Решение № 7354 от 5.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) Земеделие Велико Търново, чрез юрк. М. Абилов, против Решение 300/24.10.2022 г., постановено по адм. д. 136/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което по жалба на Т. Мангелов, [ЕГН], е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 04/06/3/0/03648/3/04/01, издаден от директора на ОД ДФ Земеделие Велико Търново и ответникът е осъден да заплати разноски по делото в размер на 1 110 лв. Касаторът оспорва постановеното съдебно решение като неправилно с доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според изложените съображения, установяванията на решаващия съд потвърждават фактите и правните основания за издаването на обжалвания административен акт. Крайното заключение за незаконосъобразност на акта е неправилно, тъй като законът предвижда започналите производства да бъдат довършени по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Датата на започване на производството по издаване на АУПДВ е неотносима в това отношение, доколкото законовото изискване е свързано единствено с това дали процедурата се развива въз основа на наредбите по прилагането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007- 2013, респективно ПРСР 2014- 2020. В настоящия случай правилно е издаден именно АУПДВ, а не решение за налагане на финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП вр. чл. 70 ЗУСЕСИФ. Отправя искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което процесният АУПДВ бъде потвърден като законосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатското възнаграждение от ответната страна. Ответникът - Т. Мангелов, не представя писмен отговор съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК и не взема становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд Велико Търново е бил АУПДВ 04/06/3/0/03648/3/04/01 с изх. 01-043-6500/5 от 28.02.2022 г., издаден от директора на ОД ДФ Земеделие, с който на Т. Мангелов е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 29 337 лв. за изплатено и подлежащо на възстановяване първо и второ плащане по Договор 04/06/3/0/03648 от 12.06.2017 г., ведно със законната лихва, на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл. 44, т. 6 от Наредба 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014- 2020, вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК вр. чл. 165 и чл. 166 ДОПК, за установено неизпълнение на нормативни и договорни задължения, както следва: 1. неизпълнение на задълженията по чл. 41, т. 6 от Наредба 10 от 10.06.2016 г., респективно чл. 14, ал. 1, т. 5 от Договор 04/06/3/0/03648 от 12.06.2017 г., да поддържа актуална регистрация като земеделски стопанин в срок до изтичане на пет години от сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ по реда на Наредба 3 от 1999 г.; и 2. Неизпълнение на задължението по чл. 41, т. 9 от Наредбата, респективно чл. 14, ал. 1, т. 8 от Договора, съгласно които ползвателят на помощта е длъжен да поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, в срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. От фактическа страна първоинстанционният съд е проследил развитието на административното производство и установяванията в АУПДВ. Производството по издаване на акта е било открито с писмо изх. 01-043-6500/230 от 01.12.2021 г. С оглед на предоставената възможност на задълженото лице да направи писмени възражения, жалбоподателят е депозирал писмо вх. 01-043-6500/230#1 от 07.01.2022 г. с обяснения относно причините за неизпълнението. След обсъждане на възраженията е издаден процесният АУПДВ. Решаващият съд е потвърдил валидността на акта, приемайки че същият е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК. Фактическите и правни основания за издаването на АУПДВ са описани подробно и не са налице формални нарушения на процедурните правила. За да отмени АУПДВ като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е определил приложимите норми от националното законодателство и съобразно практиката на ВАС в тази насока е обосновал заключение, че при издаването на акта е избран неправилен процесуален ред. На самостоятелно място в правните мотиви са изложени аргументи по приложението на материалния закон и е направен извод, че нарушенията са доказани по надлежния ред от органа. Това обстоятелство не влияе върху крайното решение за отмяна на АУПДВ, тъй като се касае за нарушение на сключения договор за БФП в рамките на мониторинга до 12.6.2022 г. и са изпълнени всички предпоставки за установяването на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Налагането на санкция на ползвателя и бенефициера намира основание както в националното законодателство, така и в правото на ЕС предвид необходимостта от налагане на ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект мерки, целящи да осигурят адекватна защита на финансовите интереси на Общността. Обжалваното решение на Административен съд Велико Търново е валидно, допустимо и правилно. Фактическите установявания на първоинстанционния съд са в съответствие с доказателствата по делото. Крайното заключение за незаконосъобразност на АУПДВ е правилно и обосновано с оглед на приложимата нормативна уредба. Обстоятелствата по делото са възприети и описани коректно и последователно в касационната жалба и между страните не е налице спор в това отношение. Финансовата помощ на Т. Мангелов в случая е предоставена въз основа на договор 04/06/3/03648 от 12.06.2017 г. Срокът на изпълнението на ангажиментите по договора не е изтекъл към момента на образуване на процесното административно производство с писмо изх. 01-043-6500/230 от 01.12.2021 г. Заключението на първоинстанционния съд не се споделя от касатора с аргумента, че разпоредбата на § 12, ал. 1 ПЗР ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.) предвижда започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. да бъдат довършени по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Според предложеното тълкуване, датата на започване на производството по издаване на АУПДВ е ирелевантна за преценката. От значение в тази насока е само датата на издаването на наредбата, по реда на която се провежда кандидатстването и отпускането на помощта, т.е. касаторът поддържа, че след като Наредба 10 от 10.06.2016 г. е издадена преди изменението и допълнението на ЗПЗП с ДВ, бр. 2 от 2018 г., то административният орган е процедирал правилно и е установил публичното държавно вземане по реда на ДОПК, в относимата редакция, с издаване на АУПДВ. В обобщение на касационните твърдения е направен извод, че § 12, ал. 1 ПЗР ЗИДЗПЗП изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г. Оплакването е неоснователно и в противоречие със закона. С промените в чл. 27 ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г., са създадени нови алинеи 6-9, като съгласно чл. 27, ал. 6: дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съответната редакция на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП предвижда, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ се издава АУПДВ. Следва да се има предвид, че по общо правило АУПДВ се издава по реда за издаване на административни актове на АПК, доколкото в съответния закон не е предвиден специален ред за установяване на публичното вземане (по арг. от чл. 166, ал. 2, изр. 1 ДОПК). Именно този принцип е възпроизведен по категоричен начин от законодателя в ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП и в двете редакции на ДВ, бр. 51 от 2019 г. и тази от ДВ, бр. 102 от 2022 г., независимо че в първоначалната е налице известна терминологична неточност, която е отстранена впоследствие. От изложеното следва, че към момента на откриване на процесното производство по издаване на АУПДВ, директорът на ОД ДФ Земеделие Велико Търново е бил длъжен да прецени дали са налице материалноправните основания за налагане на финансова корекция, регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕФСУ, и само ако те не са налице, да издаде АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Спорът по настоящото дело и съображенията на касатора обаче не са свързани с наличието на основанията по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ (съгласно изяснената фактическа обстановка), а до това дали и към настоящия момент, според разбирането на административния орган, производствата във връзка с прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., все още следва да бъдат извършвани с издаване на АУПДВ при наличие на специален закон. С оглед на горепосоченото решаващият съд е развил и мотиви във връзка с установените нарушения, видно от които, преценката на органа за наличието на материалноправните основания за налагане на финансова корекция, регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, е правилна. Тъй като директорът на ОД ДФ Земеделие Велико Търново не е съобразил действащата нормативна уредба при определяне на реда за възстановяване на финансовата помощ, това е довело до закономерна отмяна на АУПДВ от първоинстанционния съд. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно. Същото следва да се остави в сила и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които се споделят. При този изход на спора ответникът по касация има право на деловодни разноски. Претенция за това не е направена в хода на настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,