Решение № 7370 от 5.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Попова, чрез пълномощник адв. Кралева, срещу решение 260/09.02.2023 г., постановено по адм. д. 35/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт Р-16001620002002-091-001/15.09.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК, за задължения на Мишел Текст ЕООД, е установена отговорността на З. Попова общо в размер на 70 688,20 лв., потвърден с решение 623/14.12.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед за възлагане на ревизия Р-16001620002002-020-001/07.04.2020г., издадена от началник на сектор "Ревизии" в ТД на НАП Пловдив, е възложено извършването на ревизия на З. Попова за установяване на отговорност по чл. 19 ДОПК, в качеството й на управител на Мишел Текст ЕООД за задължения на дружеството за корпоративен данък за периода 01.01.2015г.- 31.12.2016г.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.05.2015г. до 28.02.2017г., за задължения за ЗДДС за периода 01.05.2015г. до 31.12.2016г.; отговорност за ДОО с период 01.05.2015г. до 28.02.2017г., за 330 с период 01.05.2015г. до 28.02.2017г. и УПФ за периода 01.05.2015г. до 31.12.2016г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 ДОПК, е връчен екземпляр от заповедта за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. Изготвен е ревизионен доклад Р-16001620002002-092-001/18.08.2020г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-16001620002002-091-001/15.09.2020г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК, за задължения на "Мишел Текст ЕООД, е установена отговорността на З. Попова за задължения на дружеството за данъци по ЗДДФЛ, ЗКПО, ЗДДС и задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 623/14.12.2020 г. е потвърдил ревизионния акт. В хода на ревизионното производство е установено, че за процесните периоди З. Попова е била едноличен собственик и управител на "Мишел Текст ЕООД. По отношение на дружество Мишел Текст ЕООД са установени публични задължения за периода преди 21.05.2015г. в общ размер на 82 114.55 лв., от които главница в размер 12801,06 лв. и лихви за забава в размер на 69313,49 лв. Установяването им е свързано с подадени от дружеството СД по ЗДДС, подадени декларации по чл. 92 ЗКПО, както и подадени декларации обр. 6 по КСО. За всички тези задължения по ЗДДС, ЗКПО и КСО, спрямо дружеството е образувано изп. дело 16140012205/2014г. при публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив. След извършено пълно проучване на имущественото състояние на Мишел Текст ЕООД е установено, че за дружеството са налице публични задължения, за които публичният изпълнител не може да проведе успешно производство по събиране на вземането. С оглед липсата на възможност да се пристъпи към необходимите ефективни действия по събиране на задълженията на Мишел Текст" ЕООД, от органите по приходите е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства относно реализиране на отговорност по реда на чл. 19 ДОПК на управителя Попова, констатациите по която са отразени в Протокол П-16001618177060-073-001/20.03.2019г. и материалите от ПУФО са присъединени в хода на ревизионното производство с Протокол Р-16001620002002-ППД-001/13.07.2020г. На "Мишел текст" ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ П-16001618177060-041-001/23.11.2018г., с което са изискани главни книги и счетоводни регистри на сметки от групи 20, 30, 50 и т.н. Според счетоводните регистри, към 31.12.2017г. в касата на Мишел Текст" ЕООД са налични 158945.79лева. Във връзка с тези изяснени обстоятелства е изискана информация за касовата наличност и доказателства за нейното съхранение или разходване. Представена е декларация вх.К-5152/08.03.2019г. от З. Попова, в която посочва, че няма налични парични средства на дружеството, които да се съхраняват при нея или някъде другаде. Не са представени доказателства за разходване на паричните средства или за други обстоятелства, обуславящи причините за тяхната фактическа липса. Извършена е насрещна проверка на Мишел Текст ЕООД, при която са представени документи и писмени обяснения. Според писмените обяснения няма налични първични документи, свързани с тегленото на суми от банкови сметки на дружеството, тъй като повечето тегления са картови и единствените документи са банковите извлечения; не са предоставяни пълномощни на други лица да теглят и внасят по банковите сметки на Мишел Текст ЕООД; част от сумите са ползвани за дейността на дружеството, за което обаче няма официални документи за извършените разходи, а друга част представляват разпределение на печалбата. Представени са банкови извлечения, от които е видно, че всички по-големи суми, които са постъпили по сметките на Мишел Текст ЕООД, са плащания от клиенти. Повечето изтеглени суми над 400 лв. са изтеглени от АТМ, има няколко изтеглени касово от З. Попова. След всяко плащане от клиент, в рамките на същия или следващите дни, паричните средства биват изтеглени и осчетоводени като постъпили в касата на дружеството. По този начин се поддържат малки наличности по банковите сметки на Мишел Текст" ЕООД, а всички постъпили суми почти незабавно се изтеглят и внасят в касата на дружеството. За изясняване на тези обстоятелства са изискани документи и обяснения от ревизираното лице. С декларация управителят Попова е посочила, че средствата са използвани във връзка с разпределени суми в размер на 93500 лв. за дивидент през 1-во тримесечие на 2019 г. и за разходи във връзка с дейността на дружеството, без разходно-оправдателни документи, сума в размер на 65400 лв. Декларирала е, че е наясно с непогасените данъчни и осигурителни задължения на Мишел текст ЕООД. Извършена е и насрещна проверка на Чайка-97 АД във връзка със сключен договор за наем от 01.07.2014 г. за недвижим имот, по който Мишел Текст