Решение № 703 от 1.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4536/2008 г.

Решение № 703 от 1.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4536/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. С решение № 426 от 26.04.2006 г. по гр. д. № 2194/2005 г. на Варненски окръжен съд ответниците С са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на ищцата А владението на собствения й недвижим имот, представляващ дворно място от 505,53 кв. м. в землището на гр. В., кв. "Г", местността "Р" . С решение № 754 от 3.10.2007 г. по гр. д. № 865/2006 г. на ВКС, второ гражданско отделение решението на въззивния съд е оставено в сила. На 11.08.2008 г. ответниците са подали молба за отмяна на горното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовават на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни на съда при решаване на делото и имат съществено значение за изхода на спора. Ищцата оспорва молбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищцата е лице, на което поземлената комисия е възстановила бивш земеделски имот- нива от 6,447 дка, част от която се заема от ответниците, противопоставящи възражение, че техните праводатели са я изкупили на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Имотът произхожда от наследодателката на ищцата Н, починала през 1967 г., като по делото не е било спорно обстоятелството, че тя е била собственик и че имотът е възстановен в стари реални граници с решение № 493 от 24.04.1998 г. на П. комисия- В. Доказателствените усилия на ответниците са били насочени към установяване, че владеят имота на правно основание, тъй като са го придобили с валидна правна сделка от лица, които са имали качеството на ползватели и са изкупили имота по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. За да уважи иска въззивният съд е изложил съображения, че намиращата се в мястото постройка няма характер на сграда по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ и затова ползвателите не са имали право да изкупят имота по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, респективно да станат собственици и да прехвърлят това право на ответниците. С молбата за отмяна се представят като нови писмени доказателства две удостоверения от Т. държавен архив- В., издадени на 30.07.2008 г., в които се посочва, че в архива не е постъпвало за съхранение заявление за членство в ТКЗС и опис- декларация, съдържащи данни за размера и границите на недвижимите имоти, внесени от лицето Н. К. В., както и че същото лице не присъства в списъка за оземляване на малоимотни жители на с. Г.. С. молителите тези доказателства сочат на обстоятелството, че наследодателката на ищцата Н не е притежавала имоти преди колективизацията, не е внасяла такива в ОТКЗС "Ч", с. Г. и затова същите неправилно са възстановени на ищцата от поземлената комисия. Като съобрази данните по делото, новите писмени доказателства и изложеното в молбата за отмяна, настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение намира, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се допуска, когато се открият нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни на страната и които биха имали значение за изхода на делото. В случая новите писмени доказателства имат отношение към въпроса дали наследодателката на ищцата е била собственик на възстановения имот, но този въпрос не е бил спорен по делото, тъй като по изрично изявление на ответниците в с. з. от 22.04.2005 г. те не оспорват решението, с което ищцата се легитимира като собственик, а градят защитната си теза на становището, че правата на ползвателите, които са изкупили имота по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ / и от които ответниците черпят своите права като частни правоприемници/ имат приоритет пред тези на реституирания собственик. Отделно от това по делото са събрани свидетелски показания- св. С св. Стамат С., които установяват, че собствеността на имота преди образуване на ТКЗС е била на наследодателката на ищцата. С оглед на тези данни следва да се приеме, че новите писмени доказателства, дори и да бяха представени по делото, не биха били от значение за изхода на спора, който се определя от обстоятелството и изводите на съда, че праводателите на ответниците, въпреки че са имали отстъпено право на ползване и са заплатили имота, не са имали правото да го изкупят на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение