Решение № 4623 от 24.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14367/2014 г.

Решение № 4623 от 24.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14367/2014 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Варио принт" ООД, подадена чрез управителя Симеон Василев, против решение № 5535/21.08.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8944 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2121100254/13.02.2012 г., издаден от Пламен Тодоров Ангелов - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1129/15.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е необосновано и материално незаконосъобразно - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, защото съдът не преценил съвкупно събраните доказателства и не направил обосновани фактически изводи относно реалността на доставките по процесните фактури. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Василев, оспорва касационната жалба. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 2121100254/13.02.2012 г., издаден от Пламен Тодоров Ангелов - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1129/15.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Варио принт" ООД в размер на 70 438,45 лв. за данъчни периоди м. 11. м. 12. 2009 г., м. 03, м. 05, м. 06, 07, 08. 2010 г. по фактури, издадени от "Ди Ви Ес 66" ЕООД, "Адвъртайзинг къмпани" ЕООД, "Дивелъп Дизайн" ЕООД и "Маркет Дизайн 2010" ЕООД. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е прието по делото заключение на ССЕ. Приел е, че процесните фактури не обективират реално осъществени доставки на различни печатарски услуги, тъй като не е доказано по безспорен начин техническата, материалната и кадровата обезпеченост на доставчиците. От друга страна за доказване реалността на доставките касаторът е представил приемо-предавателни протоколи, за които липсват данни за самоличността на подписалите ги лица, в качеството на възложител, изпълнител, изготвил. На следващо място - в представените договори за покупко-продажба липсва яснота как точно е извършено изпълнението, във всичките му части - дизайн, изработка, отпечатване. Липсва и конкретизация относно параметрите на възложените услуги и ценообразуване. Издадените фактури сами по себе си не доказват наличието на извършени доставки по смисъла на ЗДДС. Плащането по фактурите също не е достатъчно убедително доказателство за реално осъществяване на документираната услуга. Според решаващия съд изводите за липса на реално осъществени по спорните фактури доставки не са в противоречие и с приетото от СЕС в решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Решението е правилно. В касационната жалба няма развити подробни доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Правилно административният съд е очертал спорният между страните въпрос, а именно наличието на осъществени спрямо касатора доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, обективирани с процесните фактури, издадени от "Ди Ви Ес 66" ЕООД, "Адвъртайзинг къмпани" ЕООД, "Дивелъп дизайн" ЕООД и "Маркет дизайн 2010" ЕООД. Административният съд подробно е обсъдил приложените по делото доказателства във връзка с конкретните доставки, включително приетата по делото ССЕ, както и РА, издадени на доставчиците "Ди Ви Ес 66" ЕООД и "Маркет дизайн 2010" ЕООД и е извел обосновани фактически изводи за недоказано реално осъществяване на тези доставки. В случая решението на съда не е в противоречие и с практиката на СЕС в Люксембург по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и Решение по Дело С-285/11 г. от 6 декември 2012 г., защото правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на услуга, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност - чл. 8 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС и чл. 24, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Независимо от изхода на спора на ответника по касация не следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, тъй като с първоинстанционното решение такова е присъдено в размерите по чл. 161, ал. 1, пр. посл. ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,