Решение № 11351 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2024 г.

Производство е по реда на чл. 237 - 244 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК от Е. М. Ц., [ЕГН], с адрес гр. Сливен за отмяна на влязло в законна сила решение 515/12.03.2024г., постановено по адм.дело 416/2023г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед рег. 343з-3256 от 10.10.2023 г. на Директора на ОД на МВР гр. Сливен, с която на основание чл. 194 ал. 2 т. 1, предл. последно, чл. 197 ал. 3 т. 2, чл. 200 ал. 1 т. 11 и чл. 204 т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от една година. В искането се твърди незаконосъобразност на изводите на решаващия съд, който се е позовал на гласни доказателства, без да събере нужните писмени доказателства, удостоверяващи твърденията на разпитаните по делото свидетели. Като ново писмено доказателство се сочи проверка в Охранителна полиция при ОДМВР гр.Сливен, касаеща действията по изпращане на документа за самоличност СУМПС на лице, за което се твърди в свидетелски показания, но преписката не е приобщена към дисциплинарното производство и не е била известна на молителката. Навеждат се доводи, че съдът е мотивирал изводите си основно върху показанията на този свидетел, които не кореспондират с писмените доказателства в производството и извършена неправилна преценка от съда на събраните доказателства. Моли за отмяна на влязлото в законна сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът директорът на ОДМВР гр.Сливен, с писмено възражение изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат, за който решението е неблагоприятно, поради което искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество е искането е неоснователно по следните съображения. В настоящото производство се иска отмяна на решението на Административен съд Сливен, с което съдът отхвърля жалбата срещу Заповед рег. 343з-3256 от 10.10.2023 г. на Директора на ОД на МВР гр. Сливен, с която на основание чл. 194 ал. 2 т. 1, предл. последно, чл. 197 ал. 3 т. 2, чл. 200 ал. 1 т. 11 и чл. 204 т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от една година на старши инспектор Е. М. Ц., на длъжност Началник на група Отчет на ПТП, административно наказателна и информационно аналитична дейност в сектор Пътна полиция , отдел Охранителна полиция в ОД на МВР Сливен, преназначена, считано от 06.10.2023 г. на длъжност Началник група Административно наказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи в сектор Пътна полиция към отдел Охранителна полиция в ОД на МВР Сливен, като неоснователна. Производството за отмяна по чл. 237 от АПК като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения или определения, с които се прегражда развитието на делото, е подчинено на точно и изчерпателно регламентирани в чл. 239 от АПК правни основания, които страната, за която съдебният акт е неблагоприятен, следва да представи и да докаже в това производство. В настоящия случай от молителя са развити доводи за наличие на правно основание по чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК-отмяна поради открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Съгласно посочената разпоредба основание за отмяна могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото и са съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но са били неизвестни на страната. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. При това, тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им да водят до резултат, различен от постановения. Това могат да бъдат юридически факти или доказателства, относими към спорното право, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Настоящият състав намира, че към искането за отмяна в случая не са представени писмени доказателства по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК и не се сочат новооткрити обстоятелства. По изискванията на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да възпроизвежда извършени действия, чрез които да се оборват свидетелски показания с цел потвърждаване на твърдените обстоятелства (т. 4 на ППВС 2 от 1977 г.). Следва да се посочи, че изложените твърдения в молбата за несъбиране на доказателства от съда и неправилност на съдебното решение сочат на касационни основания по чл.209, т.3 АПК, но не и на отменително основание по чл.239, т.1 АПК. Визираната непълнота на доказателствения материал е била налична преди влизане на решението в сила. Молителят и процесуалният му представител са присъствали в проведените съдебни заседания и при разпита на св. К., като не е имало пречка да поискат събиране на доказателства за извършената проверка, за която свидетелства св.К. и която според молителя е относима към предмета на делото. Предвид липсата на ангажирани писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. ВАС няма правомощие в това производство да извършва преценка на доказателствата. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд