Решение № 7766 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14457/2018 г.

Решение № 7766 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14457/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Бабачев от [населено място], [област], подадена чрез адв. В. Ч., срещу решение № 408 от 15.10.2018 г. по адм. дело № 180/2018 г. на Административен съд гр. С., с което се отхвърля като неоснователна жалбата на Бабачев срещу решение № 1012-20-50#1 от 26.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ - С., и потвърденото с него разпореждане № 201-00-1340-4 от 09.05.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - С.. Със същото решение съдът е осъдил Бабачев да заплати на ТП на НОИ – С. сумата от 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение и на Административния съд С. сумата от 10 лева, представляваща държавна такса за завеждане на делото. Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие на необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска отмяната му. Ответникът - директорът на ТП на НОИ – С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. П., взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд гр. С. е образувано по жалба срещу решение № 1012-20-50#1 от 26.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ - С., с което е оставено в сила разпореждане за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) № 201-00-1340-4 от 09.05.2018 г., издадено на основание чл. 54г, ал. 4 КСО, от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – С.. При издаването му е установено, че Б. Бабачев е с прекратено осигуряване от испански осигурител и осигуряването е за кратък период от време, поради което е даден сигнал до ОД на МВР С. за проверка на задграничните пътувания за 2018 г. и е сезирана Окръжна прокуратура гр. С. за проверка относно реално упражняване на трудова дейност, която е основание за осигуряването съгласно чл. 10, ал. 1 КСО и на § 1 от ДР на КСО. При издаване на решението на директора на ТП на НОИ - С. е установено, че Бабачев е напуснал територията на Република България на 27.11.2017 г. и е налице влизане на 30.11.2017 г. При тези данни се проверяват периода на осигурена заетост и осигурителния доход за периода 29.11.2017 – 13.12.2017 г. с оглед депозираното заявление от 18.12.2017 г. от Бабачев, в което лицето лично декларира, че правоотношението с SERV. AGRICOLAS L. SLU е прекратено, считано от 14.12.2017 г. Съдът е разгледал по същество жалбата, която е приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че е сключен временен трудов договор между SERV. AGRICOLAS L. SLU, със седалище страна Испания, община Роа, представлявано от Л. С. като работодател и Б. Бабачев, като земеделски работник. Продължителността на договора е от 29.11.2017 г. до 13.12.2017 г. От представено уведомление за колективно прехвърляне на работници е установено, че Б. Бабачев временно е преместен на работно място във В. /България/, считано от 29.11.2017 г. При анализ на разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 КСО съдът е приел, че са налице материалните предпоставки за спиране на производството по отпускане на парично обезщетение за безработица и жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Съгласно чл. 54г, ал. 4 от КСО, длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 1 от КСО спират с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и / или е необходимо изясняване на осигурителния стаж и / или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. Предвид получената информация е налице несъответствие на данните относно периода на осигурена заетост на лицето. Именно поради това правилно е било спряно административното производство по изплащане на ПОБ на лицето. Спирането има временен обезпечителен характер и охранява предотвратяването на неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване. В случая очевидно е налице необходимост от една страна да се установи истинността на подаваните данни от осигурителя "SERV. AGRICOLAS L., SLU" и упражняваната трудова дейност от лицето с оглед данните за пребиваването му на територията на РБългария и Кралство Испания в периода, в който е следвало да извършва трудова дейност, както и за режима на командироване. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Съществен е моментът, че при прякото прилагане на чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., размерът на паричното обезщетение за безработица се определя от осигурителния доход през последния завършен осигурителен период, независимо от неговата продължителност и от това къде е завършен. В настоящия случай размерът на ПОБ ще се определи от осигурителния доход при последния осигурител "SERV. AGRICOLAS L., SLU". Съгласно разпоредбата на чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най- малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в РБългария или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по кодекса, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава. Установяването по безспорен начин на упражняване на трудова дейност е съществен момент с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение