Решение № 6988 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2918/2012 г.

Решение № 6988 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2918/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Румяна Павлова Захариева и на началника на ДНСК - София срещу решение от 01.11.2011 г. по адм. д. № 04596/2006 г. на Софийския градски съд. Считат обжалваното решение за неправилно и претендират отмяната му. Ответниците по касационните жалби - председателят на ЕС на ул. "Кърниградска" гр. София, Весела Тодорова Чифлишка, Лиляна Йорданова Радева и Силва Йоанова Миланова не вземат становище. Ответникът Добромир Василев Пенчев в писмено становище намира касационните жалби за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби и за неправилност на съдебното решение. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Добромир Василев Пенчев срещу заповед № РД-14-1373/21.09.2006 г. на началника на ДНСК - София, с която му е наредено да премахне незаконен строеж - "преустройство и приобщаване на обща част на вентилационна шахта към апартамент № 16 на жилищна сграда", находяща се на ул. "Кърниградска" № 4 като извършен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: За извършеното незаконно строителство още през 1995 г. са внесени за одобрение строителни книжа, поради което процедурата по узаконяване по реда на § 183 ПЗРЗУТ не е финализирана. Според съда, така извършеното преустройство не противоречи на правилата и нормите на устройство на територията. Решението е неправилно като незаконосъобразно и необосновано: На първо място, процесното преустройство е извършено през 2002 г., поради което спрямо него не може да се приеме наличие на незавършила процедура по узаконяване, стартирала през 1995 г. В евентуалната хипотеза преустройството да е извършено през или преди 1995 г., то налице е формиран и влязъл в сила като необжалван мълчалив отказ, а не висяща процедура по реда на § 183 ПЗРЗУТ. Без значение е и обстоятелството дали има съгласие на етажни собственици за извършване на преустройството. Единственият релевантен факт е наличието или липсата на строителни книжа. Такива не се представят, а и не се твърди да са издавани. Няма данни и за извършена процедура по узаконяване на незаконното строителство по реда на § 184 ПЗРЗУТ. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорваната, която да предизвика правната последица премахване. Предвид изложеното, като е приел унищожаемост на обжалвания административен акт и е отмени същия, съдът неправилно е приложил относимата правна норма. Заповедта за премахване е валиден и законосъобразен административен акт, което налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора в смисъл на отхвърляне на първоинстанционната жалба. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение