Решение № 14604 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4392/2020 г.
ВАСIII отделение25.11.2020 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 2370 от 9.12.2019 г., постановено по адм. д. № 2741 по описа на Административен съд - Варна за 2019 г. В ЧАСТТА, с която предявеният от Т. Драмов иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за осъждането на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна да му заплати обезщетение в размер на 300, 00 лв. за присъждане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по нахд № 2027 по описа на Районен съд – Варна за 2019 г., образувано по оспорване на Наказателно постановление № 18-0819-000492 от 16.04.2018 г., е отхвърлен за сумата над 100, 00 лв. до 300, 00 лв., вместо което в тази част ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи - Варна да заплати на Т. Драмов, с [ЕГН] сума в размер на още 200, 00 (двеста) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за защита по нахд № 2027 по описа на Районен съд – Варна за 2019 г., образувано по оспорване на Наказателно постановление № 18-0819-000492 от 16.04.2018 г. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна да заплати на Т. Драмов сума в размер на още 240, 00 (двеста и четиридесет) лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна да заплати на Т. Драмов сума в размер на 5, 00 (пет) лв. – направени разноски за държавна такса в настоящото касационно производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14604 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4392/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена от Т. Драмов, чрез адв. П. Гетев, касационна жалба срещу Решение № 2370 от 9.12.2019 г., постановено по адм. д. № 2741 по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна) за 2019 г. в частта, с която предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Варна за присъждане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по нахд № 2027 по описа на Районен съд – Варна за 2019 г., образувано по оспорване на Наказателно постановление № 18-0819-000492 от 16.04.2018 г., е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 100, 00 лв. до претендирания размер от 300, 00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на решението в обжалваната част при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Аргументира се становище, че без значение е кой именно адвокат е осъществил защитата по делото в Районен съд – Варна, доколкото адвокатското възнаграждение е платено и защитата реално е осъществена. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на решението в обжалваната част и осъждането на ОД на МВР – Варна да заплати на Драмов и сумата в размер на още 200, 00 лв., тоест до пълния предявен размер на иска. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът – ОД на МВР – Варна не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по касационното оспорване. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. В осъдителната ОД на МВР – Варна част Решение № 2370 от 9.12.2019 г., постановено по адм. д. № 2741 по описа на Административен съд - Варна за 2019 г. не е предмет на касационна проверка. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови решението в обжалваната част, при безспорна фактическа обстановка, съдът е направил извод за частична основателност на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди. Мотивирал се, че процесуалното представителство пред Районен съд – Варна на Драмов било осъществено от адв. П. Гетев, който не бил страна по представения договор за правна защита и съдействие. Последният бил сключен с адв. К. Тодоров и именно заплатеното по него адвокатско възнаграждение се явява вреда за Драмов. Според съда по представения договор е заплатено възнаграждение само за изготвяне и депозиране на жалба срещу наказателното постановление, без осъществяване на процесуално представителство от този адвокат. За осъществилия го адв. Гетев договор не бил представен, а нямало и уговорка за плащане в приложеното по делото пълномощно. Съдът съобразил, че двамата адвокати са от Адвокатско дружество "К. Тодоров, Гетев, Ганчев и партньори", но счел това за неотносимо, тъй като представеният договор е сключен не с адвокатското дружество, а с отделен адвокат. Приел, че липсата на съответствие между страните по договора и процесуалния представител, който се е явил в съдебните заседания, дава основание да се направи извод, че договорените условия били изпълнени частично, поради което цялата претендирана сума била заплатена без основание и не се явявала в причинна връзка с постигнатия от обжалването резултат. Допълнил, че разноските за правна защита са разходи по водене на делото и включват възнаграждение за адвокат при реално предоставена услуга. Приел, че приложим текст за определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение е чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и предвид размера на наложената глоба, адвокатското възнаграждение следвало да се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от тази наредба. При тези мотиви първоинстанционният съд приел иска за доказан по основание и частично доказан до размера от 100, 00 лв., като за разликата до предявения такъв от 300, 00 лв. искът бил отхвърлен. В обжалваната част решението е валидно и допустимо, но е неправилно. В нарушение на материалния закон се явява направеният от състава на АС – Варна решаващ извод, че липсата на съответствие между страните по договора и процесуалния представител, който се е явил в съдебните заседания, дава основание да се приеме, че договорените условия били изпълнени частично, поради което цялата претендирана сума била заплатена без основание и не се явява в причинна връзка с постигнатия от обжалването резултат. Безспорен факт е, че с оглед защитата си срещу наказателното постановление Драмов е сключил договор за правна защита и съдействие, по който е осъществил дължимото плащане в брой на адвоката Тодоров. Безспорно също така се установява, че този адвокат е подписал жалбата срещу оспореното наказателно постановление, подадена в Районен съд – Варна, а процесуалното представителство в съдебните заседания е осъществено от друг адвокат, който бил упълномощен, заедно с адвокатското дружество, други адвокати, вкл. и адв. Тодоров и адв. Гетев, видно от приложеното пълномощно по нахд № 2027 по описа на Районен съд – Варна за 2019 г. Неправилно първоинстанционният съд е придал правна значимост на факта, че вместо адв. Тодоров в съдебните заседания Драмов бил представляван от адв. Гетев. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие (представен в последното съдебно заседание по делото в районния съд от адв. Гетев) възложената работа е включвала както изготвяне и подаване на жалба срещу наказателното постановление, така и процесуално представителство в съдебните заседания по делото. Така възложената работа, за което е било заплатено адвокатското възнаграждение, претендирано като имуществена вреда, е изпълнена – Драмов е бил надлежно представляван. Поради това без основание първоинстанционният съд е отхвърлил иска за сумата над 100, 00 лв. до претендираната такава от 300, 00 лв., представляваща целия платен адвокатски хонорар. Последният е в минималния размер по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В допълнение, отношенията между адвоката и клиента във връзка с изпълнение предмета на договора не подлежат на съдебен контрол при разпределението на отговорността за разноските, респективно при преценка наличието на основание за заплащане и размера на обезщетението за вреди. По така изложените причини решението в обжалваната част следва да се отмени, като вместо него в тази част се постанови друго, с което искът на Драмов да бъде уважен и за претендираното обезщетение за сумата над 100, 00 лв. до търсената такава от 300, 00 лв. С оглед частичното пререшаване на въпроса от касационната инстанция по същество, на Драмов следва да се присъди сума в размер на още 240, 00 лв. за сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство съобразно представените доказателства за това. Не е налице основание за тяхното намаление поради прекомерност. Предвид изхода на спора в касационното производство на Драмов следва да бъде присъдена и сумата от 5, 00 лв. за сторените в касационното производство разноски за държавна такса. Доказателства за сторени други разноски по делото в касационното производство не са представени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение