Решение № 6143 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3842/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. И. срещу Решение 259/08.02.2023 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 3109/2021 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед 21Ю-РОА-539/19.10.2021 г. на кмета на Район Южен при Община Пловдив, нареждаща премахването на незаконен строеж Дървена конструкция със скатен покрив, изграден над тераса на помещение със статут Кафе аперитив със скара, находящ се в УПИ XI-918, кв. 53 по плана на [жк] север, гр. Пловдив. Ответникът - кметът на Район Южен при Община Пловдив, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Неоснователен е главният довод на оспорващия, че фактическата обстановка, съответно предметът на заповедта, не са били изяснени в протеклото административно производство, а изводите на съда в обратния смисъл са неправилни. В представения с преписката Констативен акт 6/18.12.2020 г. строежът е описан като дървена конструкция със скатен покрив, изградена върху тераса на помещение, разположено в южната страна на УПИ XI-918, кв. 53 по плана на [жк] север, гр. Пловдив, а в изготвен на 06.06.2020 г. констативен протокол е описан като дървена конструкция със скатен порив и монтирана дограма, която покрива терасата на обект с предназначение за кафе-аперитив, използван не по предназначение за жилище. Макар в констативния акт да липсват параметрите на реализирания навес, документът да не е съпроводен от споменатия в него снимков материал от проверка на 08.10.2020 г. или въобще да е изготвена окомерна скица на незаконния строеж, обозначените в него строително-монтажни работи са достатъчно индивидуализирани от останалите обекти в имота за целите на производството по чл. 225а ЗУТ, доколкото и конструкцията е разположена изцяло върху покривната тераса на конкретно посочена едноетажна сграда. Разпоредителната част на заповедта определя в минимално необходимата степен обективните предели на възложените върху адресата на изпълнителното основание задължения - чл. 267 и чл. 268, т. 1 АПК, поради което не е налице твърдяното нарушение на формата по чл. 59, ал. 2, т. 5 от кодекса (неправилно посочено от касатора като такова по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК). Актът съдържа относимите фактически и правни основания на правомощието по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, което е и упражнено при липсата на допуснати в административното производство процесуални нарушения по чл. 35 АПК. Разграничителен критерий между строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и преместваем обект по § 5, т. 80 ДР ЗУТ, отделно от попадането му сред изброените в чл. 56, ал. 1 ЗУТ - за увеселителни, административни, търговски и други обслужващи дейности или такива за временно обитаване при бедствия, или свързаните с отбраната и сигурността на страната, е и въпросът за неговата конструкция - възможността за отделянето му от повърхността, без да губи своята индивидуализация, преместването му в пространството и ползването му на друго място, без да се изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята. В случая, според заключението на вещото лице по първата съдебно-техническа експертиза, навесът не може да бъде преместен, без да се нарушат връзките между елементите му, което е в разрез с изискването за запазване на неговата индивидуализация, изразимо във възможността за преместването му в цялост. Второто заключение, въпреки че е на позиция за възможността за преместване в пространството на навеса, в част оглед на място визира елементи, предвидени за монтаж и демонтаж, т.е. съвпада със заключението на другия експерт за необходимост от разглобяване на отделни части за неговото разполагане другаде. Независимо че нуждата от демонтаж не изключва по хипотеза обектът от групата на преместваемите, той е изграден за изпълнение на конкретна функция и на определено място, с което са съобразени и параметрите му. С демонтажа би се загубила именно идентификацията, произтичаща от даденото местоположение. От друга страна, освен че навесът е станал част от обект, чиято квалификация като строеж не е и спорна, сам по себе си той е строеж от допълващото застрояване по своето предназначение в този смисъл е и утвърдената практика на ВАС. Противно на развитата теза в касационната жалба, неправилното отразяване на оспорващия като изпълнител и строител на обекта не представлява съществен порок на заповедта, който да обоснове нейната отмяна. При положение, че И. не възразява против категоризацията му като възложител и собственик на строежа, а дори няколкократно потвърждава този факт, същият отново попада в кръга от лица, които са адресати на задължението за премахване по смисъла на § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата на Общински съвет - Пловдив за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях по чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ на територията на Община Пловдив. Строежът, предмет на заповедта, е от пета категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ, предвид осъществяването му върху съществуващата сграда от допълващо застрояване (кафе-аперитив). За извършването му на общо основание е било необходимо изрично разрешение от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ. Възражението относно принадлежността на навеса към категорията е неоснователно, доколкото и определянето му като такъв от най-благоприятната за жалбоподателя шеста категория не би довело до различен правен извод, тъй като и за тази група строежи се изисква издаване на разрешителен акт. Липсата на строителни книжа окачествява строежа като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Според констатацията във втората съдебно-техническа експертиза навесът е реализиран през 1998-1999 г. по данни на жалбоподателя при огледа на имота от вещото лице, което попада в приложното поле на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Този факт реално не се оспорва в касационната жалба, а единствено се възразява срещу необсъждането от решаващата инстанция на свидетелските показания за осъществяването на обекта в периода 2000-2001 г. Доколкото съдът е приел заявения от самия оспорващ момент на изграждане на строежа, вторият времеви диапазон, видно от протокола от съдебното заседание на 21.02.2022 г. по адм. дело 3109/2021 г. на Административен съд Пловдив, визира момент, в който заведението беше вече дадено под наем, а не сочи конкретната дата на извършване на строително-монтажните работи по терасата. По този начин казаното от свидетеля не противоречи на заявеното от оспорващия построяване на навеса през 1998-1999 г. Не на последно място, жалбоподателят, комуто е тежестта да установи времето на изграждане на строежа, не е доказал извършването му в периода на действие на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Предпоставките по § 16, ал. 3 ПР ЗУТ не са осъществени. Кумулативно с изискването за допустимост на строежа по ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строителството или по ЗУТ, е предвидено и допълнително условие строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи в установения от закона срок. Отсъствието на подобно оповестяване е самостоятелно основание той да не бъде определен за търпим. Освен това изграждането на навеса е в несъответствие и с действалите строителни правила по чл. 118 от Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1995 г., въвеждащ изискване за максимална височина на второстепенните постройки в жилищната зона с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива, а когато се разполагат на вътрешна регулационна линия най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м. Височината на дървената конструкция със скатен покрив от терена, според измерванията на вещите лица и по двете експертизи, е 5,50 м (кота стреха), което също надхвърля максимално позволената от 3,6 м по чл. 42, ал. 3 ЗУТ. Дори при условно разглеждане на строежа като реализиран в периода от време, третиран от § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ - от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г., той е в нарушение на строителните правила и норми по времето на извършването му и по ЗУТ, затова не подлежи на запазване и на обсъденото основание. Изграждането на обекта без разрешаващ строителството акт и при неосъществяването на предпоставките той да бъде признат за търпим обуславят законосъобразността на заповедта за премахването му, а съответстващото заключение на административния съд изключва релевираните пороци на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка да бъде уважено своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение