Решение № 7702 от 15.8.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Джордан ЦЦ" ЕООД срещу решение 435 от 17.01.2022 г. по адм.д. 273/2021 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед з-ЦУ 1481/21.4.2021 г. на изпълнителния директор на НАП за отказ за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по процедура "Подкрепа за оборотен капитал за малки и средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19" по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 (ОПИК), за проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.095-4544. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи за несъответствие между мотивите за отказ и посочената правна разпоредба, съдът приел, че отказът е издаден на основание т.11.2 б.к/ от Критерии за недопустимост на кандидатите, която не е посочена в акта, неправилно съдът приел, че не представлява съществено нарушение. Сочи, че съдът е приел за необезпечена сумата 1470, 55 лв. Жалбоподателя счита, че не е било необходимо да се обезпечи тази сума, тъй като е малка спрямо реализирания оборот. Към 31.12.2019 задълженията са били 19464,80 лв., вещото лице дало заключение, че за периода 1.1 -31.12.2019 г. плащанията са били 32461 лв. Във връзка със запора върху постъпващите по банковата сметка суми, не знаел, че не са достатъчни. Ответната страна е представила писмен отговор. Сочи, че противно на твърдяното в жалбата буквата "й" на т.1 от раздел 11.2.от критериите за недопустимост на кандидатите гласи точно това което пише в мотивите на заповедта. Първоинстанционният съд правилно е приел, че касаторът е имал задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал.2, т. 1 от ДОПК към Държавата или към Общината, доказани с влязъл в сила акт на компетентен орган, които са формирани до 31.12.2019 г. Има извършен запор върху движими вещи и банкови сметки по изпълнителното дело, но те не са достатъчни за обезпечаване на задължението. Те са за задължения преди 2020 г. и са установени с влязъл в сила акт - Ревизионен акт Р-04000420000841 -091 -001 /20.08.2020г. на ТД на НАП - В. Търново, който е посочен в заповедта. Той е обжалван по административен ред и е потвърден от Директор на ОДОП. Назначеното вещо лице също потвърди тези задължения в съдебно заседание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В административния акт е прието, че за лицето са налице условия за недопустимост, посочени в раздел 11.2 Критерии за недопустимост на кандидатите, не е представило изискани, съгласно т. 21 Ред за подбор (административно съответствие и допустимост) на заявленията за подкрепа от Условията, документи и/или доказателства. Съгласно т. 1, б. й от раздел 11.2 Критерии за недопустимост на кандидатите, потенциалните кандидати не могат да участват в схемата за набиране на заявления и да получат безвъзмездна финансова помощ, в случай че имат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 (за данъци, акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета) и т. 7 (по влезли в сила наказателни постановления) от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени. В хода на проверката, съгласно т. 24 от Условията, е установено, че за кандидата са налице публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК преди 1 януари 2020 г., установени с Ревизионен акт Р-04000420000841-091-001/20.08.2020 г., които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени. В тази връзка чрез системата ИСУН 2020 е изпратено искане до кандидата да бъдат предоставени доказателства за извършено плащане, обезпечаване на публичните задължения на дружеството в пълен размер и/или разсрочване или отсрочването им. В определения в искането срок е представено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. С210004- 022-0010419/16.02.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново При преглед на представените документи е установено, че в хода на образуваното по реда на ДОПК изпълнително дело 180537597/2018 по описа на ТД на НАП Велико Търново, са наложени обезпечителни мерки върху активи на дружеството - движими вещи. При налагането на запора публичният изпълнител е извършил опис и оценка на предоставените вещи, обективиран в протокол с изх. С210004-028-0000282/16.02.2021 г. Стойността на запорираните вещи е много ниска и не обезпечава дълга в пълен размер. В тази връзка чрез системата ИСУН 2020 е изпратено ново искане до кандидата. Представено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. С210004-022-0014459/01.03.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка на дружеството в ПИБ. При преглед на допълнително представените документи и документите по изпълнително дело 180537597/2018 е установено, че с писмо с изх. 1/3-18623 от 04.03.2021 г. Първа инвестиционна банка, уведомява публичният изпълнител, че авоарът по сметката е не достатъчен за обезпечаване на задължението. Последното плащане от кандидата за погасяване на публичните задължения по изпълнителното дело е извършено на 13.10.2020 г. С оглед на това е прието, че не е предоставен документ, удостоверяващ обстоятелството, че всички публични задължения на кандидата от обхвата на проверяваните съгласно Условията, са погасени, отсрочени, разсрочени или обезпечени в пълен размер. Допълнително е направена проверка и към 16.04.2021 г. задълженията продължават да не са погасени, отсрочени, разсрочени или обезпечени, което съгласно съгласно т. 1, б. й от раздел 11.2 Критерии за недопустимост на кандидатите е основание за отхвърляне на предложението. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че Ревизионен акт Р-04000420000841-091-001/20.08.2020г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение 173/06.11.2021г. на директора на Дирекция ОДОП - В. Търново, макар и само досежно неговата нищожност е предмет на адм.д. 602/21г. по описа на съда и същото е спряно на основание чл. 628 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК до приключване на С-362/2021 на СЕС. Приел, че РА е влязъл в сила, доколкото е пропуснат срока за неговото обжалване по чл. 156 от ДОПК, а воденото пред Административен съд производство е досежно неговата нищожност, поради липсата на валиден електронен подпис. От заключението на вещото лице и представените по делото писмени доказателства, изходящи от ТД на НАП В. Търново се установява, че задължението на жалбоподателя към 31.12.2019 г. е в общ размер на 19 464,80 лева, , съгласно подадени от жалбоподателя Декларация за дължими данъци по ДОО, УПФ,ЗОВ,ЗДДФЛ,ЗДДС и ЗКПО. Съответно тези задължения са към 31.12.2020г. са в общ размер на 44 337,44 лева. Към датата на подаване на заявлението за подпомагане задълженията и тези, възникнали преди 1.1.2020г. са в общ размер на 7 257, 46 лева.. Органът предоставил възможност на жалбоподателя да обезпечи така установените задължения от 7 257. 46 лева, като жалбоподателят се е възползвал от тази възможност и е предложил обезпечения, които са наложени с цитираните по - горе Постановление на публичен изпълнител ПНОМ- Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. С210004- 022-0010419/16.02.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново като при тяхното налагането на запора публичният изпълнител е извършил опис и оценка на предоставените вещи, обективиран в протокол с изх. 210004-028-0000282/16.02.2021 г.като общата балансова стойност съгласно него е в размер на 5 786, 91 лева, съгласно чл. 195ал.6 от ДОПК . По делото е представено платежно нареждане за заплащане на сумата от 7000 лева на 11.8.2020г. дължими публични задължения, на което е направено съответно разпределение от публичния изпълнител., на сумата от 7 000 лева платена на 16.6.2020 г. на която също е направено разпределение. Допълнително е представено и ПНОМ от 1.3.2021г. за запор върху сметка в ПИБ. Съдът в изпълнение на нормата на чл. 174 от АПК указал на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства за твърдените от него положителни факти, поради което в негова тежест е било да установи , че по с/ка в ПИБ АД е налична сумата от 1 470,55 лева. След като същият не е изпълнил горепосоченото задължение, съдът приел за неопроверган извода на АО, че не са обезпечени установените задължения. В частта 11.2 са посочени Критерии за недопустимост на кандидатите, б.к/ е посочено, че недопустими кандидати са тези, които имат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК и лихвите по тях към Държавата или към Общината, доказани с влязъл в сила акт на компетентен орган или размерът на неплатените дължими данъци или социално- осигурителни вноски е повече от 1% от сумата на годишния оборот за последната приключена финансова година или повече от 50 000 лева. Съгласно чл. 26б, ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците в процедура чрез подбор на проектни предложения може да участват и безвъзмездна финансова помощ може да бъде предоставена на лица, които нямат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задълженията им са отсрочени, разсрочени или обезпечени, включително на лица, за които са налице основанията по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки. Решението е правилно. Действително в административния акт е възпроизведена, без да е изрично посочена, разпоредбата на 11.2, т.1 б.к/ от Критерии за недопустимост на кандидатите съгласно която потенциалните кандидати не могат да участват в схемата за набиране на заявления и да получат безвъзмездна финансова помощ, в случай че имат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 (за данъци, акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета) и т. 7 (по влезли в сила наказателни постановления) от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени и в акта е обосновано, че са налице посочените фактически обстоятелства. С оглед на това административният орган на два пъти е изисквал от кандидата да представи доказателства за обезпечение на задълженията в пълен размер, каквито не представени от кандидата, а именно за обезпечение на задълженията пълен размер, поради което и основанието за отказ в административния акт е по т. 1, б. й от раздел 11.2 Критерии за недопустимост на кандидатите. В акта е посочено основанието по т. 1, б. й от раздел 11.2 Критерии за недопустимост на кандидатите, съгласно който потенциалните кандидати не могат да участват в схемата за набиране на заявления и да получат безвъзмездна финансова помощ, случай, че не са представили изискваща се информация, свързана с удостоверяване липсата на основания за отстраняване или изпълнението на критериите за подбор. В този смисъл правилно е прието от административния съд, че не е налице съществено нарушение, доколкото кандидата е уведомен да представи доказателства за пълно обезпечаване на задължения и след като не ги е представил е налице записаното фактическо и правно основание за отхвърляне на предложението. Правилно е прието от съда, че РА е влязъл в сила, като необжалван пред съда в законния срок. Подадената след това жалба за нищожност на акта не означава, че не е влязъл в сила. В административното производство е установено, че стойността на запорираните вещи на 16.02.2021 г. е много ниска и не обезпечава дълга в пълен размер. Представено е ново постановление за налагане на обезпечителни мерки от 01.03.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново за наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка на дружеството в ПИБ, но съгласно писмо от 04.03.2021 г. на Първа инвестиционна банка до публичния изпълнител авоарът по сметката е не достатъчен за обезпечаване на задължението. При това положение правилно е прието от административния орган, че не е предоставен документ, удостоверяващ обстоятелството, че всички публични задължения на кандидата от обхвата на проверяваните съгласно Условията, са погасени, отсрочени, разсрочени или обезпечени в пълен размер и е налице основание по т. 1, б. й от раздел 11.2 Критерии за недопустимост на кандидатите за отхвърляне на предложението. Тези данни не са опровергани в съдебното производство. След като е установено, че след внасяне на суми с разпореждания е направено разпределение от публичния изпълнител, в резултат на което не се покриват изцяло процесните задължение и е било необходимо да се наложи запор върху сметките на длъжника и след като не се доказва, че по запорираните сметки е постъпила сумата 1 470,55 лева правилно е прието от съда, че не установява задълженията да са обезпечени. Жалбоподателят не оспорва в касационната жалба, че не е била обезпечена сумата 1 470,55 лева. Неправилно жалбоподателя счита, че не е следвало да обезпечава тази сума, тъй като е малка в сравнение с оборота. За да отговаря на изискванията жалбоподателя следва да обезпечи изцяло всички задължения до 1.01.2020 г. Хипотезата да има публични задължения не повече от 1% от оборота и не повече от 50 000 лв. е различна и не е свързана с обезпечаването на задълженията, в какъвто смисъл са изискани писмени доказателства от административния орган и правилно е прието от съда, че е неотносима. При подаване на заявлението си жалбоподателят не се е позовал на тази хипотеза и административният орган служебно е установил, че кандидатът има публични задължения, които е поискал да обезпечи. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила. На ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение