Решение № 622 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9719/2010 г.

Решение № 622 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9719/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Омуртаг" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Омуртаг, ул. "Търновска" № 55, представлявано от управителя д-р Боян Филев, срещу решение № 54 от 04.06.2010 г., постановено по административно дело № 57 по описа за 2010 г. на Административен съд - Търговище, с което е: 1) отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана изх. № 29-02-134 от 15.03.2010 г. на директора на РЗОК - гр. Търговище, с която същото е приканено да заплати в 14-дневен срок неоснователно получени от него суми в размер на 5 330 лева; 2) "МБАЛ - Омуртаг" ЕАД е осъдена да заплати 150 лева юрисконсултско възнаграждение на РЗОК - Търговище. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърдената с него писмена покана, както и присъждане на направените деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар. Ответникът по касация - директора на РЗОК-Търговище, в писмено становище чрез процесуалния си представител юрк. Цветомира Йосифова моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и развива подробни съображения за правилност на атакуваното с нея съдебно решение и законосъобразност на процесната писмена покана. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага същата да се отхвърли. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка в производството пред Административен съд - Търговище по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от "МБАЛ - Омуртаг" ЕАД гр. Търговище писмена покана с изх. № 29-02-134 от 15.03.2010 г. на директора на РЗОК - Търговище за възстановяване на сумата от 5 330 лв., получена без правно основание за неправомерно отчетена дейност поради извършване на медицинска дейност в едно и също часово време от д-р Мехмед Ахмедов в амбулаторията по хирургия на "МЦ I Омуртаг" ЕООД и в операционна зала на ХО на "МБАЛ - Омуртаг" ЕАД. Решението на Административен съд - Търговище, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал в мотивите на проверяваното решение е прието, че оспореният пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът правилно е приел за доказано, че след като е налице дублиране на отчетената дейност от д-р Ахмедов в болнична и извънболнична помощ, дори и реалното извършване от негова страна на медицинска дейност в ХО при "МБАЛ - Омуртаг" ЕАД, се явява недължимо платена от страна на административния орган. По същество жалбоподателят по първоначалното дело не е навел доводи и не е представил доказателства, от които да се направи извод, че не е получил суми без правно основание, а е изложил съображения в насока, че сумите са заплатени за реално извършена медицинска дейност по съответните клинични пътеки. В тази връзка неоснователно е касационното оплакване за неправилност на извода на Търговищкия административен съд, че административният акт е законосъобразен, тъй като писмената покана била издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и в нея липсвали фактическите основания, въз основа на които следвало да са направени изводите от административния орган. С писмена покана № 29-02-134 от 15.03.2010 г. директорът на РЗОК - гр. Търговище е разпоредил възстановяване на сумата от 5 330 лв., установена с Финансов протокол № 666 от 23.12.2009 г. и с Протокол за неоснователно получени суми № 667 от 23.12.2009 г., при извършване на контрол по изпълнение на индивидуален договор № 250183 от 07.03.2008 г., с изпълнител на болнична медицинска помощ "МБАЛ - Омуртаг" ЕАД. Констатациите от финансовия протокол са потвърдени с арбитражно решение № 11 от 28.01.2010 г. на Арбитражната комисия, с което комисията е отхвърлила направеното възражение от д-р Филев в качеството му на изпълнителен директор на лечебното заведение. Правилно съдът е приел, че не е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Несъмнено фактическите основания за издаването на писмена покана се съдържат в цитираните протоколи, поради което не е било необходимо повторното им възпроизвеждане в процесната покана. Достатъчно е позоваването на тези протоколи. Цитираната покана има характера на писмена покана по чл. 234, ал. 2 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД 2006 г.) за възстановяване на суми, получени без правно основание. Съгласно чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г. в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено от контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица на НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В разпоредбите на чл. 234 от НРД 2006 г. е посочена процедурата за установяване на посочените задължения, както и редът за обжалване. Първата алинея на този текст предвижда съставянето на финансов и/или медицински протокол, както и нарочен друг протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. След изтичането на срока за възражение по ал. 1 директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя - ал. 2 от същия текст. Член 234, ал. 3 от НРД 2006 г. предвижда 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно внасяне на дължимите суми. Когато този срок изтече, се пристъпва към прихващане на дължимата сума от следващото плащане по договора - чл. 234, ал. 4 от НРД 2006 г. Така посочените норми на чл. 234 от НРД 2006 г. създават процедура, която е задължителна за административния орган и неспазването на която представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на издадения административен акт, тъй като тези норми охраняват правата и законните интереси на изпълнителите на медицинска помощ, участващи в това производство. В случая посочените норми са били спазени. Неоснователността на получените от лечебното заведение суми, по повод на които е издадена оспорената писмена покана, е констатирана в резултат на извършена в съответствие със законовите изисквания финансова проверка. Издадена е заповед № РД-09-768 от 18.12.2009 г. за възлагане на финансова проверка на лечебното заведение, с която е възложено извършването на финансова тематична проверка по изпълнението на индивидуалния договор на касатора със задача проверка за съвпадение на извършената и отчетената медицинска дейност на д-р Мехмед Ахмедов в болнична и извънболнична помощ за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. За направените констатации са съставени финансов протокол № 666 от 23.12.2009 г. и протокол за неоснователно получени суми № 667 от същата дата, които предшестват писмена покана изх. № 29-02-134 от 15.03.2010 г. на директора на РЗОК - гр. Търговище. По същество "МБАЛ - Омуртаг" ЕАД оспорва изводите за дублиране на отчетената операционна дейност, извършена от д-р Мехмед Ахмедов едновременно в "МБАЛ - Омуртаг" ЕАД и "МЦ I Омуртаг" ЕООД за 2008 г. Развитите доводи на касатора в тази насока са неоснователни. В писмената покана е посочена точка 3 от финансовия протокол, в която е описано, че при съпоставка на отразената операционна дейност в оперативния журнал на хирургично отделение при "МБАЛ - Омуртаг" ЕАД и работния график на "МЦ I Омуртаг" ЕООД за 2008 г., е установено дублиране на дейност - по време на извършените, отчетените и заплатени 10 броя амбулаторни прегледи на "МЦ I Омуртаг" ЕООД, извършени от д-р Мехмед Ахмедов, в хирургично отделение на "МБАЛ - Омуртаг" ЕАД, са извършени от същия лекар оперативни интервенции в същото часово време 10 броя по шест клинични пътеки. В отделни подточки е посочена всяка клинична пътека, при която е констатирано съвпадение на извършената и отчетена медицинска дейност на д-р Мехмед Ахмедов в "МБАЛ - Омуртаг" ЕАД и "МЦ I Омуртаг" ЕООД, като е посочена точната дата и час на извършването, констатациите по нея, с посочване на съответната история на заболяването (ИЗ) и имена и ЕГН на всяко едно ЗЗОЛ. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи, че е незаконосъобразен изводът на съда, че непредставянето на работния график на д-р Мехмед Ахмедов било сериозно препятствие за упражняване на контрол върху дейността му от страна на РЗОК. Логично е да се приеме, че в РЗОК - Търговище се представя график за дейността на д-р Ахмедов само за дейността му в "МЦ I Омуртаг" ЕООД. Безспорно е установено, че в РЗОК - Търговище няма график за оперативната работа на д-р Мехмедов и не би могло да се приеме, че е възможно същият да бъде в операционната зала в хирургично отделение на "МБАЛ - Омуртаг" ЕАД, докато се предполага, че извършва прегледи в "МЦ I Омуртаг" ЕООД. В писмената покана изрично е посочено, че практически е невъзможно извършването на медицинска дейност в едно и също часово време от едно и също лице, в различно местонахождение (амбулаторията по хирургия в "МЦ I Омуртаг" ЕООД и операционната в ХО на "МБАЛ - Омуртаг" ЕАД). Предвид обстоятелството, че д-р Мехмед Ахмедов в цитираните часове изпълнява извънболнична специализирана медицинска помощ в "МЦ I Омуртаг" ЕООД, съгласно представения в РЗОК - Търговище график, дейността на "МБАЛ - Омуртаг" ЕАД по описаните клинични пътеки е неправомерно отчетена. Неоснователно е и възражението на касатора за неправилно приложение на закона по отношение на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В процесният казус са налице тези условия, поради което правилно административният съд е уважил своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и съответно оспореният съдебен акт е правилен и в тази му част. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидиарното приложение на ГПК на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо, правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Предвид гореизложеното правилни се явяват формулираните крайни изводи на Търговищкия административен съд за законосъобразност на оспорената пред него писмена покана и за дължимост на юрисконсултско възнаграждение, и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,