Решение № 8028 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1512/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от П. И. П. и от И. И. П., чрез адвокат Кашъмов, против решение 138/12.12.2022 г. по адм. д. 295/2019 г. на Административен съд - Видин. Касаторите твърдят, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват извода на съда, че за Министерски съвет, респ. за министъра на околната среда и водите, не е съществувало задължение да предприемат действия по преустановяване на завод Миджур, [населено място] във връзка с внесените от Гърция противопехотни мини. Сочат като причина за това липсата на разграничение между понятията утилизация и унищожаване. Изтъква се наличието на несъобразяване на разпоредбите на Отавската конвенция, в която утилизацията на мини е забранена. Сочи се, че административният съд не е разгледал предявените искове за оспорване законосъобразността на изрично посочени индивидуални административни актове, като лицензии, разрешения за трасфер, разрешения за производство, издадени на завод Миджур и Видекс АД, като по този начин съдът е ограничил правото на защита на ищците. Молят за отмяна на обжалваното решение, произнасяне по съществото на спора и присъждане на разноски на основание чл. 38 ЗА. Ответникът - Администрацията на Министерски съвет на РБ, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ж. Василева. Счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Възразява, че ЗОДОВ има изрични разпоредби и предвижда кой държавен орган може да бъде ангажиран с отговорността си в такива ситуации. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закона или указ се предвиди специален начин на обезщетение, ЗОДОВ не се прилага. Безспорно по делото е установено, че става дума за трудова злополука и на конкретните две деца, е поискано и е присъдено такова обезщетение. Така че в този случай ЗОДОВ не се прилага. Ответникът - Министерство на околната среда и водите, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Найденова. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Поддържа представения по делото писмен отговор, който съдържа подробни аргументи по всички изложени касационни основания. Твърди, че пред НОИ от осигурителя Видекс АД е представено разпореждане, с което е декларирана трудова злополука за наследодателите, както и че са изплатени обезщетения на наследниците за риска трудова злополука от застрахователната компания Уника живот. При постановяване на решението, съдът се е съобразил и със съдебната практика по друго предходно идентично дело 7271/2021 г., на трето отделение. Моли да се вземе предвид взривотехническата експертиза, която установява, че смъртта на наследодателите не е следствие на бездействие или действие на административни органи, а на външно нерегламентирано действие и на достатъчно мощен детонационен импулс. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и представя списък на разноските за днешното съдебно заседание за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, но по същество са неоснователни. Не са налице релевираните отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореното решение на първоинстанционния съд е законосъобразно, правилно, постановено е в съответствие с материалния закон. Производството пред административния съд е образувано по субективно съединени искове предявени от П. И. П. действащ лично и като настойник на малолетния И. И. П., чрез процесуалния им представител адвокат А. Кашъмов, срещу Администрацията на Министерския съвет на Република България и Министерство на околната среда и водите, с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с които се претендират обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техните родители - В. Е. Г. и И. П. Г. в размер на 150 000 лева за П. П. и в размер на 180 000 за ищеца И. И., причинени вследствие незаконосъобразни бездействия на ответниците. Съдът е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от П. И. П., действащ лично и като настойник на малолетния И. И. П., срещу Администрацията на Министерския съвет на Република България и Министерство на околната среда и водите, с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Осъдени са П. П. и И. И. да заплатят на Министерство на околната среда и водите, разноски по делото в размер на 1698.90 лева, от които 1498.90 лева изплатени за възнаграждение на вещо лице по делото и 200.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и да заплатят по сметка на Административен съд - Видин разноски по делото в размер на 1909.50 лева, изплатени от бюджета на съда за съдебно-психиатрична експертиза и взриво-техническа експертиза. В мотивите си съдът е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците, а именно противоправно поведение, изразяващо се в незаконосъобразни бездействия и причинна връзка. Въз основа на доказателствата АС - Видин е мотивирал, че не се установява незаконосъобразно бездействие на Министерския съвет - неизпълнение на вменено задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, което да е причинило вредоносния резултат. Според съда не е налице бездействие за законодателна инициатива, тъй като такава не се налага от разпоредбите на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, ратифицирана от РБ със закон, приет от 38-о Народно събрание на 29.07.1998 г. - ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г. Приел е, че нормативната уредба съдържа правила за утилизация на боеприпаси, която не е забранена от законодателството. Съдът е изложил подробни съображения, че не е налице незаконосъобразно бездействие на Междуведомствения съвет по въпросите на военно промишления комплекс и мобилизационната готовност на страната, изразяващо се в неосъществен контрол, както по издадените лицензи, сертификати и удостоверения, така и в липса на отнемане на същите, тъй като производството по издаване на лиценз, удостоверение за регистрация и др. завършва с издаване на съответен административен акт - властническо волеизявление, от което съответният адресат придобива права и/или задължения. Съдът е съобразил, че исковите претенции се основават на незаконосъобразни фактически бездействия, а издаването на административния акт представлява правна дейност на административния орган. Предвид горното, съдът е направил извод, че е неоснователен доводът за неосъществен контрол от МС върху издадените актове и не е доказано по делото незаконосъобразно бездействие на Министерския съвет - неизпълнение на вменено задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, което да е причинило вредоносния резултат. За неоснователни съдът е приел и наведените доводи за незаконосъобразно бездействие на МОСВ - на негови органи и длъжностни лица, изразяващо се в непредприемане на стъпки по отнемане на издаденото на предприятието Разрешително за експлоатация 67/2007 г. Позовал се е на разпоредбата на чл. 157а от ЗООС /в редакцията до изм. бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г./ съгласно която изпълнението на задълженията на оператора, на който е издадено разрешително по чл. 104, ал. 1, се контролира от министъра на околната среда и водите, като контролът се извършва чрез съвместни проверки от комисия, определена със заповед на министъра, които се осъществяват въз основа на годишен план за контролна дейност на комисиите и при жалби и сигнали. Посочил е, че в съответствие с разпоредбите на чл. 157а от ЗООС в периода 2009 г.-2014 г. са извършвани съвместни проверки по реда на посочената разпоредба, издавани са предписания при установени несъответствия, които са отстранявани от оператора. Именно въз основа на такава проверка е установена и промяна на паспортите на складовите помещения, във връзка с която са дадени задължителни предписания до оператора за подаване на уведомление по реда на Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях (отм.) и след проверката по реда на чл. 12 и чл. 13 от Наредбата е указана необходимостта от подаване на заявление за преразглеждане и последващо изменение на издаденото разрешително, каквото и е подадено на 18.08.2014 г. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон. По делото е установено, че завод Миджур - [населено място], е предприятие на Видекс АД, гр. София, като дружеството е с предмет на дейност изследване, проектиране, разработване, производство на взривни материали, извършване на взривни работи, вътрешна и външно търговска дейност, разснарядяване на боеприпаси и безопасно използване на получените материали, транспортна и др. дейности. На дружеството Видекс АД за завод Миджур е издадено Разрешение 113/06.07.2009 г. от Началника на сектор КОС при ГДОП на МВР за производство на ВВООБ по приложени заверени списъци на видовете експлозиви за граждански цели, които ще се произвеждат и на инженерните и артилерийските боеприпаси, разснарядяват /утилизират, делаборират/, сред които и Мина ДМ 31, Мина М2, Мина М14 и мина М16, със срок на разрешението до 06.07.2012 г.; Разрешение 153/06.10.2011 г. за производство на взривни вещества в обект взривен склад Чората - безсрочно, допълнено през 2012 г. с разрешение на Видекс АД за производство на взривни вещества и средства за взривяване и на инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се утилилизират /разснарядяват, делаборират/ на територията на обект - завод Миджур по приложен заверен списък към решението, като това решение също е посочено като безсрочно. На Видекс АД, гр. София, са издавани Пълна лицензия за външнотърговска дейност с оръжие Л-74-8-3/20.10.2006 г., ограничена лицензия за изнасяне на стоки и технологии с възможна двойна употреба Л-74-8-4/20.10.2006 г., Лицензия за транспортиране на оръжие Л-74-8-5/20.10.2006 г., трите с валидност от 20.10.2006 г. до 20.10.2009 г. Впоследствие също по заявление на дружеството от Междуведомствения съвет е издаден Пълен лиценз Л-85-1-4/29.01.2010 г. за извършване на износ, внос и трансфер на оръжия, определени от списъка на оръжията, при спазване на разпоредбите на действащото законодателство, с валидност от 29.01.2010 г. до 29.01.2013 г., като същият е издаден на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба /отм./. По заявление вх. 11-00-653/28.11.2012 г., подадено от дружеството, от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет на Видекс АД са издадени Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната 11.00-653-1/24.01.2013 г. и Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на РБългария, и двете с валидност от 24.01.2013 г. до 24.01.2016 г. Видно от представения по делото Договор 719/10.07.2008 г. на 08.07.2008 г. между Акмон С.А. и Видекс АД, българското дружество е поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на мини според стандарта STANAG-4518 по метода технология топене на следните количества мини: Мина М2 214 525 бр., Мина DM31 - 794 605 бр., Мина М16 - 533399 бр., Мина М14 - 5620 бр. Съгласно договора под разснарядяване или демилитаризация се разбира пълното и безопасно ликвидиране на мините, включително взривното вещество и детонатора /чл. 3, т. 2 от договора/. Разснарядяването следвало да се извърши в съоръженията на дружеството, в завод Миджур, [населено място]. Във връзка със сключения договор от НД Екогласност и др. организации до Министър председателя на РБългария е подадено искане за намеса вх. 17-00-28/09.07.2008 г. относно спиране на действията по унищожаване в България на 1,6 млн. противопехотни мини на Гърция, съдържащо искане за анулиране на споразумението и др. предложения. Във връзка с искането от МС са отправени запитвания, вкл. и от секретаря на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната при МС, до редица министерства - Министерство на икономиката и енергетиката, вкл. Секретаря на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване, до Министъра на външните работи, до Министъра на околната среда и водите, до Министъра на вътрешните работи, до Министъра на отбраната и след становищата на всички, е изготвен отговор с писмо изх. 17-00-28/29.07.2008 г., с което НД Екогласност е уведомено, че Видекс АД е спечелило конкурс, проведен от гръцката армия, в резултат на което е сключил договор за утилизация. НД Екогласност и Екосдружение Връбница Надежда са обжалвали мълчалив отказ на Министър председателя относно искането за намеса, като с Определение 246/08.01.2009 г. по адм. д. 11061/2008 г., V то отд. на ВАС е оставил жалбата без разглеждане по съображения, че Министър председателят няма нормативно задължение да се произнесе по искането, като при липса на задължение за произнасяне или за извършване на действие или въздържане от действие, не може да се формира мълчалив отказ. Установява се от представените от ответника МОСВ писмени доказателства, че по заявление вх. ИЕП-8568/26.06.2006 г. на МОСВ с приложени към него документи, подадено от Видекс АД, от Министъра на околната среда и водите на основание чл. 106, във вр. с чл. 104 от Закона за опазване на околната среда и водите, е издадено Разрешително за експлоатация 67/2007 г., с което е разрешена експлоатацията на Завод Миджур, [населено място], при условията, посочени в разрешителното. Съгласно Условие 17 операторът е длъжен да преразглежда и актуализира документите по условие 1 и да уведоми Министъра на околната среда и водите при планиране на съществени промени, касаещи съоръженията, съществени промени в количествата на опасните вещества, промяна в изискванията за експлоатационна безопасност на предприятието или съоръженията в него, налагащи използването на други техники. Със заповеди на Министъра на околната среда и водите са утвърдени годишните планове за контролна дейност върху предприятията с висок рисков потенциал и са определени поименно комисиите за извършване на съвместните проверки за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. на операторите с издадено разрешително по чл. 104, ал. 1 от ЗОСВ /изм./, вкл. и на завод Миджур. На същия е извършена съвместна проверка по чл. 157а от ЗООС на 25.05.2009 г., при която е установено, че видът и количеството взривни вещества са съобразно описаното в уведомлението по чл. 103 от ЗООС, дадени са задължителни предписания. Проверката е обективирана в протокол 1/2009 г. и доклад до МОСВ. На 11.11.2009 г. е извършена отново проверка за спазване условията на разрешителното, при която отново е установено във връзка с Условие 1 от разрешителното, че видът и количеството на опасните вещества е в съответствие с уведомлението по чл. 103 от ЗООС. Установено е спазване и на другите условия на разрешителното и изпълнение на дадените предписания. Проверката е обективирана в Протокол 4/2009 г. и Доклад до МОСВ. На 11.03.2010 г. по повод авария в завода на 03.02.2010 г. отново е извършена проверка, при която е установено, че не е извършвана дейност в завода. Дадени са задължителни предписания с Протокол 1/2010 г. На 16.12.2010 г. е извършена отново проверка за спазване условията на разрешителното, при която е установено, че са изпълнени дадените предписания, както и че в завода има внедрена система за управление на мерките за безопасност. Установено е, че количествата и вида на опасните химични вещества, съхранявани в складовите помещения, не надвишават проектните капацитети. Установено е при извършена проверка на съоръженията с повишена опасност от лицензирана фирма и вътрешно-ведомствена комисия, както и актуализиран авариен план, за което е предписано да се подаде заявление до Министъра на околната среда и водите. Проверката е обективирана в протокол 5/2010 г. и Доклад до МОСВ. На 28.04.2011 г. е извършена друга проверка за спазване на условията на разрешителното, при която отново е установено, че в завод Миджур има внедрена система за управление на мерките за безопасност и спазване на условията на разрешителното. Резултатът от проверката е обективиран в Протокол 2/2011 г. и Доклад до МОСВ. На 15.11.2011 г. отново е извършена проверка за спазване условията на разрешителното, при която е установено изпълнение на даденото предписание да се изготви доклад за наличната система за управление на мерките за безопасност, дадени са и задължителни предписания във връзка с предстоящата утилизация на боеприпаси. Проверката е обективирана в протокол 4/2011 г. и Доклад до МОСВ. На 09.05.2012 г. е извършена отново годишна проверка за спазване условията на разрешителното, при която е установено изпълнение на дадените предходни предписания, установено е, че се извършва утилизация на доставените изделия, като съхраняваните количества не надвишават проектните капацитети, установено е изпълнение на изискванията за съхранение по ЗОБВВПИ. Дадени са предписания. Резултатите са обективирани в протокол 3/2012 г. и доклад на председателя на комисията до МОСВ. През 2013 г. отново е извършена планираната годишна проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол 2/22.05.2013 г. и доклад на Председателя на комисията до МОСВ. Установено е при проверката, че се извършва утилизация на бойни припаси, произвежда се ново взривно вещество за граждански цели, няма промяна в инфраструктура, инсталация и технологични процеси, взривните вещества от утилизираните изделия се съхраняват съгласно ЗОБВВПИ, заводът има внедрена система за управление на мерките за безопасност и е изготвен и представен годишен доклад за СУМБ. Установено е спазване и на другите условия на разрешителното и изпълнение на дадените предписания, като не са дадени нови такива. На 10.04.2014 г. отново е извършена проверка за спазване на условията на разрешителното, обективирана в Протокол 2/2014 г. и Доклад на Председателя до МОСВ. Установено е, че в складовете към момента на проверката съхраняваното количество не превишава проектните капацитети на складовете, но и че на 23.01.2014 г. са променени паспортите на склад 1, 3, 4 и 10 относно капацитетите им за съхранение на взривни вещества от 100 000 на 150 000 кг. тротилов еквивалент, като при склад 1, 3 и 10 е установено по складовите книги, че са превишавани допустимите количества, съгласно проектния капацитет на складовете. На дружеството са дадени задължителни предписания в изпълнение на Условие 17 от разрешителното за експлоатация 67/2007 г. във вр. с чл. 116б, ал. 1 от ЗООС да уведоми Министъра на околната среда и водите за настъпилите съществени промени в количествата на съхраняваните опасни вещества. От дружеството е подадено Уведомление с вх. 26-00-1249/28.04.2014 г. до Министъра на околната среда и водите за промяна на капацитета на посочените в уведомлението складове. Във връзка с подаденото уведомление впоследствие е подадено заявление по чл. 116г, ал. 2 от ЗООС вх. ИЕП-6/18.08.2014 г. за преразглеждане и последващо изменение на разрешителното, по което е постановено Решение 249/27.11.2014 г. на Министъра на околната среда и водите, с което е отказано Изменение на Разрешително за експлоатация 67/26.07.2007 г. на завод Миджур, [населено място] по подаденото заявление на Видекс АД. Горното е видно от представеното по делото Решение на министъра на околната среда и водите, като няма данни по делото дали същото е влязло в сила. Междувременно на 01.10.2014 г. избухнал взрив в завод Миджур в цех С, който бил напълно унищожен, като в резултат на взрива са загинали 15 души, сред които и В. Е. Г. и И. П. Г.. От представените удостоверения за наследници изх. 5984/24.10.2019 г. и изх. 5985/24.10.2019 год. е видно, че ищците са техни синове. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ предвижда обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При основателна искова претенция съдът следва да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразно действие/бездействие на органи и/или длъжностни лица в структурата на ответниците, настъпила вреда и причинната връзка между противоправното поведение и вредата. В случая не е налице първият елемент от посочения фактически състав, а именно противоправно поведение. Неоснователни са доводите на касаторите, че Министерски съвет не е издал нормативен акт, уреждащ утилизацията на боеприпаси. Законодателната инициатива на Министерски съвет е конституционно правомощие по смисъла на чл. 87 от Конституцията на Република България, а не административно задължение. МС не носи административна отговорност за неизпълнение на това правомощие, а носи политическа отговорност за своята дейност. Евентуално неизпълнение на конституционно правомощие не представлява бездействие по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ и не може да бъде основание за ангажиране на отговорност по този законов текст. Освен това Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване е ратифицирана със закон /обн. ДВ. бр. 93 от 11 август 1998 г., а самата Конвенцияобн. ДВ бр. 68 от 30.07.1999 г./ и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от вътрешното право на страната и се прилага пряко, т.е. за нейното приложение в българската правна действителност, което се осъществява с приоритет над националното право, не се изисква друг акт освен приетия закон за ратифициране. Конвенцията е акт на международното право, а не на общностното право, тъй като тя не е нормотворчески акт на органите на Европейския съюз. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Конвенцията, всяка държава-страна се задължава да унищожи или да гарантира унищожаването на всички противопехотни мини в съответствие с разпоредбите на тази конвенция. Въпреки, че съгласно чл. 1, ал. 1, б. б от Конвенцията всяка държава страна се задължава да не разработва, да не произвежда, да не получава по друг начин, да не складира противопехотни мини, да не ги задържа и да не извършва трансфер с тях с когото и да било, пряко или косвено, трансферът на противопехотни мини с цел унищожаване е изрично разрешен от Конвенцията в чл. 3, ал. 2, а в чл. 4 е предвидено задължението на всяка държава-страна по Конвенцията да унищожи или да осигури унищожаването на всички складирани противопехотни мини, които притежава или владее или които са под нейна юрисдикция или контрол, колкото е възможно по-скоро, но не по-късно от четири години след влизане в сила на тази конвенция за съответната държава страна. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Конвенцията, в изпълнение на своите задължения по тази конвенция всяка държава-страна има право да търси и получава помощ от други държави-страни, доколкото е възможно, а съгласно ал. 5 всяка държава-страна, която е в състояние да го направи, оказва помощ за унищожаването на складираните противопехотни мини. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че Конвенцията не предвижда законодателни мерки, още повече, че тя самата има пряко приложение и се прилага с предимство пред националните норми, които и противоречат. Действително, Конвенцията урежда задълженията на държавите-страни по нея, но никъде в този акт не е посочено, че държавата има монопол над дейностите, описани в Конвенцията, както неправилно считат касаторите. Не е налице монопол на държавата по отношение трансфера на ППМ, поради което твърденията, че държавата е следвало да се намеси в договорните отношения между Видекс АД и гръцкото дружество и с административен акт да отмени договора, е неправилно. Принципно държавата не разполага с правомощия да се намесва в договорни отношения между равнопоставени страни. Както вече се посочи, трансферът на ППМ, включително трансграничният трансфер, когато е с цел унищожаване на мините, е изрично разрешен от Конвенцията и в този смисъл не е налице нарушение на същата от тримата ответници. В чл. 5, т. 1 от ЗЕКПСОИТДУ изрично е посочено, че износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната, могат да се извършват от физически и юридически лица, регистрирани по реда на Търговския закон. Съгласно чл. 4 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба /ЗЕКПСОИТДУ/, Министерският съвет може да въвежда ограничения и да налага забрани за извършването на дейности с продукти, свързани с отбраната, и с изделия с двойна употреба, в следните хипотези: 1. дейностите противоречат на целите и задълженията, посочени в чл. 1, ал. 2; 2. продуктите или изделията са предназначени или могат да бъдат използвани за създаване, производство, обработване, разработване, управление, поддържане, съхранение и разпространение на оръжията за масово унищожение; 3. съществуват ограничения или забрани, произтичащи от международни договори или от членството на Република България в международни организации; 4. тези дейности засягат съществени интереси на Република България в областта на сигурността или са налице съображения за опазване на обществения ред. Никоя от тези хипотези не премахва задълженията на държавата като страна по посочената по-горе конвенция да съдейства за унищожаването на противопехотните мини и не забранява допускането на такива на територията на страната с цел тяхното унищожаване. Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета е транспонирана в българското законодателство със Закона за опазване на околната среда / ЗООС/, както е изрично посочено в § 2а от неговите допълнителни разпоредби. В исковата молба и касационната жалба не се конкретизира кои точно разпоредби на директивата не са надлежно транспонирани. Освен цитираните нормативни разпоредби, в сила е и Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, който урежда придобиването, използването, унищожаването и утилизацията на същите, включително издаването и отнемането на разрешение за същите дейности. При този преглед на законодателната уредба, твърдението, че е налице законодателна празнота по причина на незаконосъобразно бездействие на Министерски съвет, довела до липса на компетентни административни органи за закрила живота и здравето на хората при внос и утилизация на противопехотни мини; липса на законова и подзаконова нормативна база с цел гарантиране извършването на действия, осигуряващи реална закрила на живота и здравето на хората при внос и утилизация на ППМ, е неоснователно. Законодателният орган, в лицето на Народното събрание, е предвидил законова делегация за издаване на множество наредби във връзка с приложението на ЗОБВВПИ, които са приети и действащи. Сред тях е Наредба Iз-1031 от 15.04.2011 г. за реда за обезопасяване от нежелателен достъп и сработване по предназначение на огнестрелни оръжия за културни цели и колекциониране, Наредба РД-07-2 от 25.05.2011 г. за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал. 1, т. 4-7, чл. 36, ал. 1 и чл. 134, ал. 3 на Закона, Наредба за съществените изискванията и оценяване на съответствието на взривните вещества за граждански цели, Наредба Iз-895 от 01.04.2011 г. за изискванията към устройството на обектите, предназначени за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и условията за извършване на търговия, Наредба Iз-2205 от 26.10.2012 г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и др. Неоснователни са твърденията, че Министерски съвет не е извършил действията и контрола, предвидени в чл. 67 от ЗЕКПСОИТДУ, тъй като тази разпоредба не предвижда пряко за него задължение за контрол. На Министерски съвет е възложено общото конституционно правомощие за осигуряване и опазване на националната сигурност и обществения ред, съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията, но то се осигурява чрез конкретните правомощия на органи и длъжностни лица в съответните държавни администрации. На настоящия състав е служебно известно, че с определение 246 от 08.01.2009 г. по адм. д. 11061/2008 г., V отд. на ВАС са оставени без разглеждане жалбите на Екосдружение - Връбница, Надежда и Национално движение Екогласност против мълчалив отказ на министър-председателя на Република България относно искане за намеса за спиране действията по унищожаване в България на 1.6 млн. противопехотни мини на Гърция, по повод спечеления от Видекс АД конкурс, проведен от Гръцката армия, в резултат на което е сключен договор за утилизация. ЗЕКПСОИТДУ урежда условията и реда за износ, внос, трансфер, транспортиране, преминаване, превоз и транзит на продукти, свързани с отбраната, брокерска дейност с тях и контролът върху тези дейности, като не забранява никоя от тях, както и мерките по прилагане на Регламент (ЕО) 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (ОВ, L 134/1 от 29 май 2009 г.). Инцидентът в завод Миджур не е възникнал при някоя от тази дейности, а при пряката дейност по унищожаване на противопехотни мини, която е извън обхвата на посочения закон. Установено е, че вносът, трансферът и транспортирането на противопехотните мини от Гърция до завод Миджур е осъществено въз основа на влезли в сила индивидуални административни актове, които не са отменени. Поради това е неоснователно позоваването на чл. 67 от същия закон и въз основа на него не се установява противоправно бездействие на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, предвиден в чл. 6 от закона като орган, издаващ лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, нито на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при министъра на икономиката, енергетиката и туризма, която съгласно чл. 6 издава разрешение за износ или внос. Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет е правоприемник на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната при Министерския съвет, създаден с Постановление 193 на Министерския съвет от 1993 г., съгласно § 2 ЗР на Постановление 120 от 25.06.2012 г. за създаване на междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС. В касационните жалби се прави оплакване, че съдът не се е произнесъл по предявените искове за обявяване на нищожност на издадените в полза на Видекс АД индивидуални административни актове. В този смисъл се твърди, че е било нарушено правото на защита на ищците по делото. При преценка на решението в неговата цялост касационната инстанция не установи, в предмета на делото да са включени искове за обявяване на незаконосъоразност на изрично посочените в касационната жалба индивидуални административни актове. С определение 12 от 06.01.2020 г., постановено по адм. д. 295/2019 г. по описа на Административен съд Видин е оставил без разглеждане оспорването от страна на жалбоподателите на издадените лицензии, разрешителни и удостоверения за регистрация на трансфери, издадени на Видекс АД за дейността му в завод Миджур, [населено място]. След обжалване на определението от страна на ищците по делото, с определение 3290/11.03.2021 г. по адм. д. 9854/2020 г. ВАС, трето отделение е оставил в сила определението на АС-Видин. Касационната инстанция е потвърдила изводите на административния съд за липсата на правен интерес от обжалване по посочените актове. След като по реда на прекия инстанционен контрол въпросът за допустимостта на оспорването на тези актове е решен със СПН, недопустимо е в настоящото производство съдът да обсъжда валидността на тези актове. Те са влезли в сила и са породили правни последици и от тях не може да се извеждат основания за бездействия на ответниците по делото. Поради това в решението на административния съд липсва произнасяне по оспорването на законосъобразността на тези актове и касационната инстанция не може да извърши проверка по изложените възражения в касационната жалба. По изложените съображения няма основание за ангажиране отговорността нито на Министерски съвет, нито на Министерство на околната среда и водите и при тези констатации, солидарна отговорност на ответниците не е налице. Действително отговорността на държавата е отделен вид отговорност. Независимо, че злополуката в завод Миджур е приета за трудова и на ищците е изплатено обезщетение по реда на чл. 200 от КТ, това не изключва отговорността на държавата, ако се установят вреди, незаконосъобразни бездействия на държавни органи и причинна връзка между тях. Но в случая, видно от установяванията по делото, такива бездействия не са допуснати. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,