Решение № 7255 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1463/2020 г.

Решение № 7255 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1463/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив, чрез юрк. Гавраилова, против решение № 2626 от 12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2880/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е обявен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 252 от 23.08.2019 г., издаден от изпълняващ длъжността директор на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район - Пловдив, при Ми нистерството на околната среда и водите, с който на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул, "6-ти септември" № 250, ЕИК *********, е установена такса за водовземане от подземни води по Разрешително за водоползване № 301125 от 11.11.2005 г., издадено от директора на Басейнова дирек ция за управление на водите Източнобеломорски район - Пловдив, за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г., в размер от 21 650 лв. и са начислени законни лихви вър ху посочената сума в размер от 1 136. 72 лв. и Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски ра йон - Пловдив, е осъдена да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ЕО ОД, сумата от 253. 95 лв., представляваща направените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че АУПДВ е издаден от некомпетентен орган. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба – "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив, чрез адв. Георгиев, оспорва подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол пред административния съд е бил АУПДВ № 252 от 23.08.2019 г., издаден от изпълняващ длъжността директор на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район - Пловдив, при Ми нистерството на околната среда и водите, с който на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул, "6-ти септември" № 250, ЕИК *********, е установена такса за водовземане от подземни води по Разрешително за водоползване № 301125 от 11.11.2005 г., издадено от директора на Басейнова дирек ция за управление на водите Източнобеломорски район - Пловдив, за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г., в размер от 21 650 лв. и са начислени законни лихви вър ху посочената сума в размер от 1 136. 72 лв. С обжалваното решение е прогласен за нищожен обжалвания административен акт. За да постанови спорното решение съдът е описал установената фактическа обстановка и е обсъдил всички събрани по делото доказателсва, ведно със заключението на вещото лице по ССЕ. Съдът е изложил мотиви, че размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество-жалбоподател справки и декларации по чл. 194 б от Закона за водите (ЗВ) за използваните количество вода за разглеждания период. Първоинстанционният съд е направил извод, че цената на правото на водовземане правилно е определена и е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) като е приел, че представените от дружеството платежни нареждания за платени такси за водоползване се отнасят за предходни години. Направил е извод, че нито в административното, нито в съдебното производство, са представени нови писмени доказателства установяващи плащане на процесните задължения. Вещото лице е потвърдило, че ползвания годишен воден обем за периода 2018 г. е отчетен по показания на измервателни устройства, декларирани от дружеството. Установило е, че законната лихва за забава е правилно определена. За да достигне до извод за нищожност на оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден от М. Маринов за директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", съгласно Заповед №РД-03-250 от 12.07.2019 г. (лист 125) на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив. С посочената заповед, на основание чл. 2, ал. 1, във връзка с чл. 4, т. 2 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции (ПДОРСБД), директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив (Ц. Кънева) нарежда: в случай на отсъствие на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" по обективни причини /ползване на платен годишен отпуск, отпуск по болест, неплатен отпуск, командировки в страната и чужбина/ М. Маринов - директор на дирекция "Планове и разрешителни" в Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" да изпълнява правомощията му в пълен обем /с изключение на тези, които по закон не подлежат на делегиране/, като има право включително да подписва документи, официална кореспонденция, да издава индивидуални административни актове, наказателни постановления и други актове, произтичащи от дейността на Басейнова дирекция или от административни актове на Министъра на околната среда и водите. Като доказателство по делото е представено заверено копие на Заповед от 12.08.2019 г. (лист 127) на Министъра на околната среда и водите (МинОСВ), с която заповед, на основание чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), е разрешено на Ц. Кънева да ползва 4 дни платен годишен отпуск в периода 20.08.2019 г. - 23.08.2019 г. Административният съд е приел, че с процесната заповед изрично от пълния обем на правомощията на директора на басейновата дирекция са изключени правомощията, които по закон не подлежат на делегиране, каквото е правомощието по чл. 195 б, ал. 1 ЗВ. Постановеното решение следва да бъде оставено в сила по следните съображения: Правилно първоинстанционният съд е посочил, че издателят на процесната Заповед № РД-03-250 от 12.07.2019 г. изрично е изключил от пълния обем на правомощията на директора на басейновата дирекция правомощията, които по закон не подлежат на делегиране, каквото в случая е правомощието по чл. 195 б, ал. 1 от ЗВ за издаване на процесното АУПДВ. Обоснован е изводът в обжалваното решение, че по този начин е стеснен кръга от правомощия, с които издателят на оспорения акт по силата на заповедта разполага за периода на заместване. Този извод е направен след подробен анализ на съдържанието на заповедта и относимите правни норми. В този смисъл законосъобразно е прието с обжалваното решение, че оспореният акт е издаден от лице, което не притежава необходимата за целта компетентност, което води до нищожност на процесното АУПДВ. Съдът е съобразил в мотивите си и ТР № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. №ТР-4/2002 г. на ОС на ВАС. Ето защо не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски на жалбоподателя не се дължат. Ответната страна не е поискала присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на осмо отделение