Решение № 5787 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5304/2016 г.

Решение № 5787 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5304/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка чл. 21, ал. 2 от Закон за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/. Образувано е по касационна жалба на Р. К. К. против решение № 21/23.03.2016 г., постановено по адм. дело № 264/2015 г. по описа на Административен съд - Ш. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени индивидуалния административен акт. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - Директор на дирекция "Бюро по труда" - Ш. оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Р. К. К. против решение от 09.11.2015 г., издадено от Директор на Дирекция "Бюро по труда"- гр. Ш. за прекратяване на регистрация с № 10025713/21.04.2015 г., като неоснователна. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема, че обжалваният административен акт е издаден от орган с материална и териториална компетентност съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ във вр. чл. 18, ал. 1 и т. 23 от Приложение № 3 от Устройствен правилник на Агенцията по заетостта. Актът е в изискуемата по закон форма, съдържа правни и фактически основания. Обоснован е извод за наличие на материалноправните предпоставки за прекратяване регистрацията на оспорващия като безработно лице поради неуведомяване на органите на Агенция по заетостта за промяна в декларирани обстоятелства в 7-дневен срок от настъпването им. Прието е, че горното представлява нормативно задължение, въздигнато по силата на чл. 18, ал. 5, изр. 2 от ЗНЗ и по делото е безспорно, че К. не е уведомил териториалните органи на Агенцията по заетостта за настъпилите промени в обстоятелствата. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният установява, че оспорващият е сключил граждански договор № 6/01.05.2015 г. с "К. Б." АД със срок на действие от 01.05-31.05.2015 г., по силата на който в качеството си на изпълнител се е задължил да изпълни в извънработното си време дейност по консултация по търговските марки. В договора е уредено и заплащането му, възлизащо на 1176 /хиляда сто седемдесет и шест/ лева, платими до 10-то число на месеца, следващ месеца, в който е престиран трудовия резултат. Съотнасяйки релевантната нормативна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд не кредитира твърдението на оспорващия, че получената сума в размер на 1176 лв. представлява годишния му бонус за 2014 г., а не изплатени средства за положен труд след прекратяване на трудовия му договор. Освен цитирания по-горе граждански договор, в хода на първоинстанционното производство като доказателства са приобщени справка и сл. бележка за изплатени суми от ТД на НАП, от които е изведено, че въз основа на сключения граждански договор за лицето са изплатени осигурителни вноски за фонд "Пенсии" на ДОО в размер на 50 лв, ДЗПО в универсален пенсионен фонд за родените след 31.12.1959 г. в размер на 19 лв. и вноски за здравно осигуряване в размер на 28 лв. Горните констатации са обективирани и в приложеното писмо, с което органите на ТП на НОИ - Ш. са уведомили директора на ДБТ - Ш., че за периода 01.05.2015 г. -31.05.2015 г. Р. К. е подлежал на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО. В заключение, първоинстанционният съд приема, че са налице доказани елементите от фактическия състав по чл. 20, ал. 4, т. 7 от ЗНЗ във връзка с неизпълнение на задължението, визирано в чл. 18, ал. 5, изр. 2 с. з. Горното мотивира извода за съответствие на оспореното решение с материалния закон. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Основният спор в настоящото производство се формира по отношение наличието на материално-правните предпоставки за прекратяване регистрацията на касатора като безработно лице поради неуведомяване на органите на Агенция по заетостта за промяна в декларирани обстоятелства в 7-дневен срок от настъпването й. От събраните по делото доказателства се установява, че с декларация рег. № 10025713/21.04.2015 г. касаторът декларира, че е безработен, не работи, търси работа и има готовност да започне работа в двуседмичен срок от уведомяването му от дирекция "Бюро по труда". Безработен по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта е лице, регистрирано в дирекция "Бюро по труда", което не работи, търси работа и има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро по труда". В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че лицето не е декларирало, че не е заето лице (подобно обстоятелство за деклариране не съществува в представената декларация), за да има задължението при промяна именно на това обстоятелство да уведомява писмено в 7-дневен срок от настъпването му дирекция "Бюро по труда". С оглед на това следва да се направи уточнението, че Законът за насърчаване на заетостта прави разграничение между безработни лица и заети лица. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, съгласно която търсещите работа лица се регистрират в една от следните групи - безработни, заети, учащи се, които желаят да работят през свободното си от учене време, лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, лица, придобили право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, които не работят. При наличието на сключен граждански договор лицето би могло да бъде определено като заето лице. Същото се определя като заето лице по смисъла на чл. 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския съвет и на Парламента от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Съгласно посочения текст "дейност като заето лице" означава всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на социално осигурителното законодателство на държавата-членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение. В процесния случай, видно от представения граждански договор лицето е положило труд по извънтрудово правоотношение. Следователно при наличието на сключен граждански договор лицето би следвало да се определи като заето лице. Полагането на труд по извънтрудово правоотношение и получаването на съответното възнаграждение при отчитане на спецификите на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО представлява промяна в декларирания пред ДБТ статус на безработно лице, при което лицето е следвало да се яви и подаде уведомление в съответния срок, като неизпълнението на това задължение има за последица прекратяване на регистрацията в ДБТ. Неизпълнението на това задължение от страна на касатора обуславя правомощието на директора на дирекция "Бюро по труда", в условията на обвързана компетентност, да издаде решение по чл. 20, ал. 4, т. 7 от ЗНЗ за прекратяване на регистрацията. С оглед установеното от фактическа и правна страна, решаващият съд правилно е приложил материално-правните норми и констатациите му, че при наличие на релевантните юридически факти, субсумиращи се в нормата на чл. 20, ал. 4, т. 7 ЗНЗ на касатора законосъобразно е прекратена регистрацията на безработно лице, се подкрепят от данните по делото. Предвид горното, като е отхвърлил оспорването, Административен съд - Ш. е постановил правилно решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,