Решение № 13148 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7637/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на вр.изп.дл. управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) проф. М. Мавров против Решение 6104/05.07.2024 г. по адм.д.2746/2023 г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което е отменена по жалба на К. И. К., баща и законен представител на З. К. К., Заповед РД-Е113-01-2040/21.10.2023 г. на управителя на НЗОК, с която е отказано одобряване на заплащане на заявена медицинска услуга - оперативно лечение на детето З. К. К. в болница Аджибадем, Бакъркьой, Турция, по заявление с вх. Е113-01-1938/09(12).12.2022 г. и преписката е върната на органа за произнасяне. Касаторът развива съображения за неправилност на съдебното решение на административния съд, като посочва, че то е с непълни, бланкетни мотиви, които не са подкрепени с доказателствата, приложени по делото. Твърди се, че е налице неправилно тълкуване на материалноправните и процесуалните норми на относимите нормативни актове, въз основа на които съдът е допуснал неправилни изводи и заключения. Освен това претендира, че решението е и необосновано- отменителни касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Искането е решението да бъде отменено. Ответникът К. И. К., баща и законен представител на З. К. К., в писмени бележки оспорва касационната жалба, излагайки подробни доводи. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено следното: Детето З. К. К. е родено на [заличен текст], с тегло [заличен текст] и е недоносено. При проведени прегледи се установява сериозен проблем с [заличен текст] и впоследствие поставената диагноза е [заличен текст] . Същата е в напреднал стадий на развитие на болестта, като са проведени в тази връзка две болнични лечения в болница Аджибадем Бакъркьой, Истанбул, Турция поради липса на практика в България за извършване на такъв тип операции при [заличен текст]. От законния представител на детето е подадено заявление с вх. Е113-01-1938/09.12.2022 г. за одобряване заплащането на медицински и други услуги - за операция за премахване на [заличен текст] и поставяне на [заличен текст] поради естественото нарастване на [заличен текст] и амортизацията [заличен текст] с времето. Заявлението е разглеждано на заседания на специализираната постоянно действаща комисия по чл. 27, ал. 1 от Наредба 2/2019 г., както следва: на 13.12.2022 г., на 29.12.2022 г., на 24.01.2023 г., на 06.02.2023 г., на 15.02.2023 г., на 21.02.2023 г., на 09.03.2023 г., на 16.03.2023 г., на 10.04.2023 г. и на 05.05.2023 г. На заседанията на комисията са разгледани представените към заявлението документи и са изискани допълнителни такива - актуална медицинска документация, издадена не по-късно от два месеца преди подаване на заявлението, като е поискано и уточнение на вида на медицинската услуга, за чието одобряване се кандидатства. От страна на заявителя са представени всички медицински документи, вкл. от извършените първоначални прегледи и манипулации в България, епикризите от клиниката в Турция за извършените интервенции, вкл. и медицинско направление, издадено на детето от д-р Л. Димитрова, Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда от 28.11.2022г. с назначена терапия за смяна на [заличен текст], отчет за фактури от датата на приемане и изписване 12.12.2022 г., фактура 2014993739 от Аджибадем Хоспитал, Турция за премахване на [заличен текст] на стойност 6 995,63 евро; епикризи от Аджибадем сито Клиник Хоспитал, Турция от 13.12.2022 г. и др. С оглед така постъпилите документи за извършена операция, вр.изп.дл. управител на НЗОК е изискал от изпълнителния директор на УМБАЛ Александровска ЕАД становище относно спешността на извършеното оперативно лечение. Категоричен отговор не е постъпил. Двамата външни експерти от списъка по чл. 14, ал. 1 от Наредба 2 от 27.03.2019 г., проф.И. Петкова д-р И. Шандурков, на практика не са дали медицинско становище поради липса на преглед и осъществяване на вербална комуникация с родителите, въпреки изпратените медицински документи и снимки от тяхна страна и предположението им, че те всъщност описват цялата хронология на заболяването на З. К. и биха помогнали да се изготви експертно мнение, тъй като нарочен преглед, след проведеното пътуване и контролни прегледи в болницата в Турция, би единствено фрустрирал и без това обремененото психически от интервенции и манипулации дете на толкова крехка възраст / [заличен текст]/. След мотивирано предложение от председателя на специализираната комисия е издадена Заповед РД-Е113-01-936/10.05.2023 г. на вр.изп.дл.управител на НЗОК, с която е прекратено административното производство по заявление с вх. Е113-01-1938/09.12.2022 г. Впоследствие заповедта е отменена от съда и преписката е изпратена на управителя на НЗОК за продължаване на административното производство по заявлението, при съблюдаване указанията на съда. След извършване на указаните процесуални действия, административният орган е издал Заповед РД-Е113-01-2040/21.10.2023 г., с която е отказано одобряване заплащането на заявена медицинска услуга оперативно лечение на З. К. К. в болница Аджибадем, Турция, по заявление с вх. Е113-01-1938/12.12.2022г.(09.12.2022 г.), подадено от К. И. К.- законен представител. За да уважи жалбата, Административен съд- Пловдив е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на съществено нарушение на процесуалните правила. Уточнено е и наличието на допусната техническа грешка в датата на заявлението за заплащане на медицинска услуга по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето, което е от 09.12.2022 г., а не както е многократно изписвано в преписката- на 12.12.2022 г. Съдът обаче е преценил, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон и не е съобразена с целта на закона. Решението е правилно. Спорен по делото е въпросът за приложението на разпоредбата на чл. 2 от Наредба 2/27.03.2019 г. и дали тази разпоредба представлява основание за постановяването на отказ по чл. 9, ал. от нея, тъй като медицинските услуги на З. К. са извършени в Република Турция, която не е държава членка на ЕС. В Наредба 2 от 27.03.2019 г./обн. ДВ, бр. 26 от 29.03.2019 г., в сила от 1.04.2019 г./ е регламентиран редът за одобряване, ползване и заплащане на услугите по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето /ЗЗ/. Наредбата е издадена от министъра на здравеопазването по законова делегация от чл. 82, ал. 5 от ЗЗ (редакция - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). Предвидено е, че дейностите по ал. 1, 1а, 2, 3 и 4 се финансират от държавния бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. В хипотезата на чл. 82, ал. 6 от Закона за здравето се уточнява, че обхватът на медицинските и други услуги по ал. 1а и 3, включително извършването им в страната или в чужбина, и прилагането на лекарствени продукти, диетични храни за специални медицински цели, медицински изделия и високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, заболяванията на лицата, за които се заплащат, както и условията и редът, по които се одобряват и заплащат, се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Срокът за издаване на индивидуални административни актове за одобряване или отказ на заплащането на посочените медицински и други услуги е до един месец. Цитираната законова разпоредба на ал.6 не обвързва заплащането на медицинските услуги с времето на провеждане на лечението, от което може да се направи извод, че съгласно изразената законодателна воля българските граждани имат право на заплащане извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, както на вече проведено лечение, така и на предстоящо лечение, което обективира несъстоятелност на възражението в касационната жалба, че административният орган е бил лишен от дадените му нормативни права и задължения да одобри най- подходящото и ефикасно лечение за детето, съгласно чл.46, ал.3 от Наредбата, тъй като към момента на подаване на заявлението лечението вече е било извършено/ въпреки формалната неточност на това твърдение/. При издаването на оспорената заповед не е спазено всъщност именно изискването на чл. 46, ал. 3 от Наредбата, според което, по всяко заявление комисиите могат да предложат медицинските услуги да се предоставят от лечебно заведение в чужбина по оферта на заявителя, на външния експерт/профилната комисия или друга в зависимост от нейната медицинска целесъобразност, ефективност и ефикасност. Националната здравноосигурителна каса може да заплати за най-разходоефективната услуга от услугите с необходимата медицинска целесъобразност, ефективност и ефикасност. Лечение в чужбина се заплаща със средства от държавния бюджет, т. е. с публични средства, които представляват ограничен ресурс. Затова всяко решение за тяхното разходване трябва да бъде разумно, добросъвестно и справедливо по смисъла на чл. 6, ал. 1 АПК, максимално прозрачно и изключващо всякакво пристрастие и субективизъм. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, административният орган не е извършил преценка дали лечението на детето на територията на ЕС би било най-разходоефективната услуга по смисъла на чл. 46, ал. 3 от Наредба 2/2019 г. при конкретните обстоятелства и параметри. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателствени средство за отправена оферта от препоръчваната болница в гр. Антверпен, Белгия /болница Св.Августин / или за някаква осъществена кореспонденция с това лечебно заведение, включваща индивидуализация на заболяването, съответното лечение, времетраене, специалисти и т.н. Предвид неизвършване от страна на административния орган на преценка по отношение наличието на обстоятелствата по чл. 46, ал. 3 от Наредбата и предвид доказаност на агресивната форма на заболяването на детето и извършени ефективни оперативни интервенции в Турция в спешен порядък, в какъвто смисъл е и кредитираната съдебно- медицинска експертиза, управителят на НЗОК неправилно е отказал одобряване заплащането на заявената медицинска услуга. При провеждане на съдебното следствие пред административния съд прави впечатление, че страната, оспорила заключението на вещото лице, не се е възползвала от процесуалните възможности в закона да поиска допълнителна или повторна експертиза, нито тройна такава, като в становището си по повод депозираната съдебно- медицинска експертиза гл.юрисконсулт в НЗОК е задал безадресно уточняващи въпроси, които не е поддържал в съдебно заседание и за чиито отговори не е предвидена съответна процедура в закона. Предвид задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК да следи служебно за съответствието на оспореното с касационната жалба решение с материалния закон, състав на шесто отделение на ВАС счита, че административният съд е провел всестранно и пълно съдебно следствие, събрал е всички относими за изясняване на обективната истина доказателства и е извел, на базата на коректно установена фактическа обстановка, правилни правни изводи. Освен това е провел, в рамките на служебното начало, активност, изисквайки необходимите документи и съдебни дела, които доказват по недвусмислен начин осъществените медицински дейности и услуги, както и документирания статус на детето, респективно и заплащането за извършените услуги. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на материалния закон и погрешни правни и логически изводи на първоинстанционния съд. Съдът е приел съдебно- медицинската експертиза по делото, отбелязвайки направените възражения и е кредитирал заключението като обективно изготвено, давайки вяра на вещото лице, което е обсъждало неоспорени от страните документи, на които не е опровергана доказателствената сила. Както правилно и обосновано, в съответствие с константната съдебна практика, е посочил съдът, едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 от Конституцията на РБългария), разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Това свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2 от Закона за здравето, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, вкл. и чрез заплащане за извършването на медицински и други дейности по ал. 1а и 3 в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария по изключение, когато е необходимо прилагането на метод или технология, която не се прилага в тях, ако е утвърдена от медицинската наука и практика в държавата и при прилагането й по отношение на пациентите се отчита резултат в полза на пациентите (чл. 82, ал. 1, т. 7 ЗЗ). Като е отменил оспорената Заповед РД-Е113-01-2040/21.10.2023 г. на управителя на НЗОК, като незаконосъобразна, и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по депозираното заявление с вх.Е113-01-1938/09.12.2022 г., подадено от К. И. К., в точно указан срок- 14-дневен, Административен съд- Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По отношение направеното искане за разноски от адв.Е. Гривова и с оглед изхода на спора, съдът счита, че същото е основателно, като своевременно предявено и доказано /Договор за правна защита и съдействие от 26.07.2024 г./, поради което касаторът следва да заплати на ответника 1 000 лева разноски за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,