Решение № 12991 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4870/2019 г.

Решение № 12991 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4870/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Михов" ЕООД, гр. Борово, област Русе, чрез процесуален представител, срещу Решение № 331 от 25.02.2019 г., постановено по адм. д. № 2418/2018 г. по описа на Административен съд – Варна. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда са в противоречие с чл. 122, ал. 4 ДОПК, тъй като не са съобразени със съответния период, за който са установени обстоятелствата. Намира, че са нарушени основни принципи на ЗКПО и СС 18 "Приходи" при облагането с корпоративен данък на получено плащане от "Сам 2015" ЕООД на стойност 102 700 лв. Счита, че паричните суми имат характер на авансово плащане и на представляват укрит приход. Акцентира върху изводите на експерта по ССчЕ и събраните като доказателства счетоводни документи. Излага доводи, че автомобилите, без идентификационни данни за номер на шаси и тези с номер на шаси, но без регистрация в КАТ, попадат в обхвата на Приложение № 2 от глава деветнадесата "а" ЗДДС и за тях са представени удостоверения по чл. 19 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, поради което незаконосъобразно с РА за тях е начислен ДДС. В подкрепа на тезите си развива подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА, ведно с пирсъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"- Варна, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-03000317006986-091-001/8.05.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден и изменен с Решение № 155/31.07.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, с който за "Михов" ЕООД са установени: задължения по ЗДДС за внасяне общо в размер на 10 450, 30 лв. и лихви за забава в размер на 2399, 23 лв. и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 10 466, 05 лв. и лихви за забава в размер на 2312, 71 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК при констатации за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Наличието им е обосновано с декларираните от дружеството през ревизирания период доставки по глава деветнадесета "а" (чл. 163а) от ЗДДС, при които данъкът е изискуем от получателя с обща данъчна основа 481 000 лв. Получател по доставките е "Сам 2015" ЕООД, а като техен предмет е посочен - "употребявани автомобили" и основание за неначисляване на ДДС - чл. 163а от ЗДДС. Установено е, че фактурираните на "Сам 2015" 132 употребявани автомобили са закупени от Италия като стоки втора употреба, облагаеми по реда на облагане на маржа на цената, за което са представени документи за придобиване по чл. 143 от ЗДДС. Продадените автомобили са закупени в периода 2007-2015 г., но в счетоводството на дружеството не са налични и не са представени на ревизията годни доказателства за това, че фактурираните 132 бр. автомобили са стоки, негодни за по-нататъшна употреба, бракувани или определени по друг начин като излезли от употреба МПС, за да се класифицират като отпадъци и да бъдат предадени за скрап. Отчетната стойност на автомобилите е 412 891, 13 лв. При направен опит за индивидуализация на всеки един от автомобилите е констатирано, че за част от тях няма данни за номер на шаси, както и фактури за закупуването им. За автомобилите, за които има данни за шаси е изпратено искане до КАТ. От представената информация е установено, че по-голямя част от автомобилите са в движение и са регистрирани в различни градове на страна. В тази връзка са извършени насрещни проверки на 45 физически и юридически лица. След съпаставка на данните от счетоводството на ревизираното лице, извършените насрещни проверки на лица, регистрирани като собственици на МПС и данните от КАТ, органите по приходите са систематизирали информацията в табличен вид, както следва: В Таблица № 1 за процесните 132 бр. автомобили са посочени марка на автомобил, № на шаси, доставчик, документ за придобиване, фактура, договор и цена. За всички МПС с известни номера на шаси са посочени данните от КАТ относно: дата на първа регистрация, регистратор на МПС, последващ собственик. Констатирано е, че за периода 3.07.2006 г. – 14.02.2017 г. от ревизирания са регистрирани 145 бр. МПС, като 18 бр. от тях все още собственост на дружеството към 14.02.2017 г. Други, регистрирани от "Михов" ЕООД в КАТ, впоследствие са станали собственост на други лица, като едновременно с това са фактурирани на "Сам 2015" ЕООд. В таблица № 2 е отразено, че от общия списък със 132 бр. МПС, към 14.02.2017 г. две от тях продължават да се водят на ревизираното дружество, но същевременно са предмет на доставки към "Сам 2015". В Таблица № 3 са обобщени данните за 5 бр. МПС, за които въз основа на данни от КАТ е установено, че през 2015 г. са продадени от "Михов" ЕООД два пъти – веднъж са фактурирани на физически и юридически лица, а втори път на "Сам 2015", без в счетоводството на дружеството да се установени данни автомобилите да са откупувани обратно от "Михов" ЕООД. В Таблица № 4 са обобщени данните за 5 бр. автомобили, за които е установено, че са регистрирани за пръв път през 2016 г. и 2017 г., след като са обявени от "Михов" ЕООД като продадени за скрап на "Сам 2015". В Таблица № 5 са обобщени данните за 31 бр. МПС, регистрирани в КАТ през 2015 г. и в същото време фактурирани на "Сам 2015", за които ревизираното лице е получило плащане общо в размер на 102 700 лв. Съобразено е, че тези автомобили са продадени преди ревизирания период по ЗКПО и ЗДДС, като отчетеният приход по ЗКПО е коригиран със стойността на осчетоводените фактури, издадени на "Сам 2015" в посока намаление. В Таблица № 6 са обобщени данните за 4 бр. МПС, регистрирани в КАТ преди 2015 г., за които са издадени фактури на "Сам 2015" през 2016 г. За тези продажби ревизиращите са приели, че не подлежат на облагане по ЗКПО и ЗДДС. Аналогичен извод те са извели и за 18 бр. автомобили, данните за които са обобщени в Таблица № 7, с изключение за № 95 – Киа Спортидж, за която в частта по ЗКПО има констатации за установена реална продажна цена. В Таблица № 8 са обобщени данните за 5 бр. МПС, регистрирани в КАТ през 2016 г. и 2017 г., и за които са издавани фактури на "Сам 2015" през 2016 г. Прието е, че тези продажби не подлежат на облагане по ЗКПО, но са облагаеми по ЗДДС, с изключение на № 117, тъй като датата на регистрация в КАТ предхожда датата на фактурата, издадена на "Сам 2015". В Таблица № 9 са обобщени данните за 2 бр. МПС, които към 14.02.2017 г. продължават да са регистрирани в КАТ като собственост на "Михов" ЕООД. В Таблица № 10 са обобщени данните за 58 бр. МПС без идентификационни данни за № на шаси, придобити по маржа на цената и чрез ВОП от Италия. По периоди са установени продажната им и отчетна стойност. В Таблица № 11 са обобщени данните за 19 бр. МПС с номера на шаси, в т. ч. придобити чрез ВОП. За част от тях е констатирано, че са регистрирани след датата на издаване на съответната фактура към "Сам 2015". За два от автомобилите е установено, че все още са регистрирана собственост на "Михов" ЕООД, а за остананалит МПС не са предоставени данни от КАТ. След анализ на всички събрани доказателства органите по приходите са приели, че ревизираното дружество не е представило доказателства, че фактурираните употребявани автомобили представляват доставки по Приложение № 2 към глава деветнадесета "а" ЗДДС, тъй като не отговарят на условията за отпадъци по смисъла на § 1, т. 13, 14, 17 от ДР на ЗУО, в т. ч. по смисъла на § 2, ал. 1 от ДР на ЗДвП, като снетите от отчет превозни средства се считат за отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. Не са представени доказателства за бракуване на автомобилите или излизането им употреба по друг начин, съответно снемането им от отчет. Съобразили са още, че няма доказателства автомобилите да са продадени на части, като и, че част от автомобилите с идентифициращи данни за № на шаси са в движение и са продадени на физически/юридически лица преди или след фактурирането им към "Сам 2015". Друга част от тях все още са регистрирана собственост на "Михов" ЕООД. В обобщение са формирали извод, че фактурираните на "Сам 2015" употребявани автомобили не представляват доставки на стоки по Приложение № 2, по които ДДС е изискуем от получателя. Предвид изписването на автомобилите в периода, в който е издадена съответната фактура към "Сам 2015" ЕООД ревизиращите са счели, че са извършени продажби на употребявани автомобили, като след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, те са установили следните задължения за ДДС: По отношение на автомобилите придобити по маржа на цената съгласно чл. 143, ал. 1 и чл. 145, ал. 1 от ЗДДС и на автомобилите придобити на основание чл. 13, ал. 1 от ЗДДС: за м. 11.2015 г. – 664, 62 лв. и лихви 96, 27 лв; за м. 12. 2015 г. – 1424, 43 лв. и лихви 333, 29 лв; за м. 01.2016 г. – 2824, 99 лв. и лихви 710, 00 лв. за м. 02.2016 г. – 5536, 26 лв. и лихви 1259, 67 лв. По ЗКПО: В хода на ревизията е констатирано, че "Михов" ЕООД е получило от "Сам 2015" ЕООД парични средства по фактури за МПС (част от общо фактурираните 132 бр.) общо в размер на 102 700 лв., като е отчело приход от продажба по с/ка 702. Предвид липсата на доказателства за това фактурираните на "Сам 2015" автомобили да са бракувани и "излезли от употреба", както и доказателствата, че други са продадени и са в движение преди фактурирането им, е прието, че "Сам 2015" реално не е получило автомобилите. Поради това осчетоводеното плащане на сумата в размер на 102 700 лв. е квалифицирано като укрит приход от търговската дейност на "Михов" ЕООД, който не е отчетен в съответствие с разпоредбите на СС-18. В резултат на това са извършени корекции на ФР за 2015 г., както общо приходите в размер на 754 847, 94 лв., формирани от: приходи, декларирани от ревизирания в размер на 755 988, 72 лв., намалени с размера на отчетения приход 102 700 лв. по фактурите, издадени на "Сам 2015"; намаляване на декларирания приход с допълнително начисления ДДС в размер на 1955, 72 лв. в констатациите по ЗДДС – закупени по режим на маржа, увеличаване на декларирания приход от продажба на стоки с реалния размер на прихода от продажбата на "Киа С – 814, 94 лв. и увеличаване на декларирания приход със сумата от получени парични средства от Сам 2015 в размер на 102700, 00 лв. Общо разходите в размер на 493296, 98 лв. са формирани от декларираните разходи в размер на 579 618, 76 лв., намаляване на декларираните разходи с документално необоснованите в размер на 7, 43 лв. и намаляване на декларираните разходи с отчетната стойност на автомобилите, за които е прието, че са продадени в предходен период в размер на 86 314, 35 лв. – сбора от придобивните стойности на автомобилите, фактурирани на "Сам 2015", за които е установено, че са продадени преди това на други лица и са в движение. След отчитане на посочената в ГДД по чл. 92 от ЗКПО загуба за пренасяне от 2014 г. в размер на 154 019, 42 лв., финансовият резултат за облагане с КД възлиза на 107 531, 54 лв., като КД е 10 753, 15 лв., от който за внасяне – 10466, 05 лв. и лихви 2233, 22 лв. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е обсъдено от съда. Вещото лице е посочило, че отчетната стойност на автомобилите е формирана само от стойността, на която са закупени. По счетоводни данни отчетната стойност на автомобилите е 412 890. 86 лв., от които: за фактурите, издадени през м. 11. 2015 г. – 57 418. 94 лв., м. 12.2015 г. – 129 411. 09 лв., м. 01.2016 г. – 102 207. 96 лв., м. 02.2016 г. – 123 852. 87 лв. За автомобилите, регистрирани преди 2015 г. и фактурирани през същата година на "Сам 2015" ЕООД плащанията са в размер на 102700 лв. и са отразени в счетоводството на "Михов" ЕООД по с/ка 501 "каса в лева" – сч. регистър "Състояние на сметка 501- Каса в лева". Както "Сам 2015" ЕООД, така и ревизираният, не са отчели направено дарение в полза на "Михов" ЕООД за 2015 г. При анализ на счетоводните записи по отношение на процесните фактури ексепртът е констатирал съпоставимост на данните при продавача и купувача, както и изпълнение на условията по чл. 5 от НСС-18 за признаване на приходи. Като доказателства по делото са приети и представените от ревизирания 132 бр. удостоверения по чл. 19, ал. 1 от Наредбата за излезлите от употреба МПС. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е счел, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Приемайки неустановените факти за неосъществени, решаващият състав е достигнал до извода, че фактурираните на "Сам 2015" общо 132 бр. "употребявани автомобили" не са стоки по Приложение № 2 към глава деветнадесета "а" от ЗДДС, за които е приложим режима на обратно начисляване по чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС. Посочил е, че за да могат да се третират като отпадъци, за които се прилага режима на обратно начисляване по чл. 163а от ЗДДС, употребяваните автомобили следва да попадат в някоя от изброените в Част І от Приложение 2 хипотези, в т. ч. регистрираните от тях да са снети от отчет. След като за всички автомобили, за които се отнася плащането общо в размер на 102700 лв., е установено, че са продадени от "Михов" ЕООД и са регистрирани в съответния сектор ПП КАТ от новите собственици преди датите, на които са издадени фактурите към "Сам 2015" и тези автомобили са идентифицирани по номер на шаси, то МПС- та веднъж са продадени на различни физически и юридически лица и втори път са фактурирани като отпадъци на "Сам 2015". В тази връзка съдът не е кредитирал съдържанието и доставерността на датите на представените 132 бр. удостоверения по чл. 19 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства /НИУМПС/. Изводът за тяхната невярност е обоснован с несъответствието им с изискванията на НИУМПС, както и неустановеността на отразения в тях факт - че посочените МПС са предадени и приети в центъра за разкомплектоване. В тях като собственик на МПС е посочен "Михов " ЕООД, както е и отбелязано, че удостоверението следва да послужи за прекратяване на регистрацията на МПС съгласно чл. 18, т. 1, вр. чл. 18а, ал. 2, т. 3 от Наредба № І-45. Решаващият състав е съобразил, че така удостоверените обстоятелства, по отношение на всички автомобили, посочени в Таблица № 5 от доклада, противоречат на данните, предоставени от техните собственици и на официалните данни от КАТ относно датата на първа регистрация, регистрираните собственици на МПС и изричното удостоверяване, че към момента на предоставяне на информацията през 2017 г. МПС са в движение. При преценката на точното определяне на установените задължения за ДДС във връзка с фактурираните на "Сам 2015" употребявани автомобили, първоинстанционният съд е приел, че те са определени за данъчните периоди, в които са издавани процесните фактури и за които е прието, че не документират продажби по Приложение 2 към глава деветнадесета "а" от ЗДДС. Посочил е, че при неустановеност на обстоятелствата, че автомобилите са негодни за употреба, снети са от отчет, бракувани са или по друг начин да са излезли от употреба, и, че са отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО, вр. чл. 2, ал. 1 от ДР на ЗДвП, попадащи в обхвата на Приложение № 2 към глава деветнадесета "а" от ЗДДС, то законосъобразно органите по приходите са счели, че фактурираните на "Сам 2015" доставки не попадат в обхвата на чл. 163а от ЗДДС и ревизираният е следвало на основание чл. 86 от ЗДДС да начисли ДДС. При установената цена на придобиване и фактуриране към "Сам 2015", маржът е положителна величина и е основа по чл. 145 от ЗДДС за начисляване на ДДС, съответно фактурираната на "Сам 2015" стойност – за автомобилите, придобити чрез ВОП. Тъй като автомобилите са отписани в периода, в който са издадени фактурите на "Сам 2015", то решаващият състав е приел, че правилно в тези периоди е начислен ДДС. Това заключение е аргументирано с изпълнението на изискванията, изведени в Решение на Съда на Европейския съюз от 7 ноември 2013 г. по съединени дела Corina-Hrisi Tulicг, С-249/12 и С/250/12, според т. 35 от което, доставчикът не може да получи впоследствие начисления с РА ДДС. По приложението на ЗКПО първоинстанционният съд е приел, че след като всички МПС, за които се отнася плащането от "Сам 2015", са били вече продадени, то законосъобразно органите по приходите са счели, че фактурите към "Сам 2015" не документират реални продажби на употребявани автомобили като отпадъци. Поради това не следва да се признават като разходи и изписаните отчетни стойности на тези автомобили, тъй като те се явяват документално необосновани по смисъла на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Решаващият състав е съобразил, че при осчетоводеното получено плащане общо в размер на 102700 лв., за целите на облагането по аналог, същото правилно е прието за друг вид приход от търговската дейност на дружеството и е признато в увеличение на ФР за 2015 г. В обобщение е достигнал до извода, че след законосъобразно увеличение и намаление, точно е определен финансовия резултат за 2015 г., а от там и размерът на допълнително дължимя корпоративен данък и лихви за забава. