Решение № 11097 от 5.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности" Варна към ГД Фискален контрол" при ЦУ на НАП против Решение 199 от 23.02.2022 г., постановено по адм. д. 2674 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че при издаването на заповедта правилно е приложен материалния закон и е установено извършването на нарушението по безспорен начин. Иска се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на жалбата на дружеството против ЗПАМ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Естетик 1 ООД не излага становище по същество на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество -неоснователна. С обжалваното решение на АС-Варна е отменена Заповед 192-ФК/26.11.2021г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект клиника Естетик клуб, находящ се в гр. Варна, ул. Михаил Колони 17, стопанисван от Естетик 1 ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта е издадена след извършено скрито наблюдение на 25.11.2021 г. от органи по приходите, при което било установено, че на клиент не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация ФУ в обекта за извършена процедура околоочен контур на стойност 120 лв., която била заплатена в брой на регистратурата. Разчетената касова наличност от фискалната памет била в размер на 125 лв. /в т.ч. служебно въведени в касата 50 лв./ при фактическа касова наличност 120лв. От ФУ е отпечатан КЛЕН, от който проверяващите констатирали, че не е отчетена продажба на услуга в 11:20 ч. на стойност 120 лева, която не е регистрирана чрез издаване на фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство. За да отмени оспорения пред него административен акт, съдът е приел, че в случая не е установено по безспорен начин, че е извършена продажба и че е получено плащане, за което не е издаден надлежен документ. Изложени са мотиви, че оспореният акт не съдържа конкретни мотиви относно срока за запечатването на търговския обект, което съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съдът от възможност да установи, дали актът е издаден в съответствие с целта на закона. Решението, с което е отменена ЗПАМ е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221,ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Правилно първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до извод за недоказаност от страна на издателя на акта на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. Твърдените в заповедта факти на направена покупка не се доказват по несъмнен начин последната не е извършена като контролна такава от страна на проверяващите, а чрез скрито наблюдение, в резултат на което липсват други данни относно реализирането на покупко-продажба в проверявания обект. Наред с това в обжалвания административен акт е налице противоречие във фактите, което противоречие се сдържа и в протокола от извършената проверка, а именно записано е, че проверката е извършена в обекта между 15,40ч. до 17,20 ч., а се твърди, че покупката на услуга, за която не е издаден фискален бон е извършена в 11,20 ч. Налице е и друго противоречие, а именно не се установява разминаване в касовата наличност, от което да бъде доказано, че е получено плащане в брой, тъй като съгласно данните от ФП и разчетената касова наличност е установена отрицателна разлика от 5 лв., а не положителна в размер на неотчетената сума от покупка на услуга. Административният орган се е позовал на съставения протокол от проверката, но това не е достатъчно да обоснове извод за извършено нарушение. Издаденият протокол е изготвен на основание чл. 50 от ДОПК, която разпоредба предписва, че протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства, но с оглед констатираните противоречия в съдържанието на протокола, неговата доказателствена сила е силно разколебана. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, което в настоящия случай не е сторено. Настоящият касационен състав споделя и изводите на съда относно липсата на мотиви относно продължителността на запечатване на търговския обект, ако се приеме наличиета на извълшено нарушение. Действително в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен "Мотиви относно продължителността на срока", но съдържанието му бланкетно преповтаря установените факти от протокола от извършена проверка без да е мотивиран изводът за създадена организация за неотчитане на продажбите в търговския обект, нито е мотивирана продължителността на наложената мярка. Законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд, че липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта, както правилно е приел административният съд. В допълнение на изложеното следва да се посочи, че определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава. При затваряне на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел с оглед конкретното нарушение. Следва да се посочи, че законът е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т.е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. Още повече в случая твърдяното от административния орган нарушение не е доказано по безспорен начин. С оглед изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,