Решение № 292 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13993/2014 г.

Решение № 292 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13993/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Десислава Кръстева Милчева от гр. София чрез процесуалния й представител - адв. Венко Пенчев, срещу решение № 10469 от 29.07.2014 г. по адм. дело № 7942 от 2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - пето отделение, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № К-4287 от 19.04.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която последният е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното й правоотношение. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелите, и иска отмяна на обжалваното решение и на административния акт. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението в писмено становище, представено от пълномощника юрк. Боряна Пиперкова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на касаторката срещу заповед № К-4287 от 19.04.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която последният е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР (отм.), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР (отм.) и е прекратил служебното й правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР (отм.) за длъжността "разследващ полицай в РУ в ОДМВР на отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР - София, категория "Г" III степен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 1 ЗМВР (отм.), в предвидената от закона писмена форма, съдържаща посочените в чл. 246, ал. 1 ППЗМВР (отм.) реквизити, и при спазване на всички административнопроизводствени правила и на материалния закон за издаването й. При определянето на вида на наказанието е приел, че дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 229, ал. 2 от същия закон, като въз основа на правилно установената фактическа обстановка е приел, че жалбоподателката с действията си е осъществила състава на дисциплинарното нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.). Приел е също, че квалификацията на нарушението и определянето на съответстващото му наказание по чл. 227, ал. 1, т. 10, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР (отм.) при условията на обвързана компетентност са правилни, доколкото нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като тежко. Така постановеното решение е правилно. Изложената по делото фактическа обстановка се потвърждава от материалите по административната преписка. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита за правилна преценката на тричленния състав, че са установени посочените в заповедта на административния орган обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Нарушението на служебната дисциплина е установено по безспорен начин, при което правилно съдът е приел, че са налице основания по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР (отм.) за санкциониране на служителката с най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Разпоредбата предвижда, че санкцията се налага за други тежки нарушения на служебната дисциплина на чл. 230, ал. 2 ППЗМВР (отм.). Съгласно т. 4 от същата разпоредба в тази категория са и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавни служители, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 10.01.2013 г. жалбоподателката е имала поведение в противоречие с т. 7, 8 и 16 от Етичния кодекс на служителите от МВР, които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да спазват закона, като дава пример с поведението си, да не е в нетрезво състояние или под влияние на упойващи вещества, влияещи на изпълнението на задълженията. Поведението, което Милчева е имала на посочената дата по време на 24-часово дежурство, е установено от доказателствата, включително свидетелски показания, които по безпротиворечив начин описват несъответен на изискващия се от службата начин на извършване на разследващи действия, включително необяснимо преустановяване на разпити на свидетели, заключване в служебния кабинет, употреба на алкохол и препятстване на алкохолна проба. На това поведение свидетели са били намиращи се в районното полицейско управление граждани, както и служители в същото. В този смисъл доводите на касатора, че поведението на Милчева се дължало на здравословни проблеми, са неоснователни, тъй като не се установяват обективни причини, свързани с различен от приетия от административния орган генезис на служебното поведение при изпълнение на дейността. В случая дейността в качеството на полицейски служител не е съобразена със специалните правила, въведени от закона за изпълнение на професионалните задължения. Това поведение има и нравствен аспект, като е морално укоримо, тъй като се извършва от полицейски служител, на когото са възложени правомощия по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността, и се изисква спазване на законността при тази дейност. Също неоснователно е и изложеното в касационната жалба за служебна натовареност, лични проблеми, неразрешен отпуск, както и болничен престой след заповедта. Така наведените доводи са неотносими към спорните правоотношения относно законосъобразността на заповедта. Отново неоснователни са и поддържаните от касаторката оплаквания, че нито едно от лицата, дали обяснения пред ДРО, не твърдяло, че е била употребила алкохол на 10.01.2013 г. Точно обратното се установява от показанията на нейните колеги обаче. В тази връзка и възражението й, че свидетелят Станислав Станчев не е дал обяснения в смисъл, че Милчева е употребила алкохол, също са неоснователни. В сведението на Станчев - началник-група "КП" при РУП - Сливница, ОДМВР - София, прието и неоспорено като доказателство, се твърди, че: "влизайки в кабинета на Д. Милчева (към 12:20 ч.), усетих във въздуха лек мирис на алкохол", както и че около 14:30 ч., влизайки в кабинета на Милчева, "усетих силен мирис на алкохол" (л. 24 и 25 от административната преписка). В конкретния случай от събраните доказателства се установяват двете изисквания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката във връзка с тежкото нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР (отм.), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР (отм.) - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение, и с което се уронва престижът на службата. След като са доказани тези обстоятелства и с оглед императивния характер на приложимите правни разпоредби, дисциплинарно наказващият орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи предвиденото наказание. При така установеното се налага извод, че при формирането на правния извод за законосъобразност на заповедта съдът е обсъдил всички релевантни в този аспект доказателства. Фактите са установени правилно, като доводът на касаторката за несъответна интерпретация не е обоснован от конкретни възражения. От изложеното следва, че тричленният състав на Върховния административен съд по безспорен начин е установил извършеното от жалбоподателката дисциплинарно нарушение, като мотивите на съда в тази посока се възприемат от настоящата инстанция. Приема се изцяло тезата на тричленния състав за правилна правна квалификация на установените фактически обстоятелства от административния орган и прилагане на съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. При постановяването на обжалвания акт съдът се е съобразил с приложимия материален закон, като мотивирано е изложил аргументи за приемане на решението си, поради което настоящият петчленен състав счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. В разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК е предвидено, че когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени разноски по делото, включително максималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ОСК на ВАС в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. С оглед изложеното Десислава Кръстева Милчева следва да бъде осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., определен в съответствие с разпоредбата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия,