Решение № 12313 от 1.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4778/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител, срещу решение 917/16.02.2021г., постановено по адм. дело 11789/2020г., на административен съд София - град, с което е изменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ ФК-С759-0084758/02.11.2020г., като срокът на действие на мярката запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него е намалена от 14 дни на 5 дни. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора са изложени подробни и аргументирани мотиви относно продължителността на срока на така наложената принудителна мярка. Сочи се, че липсва спор относно допуснатото нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. а тъй като търговеца при извършена от него покупка не е издал съответен документ за продажба. Сочи, че с оглед практиката на ВАС, съдът няма правната възможност да измени размера на наложената мярка. Моли съда да отмени оспореното решение и постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу процесната заповед, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Пикси ЕООД София, в писмен отговор оспорва жалбата. Счита решението на АССГ за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е била заповед ФК-С759-0084758/02.11.2020г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена на Пикси ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ПАМ запечатване на обект магазин, находящ се в гр. София, бул. Христо Ботев 66, за срок от четиринадесет дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, установено при извършена проверка на 22.10.2020г., изразяващо се в неиздаване на касов бон от монтирано в обекта фискално устройство за извършена контролна покупка на един брой 1.20м. плат на стойност 7.20лв. Административен съд София - град е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна относно вида на наложената ПАМ с оглед безспорно установеното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. По отоншение на определения в заповедта срок обаче, съдът е преценил, че е прекалено дълъг, вземайки в предвид незначителния обем на извършените в обекта продажби, броя на заетите лица, ниската стойност на неотчетения приход и липсата на данни за извършване на друго нарушение свързано с неспазване на фискалната дисциплина. Поради това, по реда на чл. 172, ал. 2 АПК е изменил заповедта в частта й, определяща срока на действие на ПАП, намалявайки го от 14 дни на 5 дни. Решението е неправилно. С процесната заповед ФК-С759-0084758/02.11.2020г., издадена от компетентен орган, както е приел и първоинстанционният съд, е наложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него. При констатиране на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС органът по приходите налага ПАМ като в този случай действа при условията на обвързана компетентност. В константната си практика ВАС приема, че при определяне на срока на принудителната мярка, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. При това положение законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа, когато прецени, че срокът е прекомерно дълъг. /в този смисъл решение 11465/27.09.2018г., постановено по адм. дело 3490/2018г./. Първоинстанционният съд е имал две възможности или да отмени изцяло актът, ако прецени, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, или да отхвърли жалбата, ако сметне, че оспорения акт, вкл. и в частта за определения размер на мярката е законосъобразен. Предмет на оспорване в конкретния случай е само и единствено съдебния акт в частта, в която скрокът е намален от 14 дни на 5 дена. За да намали срока, съдът неправилно е приел, че заповедта не съдържа мотиви за определянето му като 14-дневен. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол. Последният, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14 дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС намира, че решението в оспорената му част е неправилно, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Предвид изхода на делото, искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като му се определи възнаграждение за двете инстанции в размер на 200лв., предвид нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 24 от Наредбата за плащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение