Решение № 2143 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2499/2016 г.
ВАСI отделение21.02.2017 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 95/06.01.2016 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 4070 по описа за 2015 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2143 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2499/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. срещу решение № 95/06.01.2016 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 4070 по описа за 2015 г., с което е отхвърлено искането му за допълване на постановеното по същото дело решение № 5873/06.10.2015 г. Инвокираните от касатора оплаквания са за неправилност на решението заради противоречие със съществени процесуални правила. Доводите му са за непълно решаване от съда на правния спор с първоначалното решение, доколкото след прогласяване с него на нищожността на РА е дължал да разпореди изпращане на преписката на компетентния орган - директора на компетентната по чл. 8 ДОПК ТД на НАП, та последният да определи орган по приходите, който да възложи ревизията. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първостепенния съд за постановяване на допълнително решение, съобразено с правилото на чл. 173, ал. 2 АПК. Ответникът по касация Г. О. Г. не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С решение № 5873/06.10.2015 г. на АССГ по адм. д. № 4070/2015 г. е прогласена нищожността на ревизионен акт № 2131403541/26.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С.. Отказът с решение № 95/06.01.2016 г. по същото дело да се допълни първоинстанционното решение с разпореждане за изпращане на преписката на компетентния орган по приходите е обоснован с ограничената от разпоредбата на чл. 160, ал. 4 ДОПК компетентност на административния съд и изключеното от наличието на нарочна правна уредба прилагане на правилото на чл. 173, ал. 2 АПК по препращане от чл. 144 ДОПК. Решението, постановено в производство по чл. 176 АПК, е правилно. Обратно на поддържаното от касатора, първостепенният съд се е произнесъл по цялото оспорване. От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 ДОПК следва забрана за съда да върне преписката на компетентния орган по приходите, когато пред него е оспорен ревизионен акт. Независимо от основанията за незаконосъобразност на РА и различните им последици - конститутивно решение за отмяна на унищожаемия РА или установително при прогласяване на нищожността му, правораздавателната компетентност на съда не включва изпращане на преписката на компетентния орган по приходите. Наличието на изрична уредба в ДОПК изключва препращането от чл. 144 на кодекса към АПК. Наред с горното, без да е определен компетентен да издаде РА орган по приходите по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията до 01.01.2013 г., няма кому административния съд да изпрати делото в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение