Решение № 7491 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2099/2017 г.

Решение № 7491 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2099/2017 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и чл. 226 от същия кодекс. Образувано е по жалба на "А. БГ" ЕООД, гр. Х. - в открито производство по несъстоятелност, представлявано от синдика адв. Н. Г., против отказ за даване на предварително съгласие по чл. 189 от ДОПК с изх. № 26 - 00 - 553/16 от 23.01.2017 г. на министъра на финансите. Излагат се оплаквания, че в оспорения акт са обсъждани вземания, които не са предявени по предвидения ред и не са включени в Списъка на приетите вземания. Иска се от тричленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени отказа на министъра на финансите за даване на предварително съгласие по чл. 189 от ДОПК и върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът министър на финансите чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства и ги обсъди по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно и е видно от приложените към преписката доказателства и данните в Търговския регистър, че "А. БГ" ЕООД, гр. Х. е в открито производство по несъстоятелност, съгласно решение № 102 от 27.10.2015 г. на Окръжен съд Х. по т. д. № 62/2015 г. С две молби, съответно изпратени по пощата на 24.11.2015 г. и на 10.12.2015 г. Национална агенция за приходите е предявила пред съда по несъстоятелността, съответно на основание чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 2 ТЗ публичните държавни вземания срещу дружеството. По първата молба са предявени вземания за данъци и такси и съответните лихви в общ размер на 31779,74 лв; по втората молба са предявени вземания за данъци и такси и съответни лихви в общ размер от 84274,06 лв. Всички посочени вземания са включени от синдика в списъка на приетите вземания на кредиторите на "А. БГ" ЕООД в несъстоятелност, гр. Х., предявени в срока по чл. 685 и 688 ТЗ, видно от самия списък. Този списък, който е вписан и в ТР, е приет с определение № 172 от 10.06.2016 г. на съда по несъстоятелността, с разликата, че размерът на публичното държавно вземане за МДТ в размер на 14804,04 лв /включен в общата сума от 31779, 74 лв/ е намален на 7237, 53 лв, вкл. главница, и лихви. По отношение на вземането, предявено в с втората молба, не е постъпило възражение и съответно такова не е обсъждано, а списъкът на приетите вземания е одобрен, както е съставен. С молба вх. № 26-А-300/12.07.2016 г. до министъра на финансите синдикът адв. Ганев е поискал съгласие за разсрочване на публични държавни вземания в оздравителното производство. Към молбата е приложен план за оздравяване на "А. БГ" ЕООД /в несъстоятелност/, в който е посочено, че общият размер на подлежащите на уреждане с плана публичноправни вземания на държавата и общините, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност е на 108487,29 лв. За вземанията в този размер е предвидено изплащане в срок до една година от влизане в сила на решението на съда по несъстоятелността за утвърждаване плана за оздравяване на дружеството. В писмо от 27.07.2016 г. от министерство на финансите на синдика е указано да внесе конкретни поправки в плана, на което е отговорено с писмо на адв. Ганев от септември 2016 г., че след даване на съответната възможност от съда по несъстоятелността, ще бъдат предприети действия по внасяне на коригиран план. Видно от определение № 387 от 22.12.2016 г. на съда по несъстоятелността, пред съда са били внесени два плана за оздравяване - един с молба от 12.07.2016 г. и втори с молба от 15.07.2016 г. Не е спорно, че коригираният втори план не е внасян от синдика в Министерство на финансите, а е депозиран директно пред съда по несъстоятелността, като НАП е получила копие от него на 23.12.2016 г. В коригирания план е посочено, че общият размер на подлежащите на уреждане с плана публичноправни вземания на държавата и общините, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност е равен на 31779,74 лв, от които 24213,23 лв - предявени и одобрени от съда вземания и 7566, 51 лв - предявени, но неодобрени от съда вземания. Относно сумата от 24213,23 лв е предвидено изплащане незабавно след влизане в сила на решението на съда по несъстоятелността за утвърждаване на плана за оздравяване на дружеството, относно сумата от 7566,51 лв - незабавно след влизане в сила на решението на съда по несъстоятелност и решението, с което се уважава предявеният от НАП иск по реда на чл. 694 ТЗ. Съдът по несъстоятелността, с определение № 72 от 21.02.2017 г., вписано в Търговския регистър, е отказал да допусне до разглеждане предложения с молба вх. № 7089 от 15.07.2016 г. план за оздравяване, като е счел, че той не отговаря на изискванията на чл. 700, ал. 1 ТЗ. Определението не е влязло в сила. С оспореният акт, издаден по повод молба вх. № 26-А-300 от 12.07.2016 г., подадено от синдика, министърът на финансите е отказал даването на предварително съгласие по чл. 189 от ДОПК за отсрочване на публичните вземания към "А. БГ" ЕООД в производство по несъстоятелност по т. д. № 62 по описа за 2015 г. на Окръжен съд Х., залегнало в предложения от синдика оздравителен план. Изтъкнато е в мотивите на отказа, че планът не предвижда пълно удовлетворяване за предявените и приети по смисъла на чл. 693 ТЗ вземания, чийто общ размер е 108487,29 лв. В плана е посочено, че се предвижда пълно изплащане на главницата и лихвите по публичноправните вземания незабавно след влизане в сила на решението на съда по несъстоятелността за утвърждаване на плана за оздравяване на дружеството, но на стр. 10 и стр. 11 е предвидено частично удовлетворяване на приетите публични вземания до размер 24213, 23 лв, което е в противоречие с чл. 189, ал. 3 ДОПК. Министърът изтъква, че в предложения оздравителен план намаляване на подлежащия на удовлетворяване размера на приетите вземания е предвидено само по отношение на публично-правните вземания, но не и по отношение на вземанията на останалите кредитори, което поставя последните в по-благоприятно положение в сравнение с държавата като кредитор с публичноправни вземания. Към административната преписка е приложен доклад от изпълнителния директор на НАП с подробно становище по молбата на синдика. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд намира от правна страна следното: Съгласно чл. 189, ал. 1 от ДОПК, оздравителен план или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварително съгласие на министъра на финансите. Съгласно чл. 607 от ТЗ, производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника, като в производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници. Според чл. 696 от същия закон, с план за оздравяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащания, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието или извършването на други действия и сделки. Оспореният отказ е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 189, ал. 1 ДОПК, в рамките на неговите правомощия, мотивиран е и е в предвидената от закона писмена форма. Не са допуснати съществени административно-правни нарушения. Правилно министърът на финансите се е произнесъл по внесения пред съда коригиран оздравителен план, като се има предвид и изричното изявление на синдика по повод указанията на министерство на финансите, че коригиран план ще бъде внесен директно пред съда. При издаване на оспорения акт правилно е приложен материалният закон. Издаденият отказ е законосъобразен, тъй като с оздравителния план на държавата като кредитор не се предлагат достатъчно реални гаранции в съответствие с изискванията на чл. 700, ал. 1, т. 4 от ТЗ. Неоснователни са доводите на оспорващия, че в писмото на министъра на финансите е допусната техническа грешка относно размера на публичните вземания от 108487,29 лв, тъй като тази сума не кореспондирала с обективните факти по т. д. № 62/2015 г. на ОС Х.. Освен предявените с молба от 24.11.2015 г. вземания в размер на 31779,74 лв, на 10.12.2015 г. Национална агенция за приходите е предявила пред съда по несъстоятелността, на основание чл. 688, ал. 2 ТЗ публичните държавни вземания срещу дружеството в размер на още 84274,06 лв. И двете суми са били включени в съставения от самия синдик списък на приетите вземания, като коригирана е била само първата сума. В останалата част относно публичните вземания списъкът на приетите вземания е одобрен от съда по несъстоятелността, както е посочено по-горе в мотивите. Неслучайно първият внесен план за оздравяване съдържа именно сумата 108487, 29 лв. Във втория внесен план за оздравяване, по който се е произнесъл и министърът на финансите, неясно защо и неправилно размерът на публичните държавни вземания е намален, като планът не съдържа никакви предвиждания за разликата от посочените в плана 24213, 23 лв + 7566,51 лв, които са предмет на съдебен спор. Видно е от жалбата, че оспорващият смесва предложените от него варианти в двата плана за оздравяване, като твърди, че е предложил вземането на Държавата в посочения намален размер да бъде удовлетворено в срок до една година, считано от влизане в сила на решението за утвърждаване на плана. Този срок обаче е фиксиран в първия внесен оздравителен план, който е бил коригиран от синдика с разгледания от министъра на финансите втори оздравителен план. В последния е предвиден не едногодишен срок, както се твърди в жалбата, а незабавно изплащане на публичните вземания, след влизане в сила решението на съда. В този смисъл оспорването съдържа противоречия с изложеното от синдика в оздравителните планове и нито от него, нито от приложените доказателства става ясно защо синдикът счита, че размерът на публичните вземания, приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелността, е по-малък от 108487, 29 лв По отношение на преценката дали оздравителния план гарантира в достатъчна степен интересите на държавата в качеството й на кредитор - чл. 700, ал. 1, т. 4 от ТЗ, няма законово установени критерии, при наличие на които министърът на финансите дава предварително съгласие за приемане на оздравителния план или извънсъдебно споразумение в производство по несъстоятелност. С оглед на това следва да бъде прието, че при тази преценка министърът действа в рамките на оперативна самостоятелност, а съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. При положение, че оздравителният план не съдържа предложение за пълния размер на публичните държавни вземания, включени в списъка на приетите вземания и одобрени от съда и съгласно изложените по-горе мотиви, правилни са изводите на ответника за липса на основание за одобряване на плана за оздравяване. Следва да се отбележи, че планът за оздравяване и преди корекцията му не отговаря на изискванията да бъде одобрен, тъй като предвижда различно третиране на различните видове вземания - публични и частни; не предвижда размер на вноските и дати на падежите за изплащане, не съдържа гаранция за действителното изплащане на дължимите вземания. В този смисъл правилно са били дадени указания на оспорващия за корекция на плана, които не са изпълнени. Напротив, коригираният план изобщо не съдържа предвиждания относно голяма част от публичните държавни вземания. Предвид изложеното следва бъде прието, че отказът на министърът на финансите за даване на предварително съгласие за утвърждаване на оздравителния план е законосъобразен и като неоснователно оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно. На основание чл. 143, ал. 4 АПК и заявеното искане за това оспорващият следва да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 500 лв, на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 172 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,