ЕООД е наемател на помещение, в което е следвало да се съхраняват 29 бр. машини, предмет на обезпечителни мерки във връзка с изпълнителното дело. Установено е, че договорът е прекратен едностранно от наемателя без съответното предупреждение и без да има извършено предаване на помещението и без да са задържани машини на Мишел Текст ЕООД във връзка с неуредени наемни отношения. Посочено е, че впоследствие са установени в помещението 8 бр. машини, подробно индивидуализирани, за които не са взимани счетоводни операции. От така установеното органите по приходите са направили извод, че "Мишел текст" ЕООД е предоставило собствени активи за безвъзмездно разпореждане на Чайка-97" АД. След анализ на събраните в хода на ревизионното производството документи, писмени обяснения, установяване на факти и обстоятелства, ревизиращият екип е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на З. Попова за задълженията на Мишел Текст ЕООД на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК. Прието е, че З. Попова, в качеството на едноличен собственик и управител на Мишел Текст ЕООД, се е разпоредила с активи на дружеството, вследствие на което имуществото му е намаляло и по тази причина не са изплатени данъчно осигурителните задължения от дружеството за ДДС, корпоративен данък, ДДФЛ и ЗОВ. Във връзка с образуваното изпълнително производство е установено, че дружеството не притежава достатъчно имущество и няма авоар по банковите сметки, в резултат на което публичният изпълнител не може да проведе успешно производство по събиране на вземането от основния длъжник. Липсата на доказателства за разходване на паричните средства или на други обстоятелства, обуславящи причините за тяхната фактическа липса, са обосновали извод, че собственикът на дружеството З. Попова се е разпоредила със същите в своя полза, т.е. налице е разпределение под каквато и да е форма на суми от патримониума на дружеството в полза на неговия собственик или е налице скрито разпределение на печалбата. За действията, извършени от едноличния собственик и управител З. Попова, ревизиращият екип е приел, че отклонените парични средства от Мишел Текст ЕООД, под каквато и да е форма извън икономическата му дейност, е довело до намаляване на имуществото на дружеството и оттам до невъзможност да бъдат внесени/събрани публичните му задължения. Направен е извод, че знаейки за формираните данъчни и осигурителни задължения на Мишел Текст ЕООД, З. Попова не е предприела действия за погасяването им, което може да се приеме като активно съзнателно действие от страна на ревизираното лице, целящо неплащане на данъчните и осигурителните задължения на дружеството. Прието е, че предвид липсата на доказателства, че изтеглените суми от банковите сметки на дружеството са постъпили в касата на дружеството, в случая З. Попова се е разпоредила със същите в своя полза. С оглед на горното органите по приходите са направили извод, че З. Попова е осъществила състава на чл. 19, ал. 2 ДОПК, като отговорността на лицето следва да е до размера на непогасените задължения на дружеството за главница и лихви, възлизащи общо на 70 688,20 лв. При осъществен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, с решение 260/09.02.2023 г., постановено по адм. д. 35/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, е отхвърлена жалбата на З. Попова срещу ревизионен акт Р-16001620002002-091-001/15.09.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК, за задължения на Мишел текст ЕООД, е установена отговорността на З. Попова общо в размер на 70 688,20 лв., потвърден с решение 623/14.12.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив. Съдът е приел, че ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК и от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 ДОПК, като в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че оспорваният акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми, тъй като е безспорно установено, че е осъществен фактическия състав на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Обосновал е извод, че през ревизираните периоди управителят на Мишел Текст ЕООД неправомерно се е разпоредил с касова наличност на дружеството на обща стойност 158900.00 лв., при наличие на непогасени, ликвидни и изискуеми публични задължения от страна на дружеството. Направен е извод, че е налице скрито разпределение на печалбата на търговското дружество, чрез разпореждане с имущество и парични средства, собственост на Мишел текст ЕООД, изразяващо се в извършени плащания в пари от имуществото на задълженото лице, както и отчуждаване на движимо имущество безвъзмездно. Решаващият съд е приел, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на управителя на Мишел Текст ЕООД и несъбирането на установените публични задължения на търговското дружество, което може да се определи като недобросъвестно, тъй като управителят е знаел за дължимите публични задължения и не ги е заплатил. От представляващите скрито разпределение на печалбата действия е намаляло имуществото на главния длъжник. Скритото разпределение е от изброените в чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК възможни действия на имуществено разпореждане. Отбелязано е, че от жалбоподателя не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения на дружеството-длъжник. Решението е правилно. Приложимият в случая фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно предпоставките, които следва да са изпълнени кумулативно: 1. Субект на отговорността управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 и/или т. 2 на разпоредбата действия; 4. Обективно намаление на имуществото на задълженото лице, водещо до неизплащането на задълженията; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намалението на имуществото на задълженото лице; и 6. Граници на отговорността - до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. С оглед на данните по делото настоящият съдебен състав споделя изводите на решаващия съд, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК. През ревизираните периоди З. Попова е била едноличен собственик и управител на Мишел Текст ЕООД. Касаторът не оспорва обстоятелството, че установените от органите по приходите действия са извършени единствено от негова страна в качеството му на управител на дружеството. Не е спорно също така, че са налице непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, за които управителят Попова изрично е декларирала пред ревизиращия екип, че е запозната. Обосновано решаващият съд е приел за доказани недобросъвестно извършени действия от управителя на дружеството, в резултат на което имуществото му е намаляло и са останали непогасени дължими от него публични задължения. Безспорно е установено, че управителят на дружеството неправомерно се е разпоредил с касова наличност на дружеството на обща стойност 158900,00 лв. Тези действия се изразяват в разпореждане с парични средства, собственост на дружеството, които са изтеглени от банкови сметки на дружеството и осчетоводени като постъпили в касата на дружеството, за което обаче липсват документи, а и паричните средства фактически липсват. Не е спорно, че единствено управителят на дружеството е имал право и е оперирал със сумите, постъпващи по банков път. Завеждането на сумите, изтеглени от З. Попова, в касата на дружеството е ставало само и единствено на база банковите документи, които обаче удостоверяват тяхното теглене от банката, но не и внасянето им в касата на дружеството. При това обосновано е прието, че липсват доказателства за разходването на тези парични средства или наличието на други обстоятелства, обуславящи причините за тяхната фактическа липса. Решаващият съд правилно е приел, че З. Попова се е разпоредила с посочените средства в своя полза, т.е. налице е разпределение под каквато и да е форма по смисъла на § 1, т. 5 ЗКПО на суми от патримониума на дружеството в полза на неговия собственик, с което е осъществено скрито разпределение на печалба в хипотезата на § 1, т. 5, б. а ЗКПО. Законосъобразно органите по приходите, както и съставът на административния съд, не са кредитирали обясненията на З. Попова, че липсата на споменатата касова наличност се дължи на разпределени суми за дивидент през 1-во тримесечие на 2019г. и разходи за дейността на дружеството, без разходо-оправдателни документи. По първото твърдение е категорично установено, включително и чрез изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, че не е налице изплащане на дивиденти от дружеството към З. Попова като едноличен собственик на капитала, но въпреки това сумата от 93 500,00 лв. не е налична в касата на дружеството. По второто твърдение, самият жалбоподател е декларирал липсата на разходо-оправдателни документи, а впоследствие представените фактури са издадени на управителя като физическо лице и законосъобразно не са кредитирани от органите по приходите и решаващия съд. При тези данни е видно, че се касае за отклонени парични средства, собственост на Мишел текст ЕООД, под каквато и да е форма извън икономическата му дейност, което е довело до намаляване на имуществото на дружеството. След като не са налице доказателства, че изтеглените суми от банковите сметки на дружеството са постъпили в касата на дружеството, обоснован е изводът, че З. Попова се е разпоредил с тях в своя полза, т.е. тези налични средства са скрито разпределени в полза на З. Попова Законосъобразно е прието също така, че управителят З. Попова се е разпоредил безвъзмездно с активи на дружеството /29 бр. машини/, за които е твърдяла, че са задържани от наемодателя Чайка-97 АД до изплащане на задълженията по договор за наем на помещение. При извършена насрещна проверка наемодателят категорично е отрекъл да е задържал ДМА, собственост на дружеството заради неплатени наемни вноски. Заявил е, че наемателят самоволно е напуснал, без дори да предаде ползваното помещение. Впоследствие в помещението са намерени 8 бр. машини, но при съпоставка между така намерените машини с тези, заведени от Мишел текст ЕООД в с-ка Машини и оборудване, е установено съвпадение само по отношение на две машини, т.е. липсват данни, включително, такива предоставени от ревизираното лице, за местонахождението на останалите 27 машини, заведени в с-ка Машини и оборудване. Извършените от управителя действия, правилно квалифицирани като такива по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, са недобросъвестни, тъй като са извършени със знанието, че дружеството има непогасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Правилна е преценката на решаващия съд и за доказана причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение на управителя и установената несъбираемост на публичните вземания. След като управителят е извършил разпореждане със сумата от касовата наличност в своя полза, респ. безвъзмездно се е разпоредил с ДМА, имуществото на дружеството е намаляло и е осуетена възможността за събиране на задълженията му чрез провеждане на ефективно принудително изпълнение. В хода на ревизията не е установено наличие на имущество, което да послужи за погасяване на публичните задължения на дружеството, с оглед на което дългът му е категоризиран като несъбираем. С оглед на гореизложеното, правилно органите по приходите, като и решаващият съд, са приели за осъществен състава на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, като отговорността на лицето е ангажирана до размера на непогасените задължения на дружеството за главница и лихви, възлизащи общо на 70 688,20 лв. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение