Решение № 10137 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4841/2009 г.

Решение № 10137 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4841/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пазарджик срещу решение № 107 от 25.02.2009 г. по адм. дело № 770/2008 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Между страните няма спор по фактите: Ани Дойчинова Заимова от гр. Пещера е поискала добавка по чл. 9, ал. 1, т. 22 от Закона за политическа и гражданска реабилитация (ЗПГРРЛ) като член на семейството на Юсеин Юсеинов Лоховски, принудително изселен по политически причини заедно със семейството си за времето от 1948 г. до 1954 г. (удостоверение обр. № 3 на МВР, Дирекция "Информация и архив", рег. № 17705 от 31.10.2005 г.), но е родена на 28.10.1949 г., т. е. след осъщественото вече по административен ред през 1948 г. принудително заселване на Юсеин Юсеинов Лоховски и семейството му в населеното място, където са били въдворени (удостоверение № 218 от 17.05.1993 г. на Кметство - с. Дичин, област Велико Търново и удостоверение за раждане № 1 от 14.01.1992 г. на същото кметство, издадено въз основа на акт за раждане № 15 от 29.10.1949 г.). При тези данни спорният въпрос между страните е правен: законовото определение в § 3а, т. 4 от допълнителните и заключителни разпоредби на ЗПГРРЛ, кои лица са интернирани, изселвани и заселвани по административен ред по смисъла на чл. 1, т. 4 ЗПГРРЛ, обхваща ли и родените по време на изселването. Или казано с други думи спорът между страните е: имало ли е и какъв е характерът на осъществената по отношение на Ани Дойчинова Заимова репресия с оглед на изложените по-горе данни. Защото отговорът на този въпрос ще обуслови отговора на следващия от съществено значение въпрос: дали при тези данни Ани Дойчинова Заимова е незаконно репресирано лице по смисъла на ЗПГРРЛ. Отговорът пък на този въпрос от своя страна ще обуслови разрешаването на спора дали Ани Дойчинова Заимова има право на добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ на някое от основанията, изброени в хипотезата на тази разпоредба. С мотивирано решение № 30 от 02.12.2008 г. касационният жалбоподател е отговорил отрицателно още на първия от посочените въпроси - имало ли е и какъв е характерът на осъществената по отношение на Ани Дойчинова Заимова репресия - като е приел, че "не е налице репресия, поради липса на фактическо преместване на лицето" и че "към момента на постановяването на принудителната административна мярка лицето не е било член на семейството на репресираното лице, а е родено в населеното място, където семейството е било изселено, интернирано или заселено". Сезиран с жалба от Ани Дойчинова Заимова, Пазарджишкият административен съд с посоченото по-горе решение е отменил това решение на касационния жалбоподател със следните мотиви: "Неправилно е становището, че Ани Заимова не може да се счита за изселена единствено поради обстоятелството, че не е била родена към датата на постановяване на принудителната административна мярка, защото тази мярка се налага за определен срок, а не само за датата на постановяването й. В случая изтърпяването на мярката е започнало на неустановена дата през 1948 г. и е продължило до началото на 1954 г. От раждането си на 28.10.1949 г. до началото на 1954 г. Ани Дойчинова Заимова е търпяла упражнената по отношение на семейството й политическа репресия, изразяваща се в изселване. . . В качеството й на малолетен член на семейството тя попада в кръга на интернираните, изселвани и заселвани по административен ред, определен с § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ ". Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че постановеното от Пазарджишкия административен съд решение е правилно като краен резултат - отмяна на решение № 30 от 02.12.2008 г. на директора на РУСО - Пазарджик и изпращане на делото като преписка на същия административен орган за решаване на въпроса по същество. При това решаване по същество обаче директорът на РУСО следва да съобрази и следните обстоятелства: Правилен е изводът на Пазарджишкия административен съд, че изразеното от касационния жалбоподател становище в отмененото негово решение не е съобразено с легалната дефиниция по § 3а, т. 4 ДЗР на ЗПГРРЛ и идентичната на нея дефиниция по § 1, т. 4 от допълнителната разпоредба на Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ДР на Наредбата), според които "интернирани, изселвани и заселвани по административен ред" са и членовете на семейството (включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца), когато в удостоверение образец № 3 на Министерството на вътрешните работи или с решение на централната комисия е посочено, че е изселено цялото семейство. Защото според чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредбата удостоверението на МВР се издава "и за членове на семейството, изтърпявали заедно с репресираното лице мярката" и точно такова е съдържанието на намиращото се в преписката на РУСО удостоверение обр. № 3 на МВР, Дирекция "Информация и архив", рег. № 17705 от 31.10.2005 г. Но в него вероятно е допусната грешка, защото Ани Дойчинова Заимова (която при раждането си е получила името Асие Джамалова Лоховска) може би е внучка, а не дъщеря на репресираното лице Юсеин Юсеинов Лоховски, по-късно наименован Чавдар Чавдаров Лоховски. Доколкото името може да бъде верен критерий за произхода, Асие Джамалова Лоховска вероятно е дъщеря на Джамал Юсеинов Лоховски и на Раймя Джамалова Лоховска (ако тя е съпругата на Джамал Юсеинов Лоховски). От тук вече възниква въпросът дали Джамал Юсеинов Лоховски и съпругата му са били изселени, респ. заселени в другото населено място, като членове на семейството на Юсеин Юсеинов Лоховски или на самостоятелно основание. Защото с оглед на посочената в удостоверение № 218 от 17.05.1993 г. на Кметство - с. Дичин, Великотърновска област, дата на раждане на Джамал Юсеинов Лоховски (24.08.1924 г.), той е бил навършил пълнолетие на 24.08.1945 г., т. е. значително преди изселването на баща му Юсеин Юсеинов Лоховски и е бил свободен от задължението по чл. 63 от действалия тогава Закон за лицата да живее в дома на родителите си или в друго, посочено от тях място. С още по-малко основание може да се приеме, че Асие Джамалова Лоховска, е била член на семейството на репресирания Юсеин Юсеинов Лоховски. Следват и други въпроси, чието обобщаване води до извода, че доказателствата по преписката на РУСО не са достатъчни за обоснован извод за характера на репресията по отношение на Асие Джамалова Лоховска, сега с името Ани Дойчинова Заимова, поради което касационният жалбоподател, респ. ръководеното от него ТП на НОИ, е имал задължението по чл. 10, ал. 2 ЗПГРРЛ, респ. по чл. 13, ал. 2 от Наредбата, служебно да поиска от централната комисия по чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ да издаде решение по въпросите: а) дали в процесния случай има политическа репресия (арг. от чл. 4, ал. 6 ЗПГРРЛ) и б) какъв е характерът на тази репресия. Неизпълнението на това задължение от касационния жалбоподател, респ. от ръководеното от него ТП на НОИ, е съществено нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 10, ал. 2 ЗПГРРЛ, което е отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Затова като е отменил оспореното пред него решение на касационния жалбоподател, Пазарджишкият административен съд е постановил като краен резултат правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Доводите в касационната жалба всъщност следва да бъдат адресирани до централната комисия по чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ, когато касационният жалбоподател приложи императивното правило на чл. 10, ал. 2 ЗПГРРЛ и поиска тази комисия да издаде решение за характера на репресията, за която Ани Дойчинова Заимова претендира добавка към пенсията си. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,