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на формираните от първоинстанционния съд фактически констатации и правни изводи. След подробен и съвкупен анализ на събраните доказателства, решаващият състав правилно е приел, че те подкрепят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. При липса на първични документи за придобиването на 17 бр. от процесните МПС, както и установени по данни от КАТ продажби на едни и същи МПС едновременно на физически/юридически лица и на "Сам 2015", обосновано е заключението, че са налице данни за укрити приходи и не е представена счетоводна отчетност/ водената такава не дава възможност за коректното определяне на основата за облагане с КД и ДДС. Несподелима е тезата в касационната жалба за неправилно приложение на чл. 122, ал. 4 ДОПК. Както данъчната основа по ЗДДС, така и по ЗКПО са определени за съответния период, за който са установени обстоятелствата. Релевантни са периодите на отписване на автомобилите, в които са издадени фактурите на "Сам 2015" ЕООД, а не продажбата им в предходни на ревизирания данъчни периоди на физически и юридически лица. Поради това законосъобразно в съответния период е начислен ДДС при данъчна основа, съобразена изцяло с режима, по който са придобити автомобилите – по марж или чрез ВОП. По ЗКПО през 2015 г. не са обложили неотчетените приходи от продажби на МПС, за които е установено, че са продадени и регистрирани в период, предхождащ датата на издаване на фактурите към "Сам 2015". При отчетен от ревизирания приход за 2015 г. от полученото плащане общо в размер на 102 700 лв. и констатацията, че то се отнася за автомобили, които към към този момент са собственост на трети лица и са в движение, законосъобразно органите по приходите не са признали отчетната стойност на изписаните употребявани автомобили, тъй като същата се явява документално необоснована по смисъла на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Несъобразени с нормите на чл. 122 и сл. от ДОПК са аргументите на касатора, обосновани с правилата на СС-18 "Приходи". Целта на облагането по аналог е да се преодолее липсата или непълнотата на данни, необходими за установяване на данъчните задължения съобразно приложимия материален данъчен закон. По дефиниция тази недостатъчност на данни е следвствие от неправомерното поведение на задълженото лице, поради което органите по приходите са оправомощени да определят данъчната основа само въз основа на анализа по чл. 122, ал. 2, без да съобразяват специфичните правила на приложимия в общия ред СС- 18. Противно на твърденията в жалбата, първоинстанционният съд не е игнорирал заключението на експерта по проведената ССчЕ, нито е формирал своите изводи в противоречие с тях. За целите на облагането по аналог, счетоводното отразяване на приходи от доставки, за които е установено, че не са реално извършени, не променя извода за тяхната документална необоснованост, а там и на основание чл. 26, ал. 2 ЗКПО и заключението за документалната необоснованост на разхода по изписаната отчетна стойност на тези автомобили. При ревизиря по особения ред обаче и осчетоводено от ревизирания получено плащане общо в размер на 102700 лв., законосъобразно е прието, че е реализиран друг вид приход от търговска дейност, с който следва да се увеличи финансовият резултат на дружеството за 2015 г. Неснователни са доводите, че за облагането по ЗДДС първоинстанционният съд е игнорирал доказателствата по делото, заключението по ССчЕ и представените удостоверения по чл. 19 от НИУМПС. Последните са ценени в съвкупност с останалите относими доказателства и след като е конститарано противоречие на съдържанието им с официалните данни от КАТ, то правилно удостоверенията са приети за неверни. След като те не доказват, че посочените МПС са предадени и приети в центъра за разкомплектоване, то правилно е прието, че всички фактурирани на "Сам 2015" употребявани автомобили не отговарят на условията по § 2, ал. 1 от ДР на ЗДвП, вр. с § 1, т. 17 от ДР на ЗУО, респ. - не попадат в обхвата на Приложение 2 към глава деветнадесета "а" от ЗДДС. Несподелима е тезата за приложимост на общата дефиниция на понятието "отпадък", съдържаща се в § 1, т. 17 от ДР на Закона за управлеине на отпадъците/ ЗУ0/ при дължимата конкретната преценка на предмета на спорните доставки. Специалната норма на § 2, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че само снетите от отчет пътни превозни средства се считат за отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. При липсата на доказателства, че фактурираните на "Сам 2015" ЕООД МПС са снети от отчет, обосновано е прието, че те не могат да се квалифицират като отпадъци и данъкът за доставките е изискуем не от получателя, а от доставчика. В този контекст следва да се посочи тълкувателно приложимото Решение на СЕС от 5 октомври 2016 г. по дело ЕТ "М. Маринова", С-576/15, според което: "Член 242 от Директивата за ДДС налага на данъчнозадължените лица - платци на данъка, задължение за водене на надлежна отчетност, която би позволила прилагането на ДДС и контрола върху него от данъчната администрация. Липсата на осчетоводяване на издадените и изплатени фактури могат да възпрепятстват правилното събиране на данъка и следователно да застрашат доброто функциониране на общата система на ДДС. Следователно правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат такива пропуски за част от данъчна измама (вж. в този смисъл решения от 7 декември 2010 г., R., C-285/09, EU: C: 2010: 742, т. 48 и 49 и от 28 юли 2016 г., Astone, C-332/15, EU: C: 2016: 614, т. 56). От разпоредбите на чл. 273, чл. 2 и чл. 250, пар. 1 от Директивата, както и от член 4, параграф 3 от Договора за ЕС следва, че всяка държава членка има задължение да вземе всички законодателни и административни мерки, с които може да се гарантира събирането на целия дължим на нейната територия ДДС и да се предотвратят измамите (решение от 9 юли 2015 г., Cabinet Medical Veterinar Dr. Tomoiagг Andrei, C-144/14, EU: C: 2015: 452, т. 25). Извън ограниченията, които налагат, разпоредбите на член 273 от Директивата за ДДС не уточняват нито условията, нито задълженията, които държавите членки могат да предвидят, и следователно тези разпоредби им предоставят свобода на преценка по отношение на способите за постигането на целите, припомнени в точка 41 от решението. Мерките, които държавите членки могат да приемат по силата на посочения член 273, за да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратят данъчните измами, не трябва обаче да надхвърлят необходимото за постигането на такива цели и не трябва да поставят под въпрос неутралитета на ДДС (вж. решение от 26 март 2015 г., Macikowski, C-499/13, EU: C: 2015: 201, т. 37). Производството по чл. 122 от ДОПК за извършване на облагане по аналог без съмнение е способ за предотвратяване на измама, който при укриване на доставки или доходи, както и при липсата или непредставянето на счетоводна документация, има за цел определянето на данъчна основа, която е максимално близка до действително получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация, въз основа на известните и обективно установени от администрацията обстоятелства, в т. ч. характера на фактически осъществяваната дейност и документите с достоверни данни." Както правилно е приел и първоинстанционният съд, цитираните разяснения на СЕС са съобразени от ревизиращите при облагането с ДДС, чрез извършването му в периода, в който са издадени фактурите на "Сам 2015" ЕООД и при отчитане на режима на придобиването им – по марж и чрез ВОП. В резултат на това с РА точно са определени дължимите задължения за ДДС и следващите се лихви за забава. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 1 298. 85 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение