Решение № 6314 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 986/2013 г.

Решение № 6314 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 986/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анета Койчева Димитрова от гр. Стара Загора против решение № 266 от 14.12.2012 г. по адм. дело № 256 по описа за 2012 г. на Старозагорския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й за нищожност на заповед № И-1265/2.08.2004 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора. Изложените оплаквания релевират необоснованост като касационно основание за отмяна по по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане"-гр. Стара Загора е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Старозагорският административен съд е отхвърлил искането на Анета Койчева Димитрова за обявяване нищожността на заповед № И-1265 от 2.08.2004 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Стара Загора, с която получаваната от жалбоподателката месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане) е прекратена, считано от 1.07.2004 г., на основание чл. 12 от ППЗСП. За да постанови решението си, Старозагорският административен съд е приел, че заповедта е издадена от Снежана Станчева Апостолова, която в качеството й на директор на ДСП - Стара Загора съгласно заповед № 2428 от 1.10.2003 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, е компетентният орган по чл. 13, ал. 2 от ЗСП да прекратява отпуснатите социални помощи при наличие на законово основание. Заповедта е издадена в писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание. Жалбоподателката като лице със степен на трайно намалена работоспособност 27.1 %, призната с експертно решение № 541/25.02.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Д-р Стоян Киркович" АД - Стара Загора, не попада в кръга на лицата (инвалиди) с трайни увреждания съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (отм.), които на основание чл. 12, ал. 3, т. 3 от ППЗСП (в редакцията към 2.08.2004 г.) нямат задължението по ал. 1 за полагане на труд по организираните от общината програми. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че оспорената заповед е била връчена на засегнатото лице на 3.08.2004 г. Не са представени доказателства за обжалването й пред по-горестоящия административен орган съгласно изискването на чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП). Не е подадена жалба по съдебен ред срещу издадено решение от Директора на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора или срещу негов отказ за произнасяне по жалба по реда на чл. 13, ал. 5 от ЗСП. Жалбата до съда е подадена след изтичане на повече от пет години от издаване на заповедта, поради което административната преписка не е налична. В проведеното съдебно заседание на 04.12.2012 г. служебно назначеният процесуален представител на жалбоподателката е уточнил, че се иска прогласяване на нищожността на заповедта като издадена в нарушение на чл. 12, ал. 7, т. 3 от ППЗСП. На основание чл. 32, ал. 1 от ППЗСП (редакция - ДВ, бр. 40 от 2003 г.) месечните помощи се прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице. По силата на чл. 8 от ППЗСП териториално компетентен е органът от дирекция "Социално подпомагане", в чийто район лицата и семействата имат постоянен адрес. С оспорената заповед № И-1265/02.08.2004 г. е прекратена месечната социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, получавана от Анета Койчева Димитрова, която е с постоянен адрес в гр. Стара Загора. Заповедта е издадена от длъжностното лице, назначено за директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора, което притежава материална и териториална компетентност да прекратява месечните социални помощи на лицата с постоянен адрес в гр. Стара Загора. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че лицето не е отработило пет дни общественополезен труд през м. юли 2004 г. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗСП (редакция - ДВ, бр. 40 от 2003 г.) безработните лица, които не са включени в програми за заетост по чл. 12б, ал. 1 от ЗСП, получават месечна помощ, при условие че не са отказали да участват в организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места за не по-малко от 5 дни. Разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ППЗСП (ДВ, бр. 43 от 8.06.2010 г.) няма обратно действие и е неприложила към факти и правоотношения, възникнали преди влизането й в сила. Към 2.08.2004 г. действащата разпоредба на чл. 12, ал. 3, т. 3 от ППЗСП (ДВ, бр. 40 от 2003 г.) е предвиждала, че изискванията на ал. 1 не се прилагат по отношение на лица с трайни увреждания или с установена временна неработоспособност за повече от 20 дни в месеца. Както правилно е приел първоинстанционният съд, жалбоподателката като лице с трайно намалена работоспособност под 50 на сто няма качеството на лице с трайни увреждания по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1, т. 4 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (в сила до 31.12.2004 г.). Не се установяват допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Жалбоподателката е била представлявана от служебно определения адвокат по реда на Закона за правната помощ с осигурена процесуална възможност за участие в съдебното производство и защита на интересите си. Оспорената заповед № И-1265 от 2.08.2004 г. е издадена от компетентния административен орган по материя, място и степен и е породила правно действие. Като е отхвърлил подадената жалба за нищожност като неоснователна, Старозагорският административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,