобразно установената дата за регистрация и извършените от касатора облагаеми доставки за периода м. 05.2013 - м. 12.2013 г., правилни са изводите на съда, че оспорения РА, в частта му потвърден с решение на директора на Д"ОДОП"-Варна, с която са установени задължения за ДДС по тези доставки, на основание чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, е законосъобразен. Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение