Решение № 2558 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10274/2013 г.

Решение № 2558 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10274/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Николай Стефанов Ангелов е подал касационна жалба срещу решението от 1.07.2013 г. по адм. дело № 109/2012 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, с което е бил отхвърлен предявения от него срещу Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново иск за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, причинени от заповед на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново за прекратяване на служебното му правоотношение, ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на заповедта до окончателното изплащане на сумата, и разноските по делото. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск ведно със законната лихва и се присъдят направените разноски. Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че със заповед № РД- 04-117/28.12.2011 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново, на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител, било прекратено служебното правоотношение на Николай Стефанов Ангелов, заместник- началник на Общинска служба по земеделие - Стражица. С решение от 27.04.2012 г. по адм. дело № 96/2012 г. по описа на Административния съд- Велико Търново, влязло в сила на 12.03.2013 г., уволнението на държавния служител било отменено като незаконосъобразно. От правна страна съдът приел, че ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на пряка причинна връзка между неимуществените вреди, предмет на претенцията, и издадения административен акт. Съдът обсъдил амбулаторен лист № 6583/19.12.2011 г., според който ищецът има оплаквания с диагноза "паническо разстройство", както и амбулаторен лист № 4/9.01.2012 г., съдържащ констатацията, че паническото разстройство датира от около месец, и направил преценка, че тези писмени доказателства установяват наличие на здравословни проблеми, които предхождат незаконосъобразният административен акт, поради което не може да са причинени от него. Що се отнася до негативните емоционални преживявания на ищеца, за които се твърди, че са свързани с уволнението му, съдът посочил, че не кредитира показанията на съпругата на ищеца, поради това, че са в противоречие с показанията на други свидетели. Административният съд дал вяра на показанията на свидетелите, според които не се наблюдавала промяна в поведението на ищеца по причина, че е бил уволнен, и заключил, че от събраните по делото гласни доказателства не се установяват вреди, изразяващи се в засягане на честта, достойнството и доброто му име. При отсъствието на доказателства в подкрепа на твърденията по исковата молба административният съд отхвърлил предявения иск. Върховният административен съд намира, че решението е правилно. При постановяването му първоинстанционният съд не е допуснал логически грешки, анализирайки фактите по делото. Съдът не е допуснал и съществени процесуални нарушения, тъй като е обсъдил коректно показанията на свидетелите и по изложени в решението съображения не е дал вяра на някои от тях. Не бил нарушен и материалния закон като се има предвид резултата от произнасянето на съда, но мотивите, които е следвало да го обосноват, са други. Предявеният иск подлежи на отхвърляне поради това, че неимуществени вреди от незаконно уволнение на държавен служител не могат да се претендират на основание на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Отношенията, свързани с държавната служба, в това число и дължимите обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения, се регулират от Закона за държавния служител, който е специален закон. В разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител е предвидено, че държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, но не за повече от 6 месеца, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаване или от съда. За разлика от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (чл. 4 ЗОДОВ), който предвижда, че както за имуществените, така и за неимуществените вреди се дължи обезщетение, което се определя от съда по справедливост, Законът за държавния служител посочва конкретния размер на обезщетението, без да уточнява вида на вредите, които то покрива. Обстоятелството, че получаваната от служителя основна заплата е възприета като величина за определяне на обезщетението, не означава, че то покрива само имуществените вреди, поради което неимуществените вреди от незаконно прекратяване на служебното правоотношение могат да се претендират по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. При наличието на обезщетение, определено от законодателя със специален закон, държавният служител няма право на друго обезщетение на основание на общия закон, който урежда отговорността на държавата за вреди от незаконни административни актове. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, според която този закон не се прилага, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение. Поради това решението на административния съд за отхвърляне на предявения от Николай Ангелов срещу Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 320 лева на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд