Решение № 122 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 192/2011 г.

Решение № 122 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 192/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателя Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молбата на С. А. П. от[населено място] за отмяна на влезлите в сила решения № 965/04.01.2006 г. по гр. дело № 751/2004 г. на Районен съд - Х., решение № 282/21.07.2006 г. по гр. дело № 289/2006 г. на Окръжен съд [населено място] и решение № 886/29.11.2007 г. по гр. дело № 739/2006 г. на ВКС на РБ, I-во г. о. Молителят твърди, че след влизане в сила на съдебните актове са му станали известни нови обстоятелства от съществено значение за делото, които ги опорочават, като в подкрепа на това представя нот. акт № 808/2009 г. и скица на поземлен имот № 8707/29.09.2010 г. Ответниците по молбата за отмяна Г. А. Б. и Н. А. В. от[населено място] изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение. Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 306 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: с атакуваните решения искът за делба на неурегулиран поземлен имот № 1477 по кадастралния план на[населено място], в м. "К. ", предявен от Г. А. Б. и Н. А. В. против С. А. П. е уважен, съобразно притежаваните от съделителите квоти. Обстоятелството, че след влизане в сила на касационното решение № 886/29.11.2007 г. по гр. дело № 739/2006 г. трети лица, неучаствали в производството за делба са се снабдили с нот. акт № 808/2009 г. за право на собственост, изразяващо се в 521/1521 ид. части върху ПИ с идентификатор 77195.704.338, за което молителят представя и скица, не представлява отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото: представените писмени доказателства са индиция на право на съсобственост на трети лица върху имота, допуснат до делба между Г. Б., Н. В. и С. П. Твърдението на молителя, че допуснатата делба само между тримата съсобственици е нищожна, защото върху имота имат право на собственост и трети лица, които също следвало да участват в нея задължително представлява предявяване от свое име на чужди права пред съд, което е недопустимо, съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящия. Освен това, откритата пред молителя възможност за друг път на защита, каквато ще се реализира с предявяване на нов иск за делба, с привличане и участие на всички съсобственици също води до неоснователност на молбата за отмяна, която следва да се остави без уважение. Касационният съд констатира, че молителят следва да внесе допълнителна държавна такса за настоящето производство, съгласно чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс, в размер на 344 лева, по сметка на ВКС, ето защо