Решение № 16014 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4903/2011 г.

ВАСVI отделение05.12.2011 г.докладчик т Милка Панчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100 от 28.02.2011 г., постановено по адм. д. № 735/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 16014 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4903/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 100 от 28.02.2011 г., постановено по адм. д. № 735/2010 г. Административен съд гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата на Дафинка Георгиева Гагова от гр. Батак против Мотивирано решение № К-5326 от 09.11.2010 г. на и. д. директора на РУ"СО" гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 254/15.07.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Осъдил е Дафинка Георгиева Гегова от гр. Батак да заплати на РУ"СО" гр. Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Дафинка Георгиева Гагова с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се представлява от адв. Колчева, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - директорът на РУ "СО" Пазарджик, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Спорът касае законосъобразността на Мотивирано решение № К-5326 от 09.11.2010 г. на и. д. директора на РУ"СО" гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 254/15.07.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" гр. Пазарджик, с което е разпоредено Дафинка Гагова да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 01.04.2009 г. - 17.11.2009 г. в размер на 2 165, 72 лв., от които главница 1828,57 лв. и 337,15 лв. лихви до датата на разпореждането. По делото не е спорно, че Дафинка Георгиева Гагова е майка на детето Иван Любомиров Гагов, роден на 18.11.2007 г. Касационната жалбоподателка е работила по трудово правоотношение с ЕТ "Дъга - Петър Джурков" гр. Батак и е подала молба за отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ за ползване на отпуск за отглеждане на дете до навършване на две годишна възраст за периода от 10.08.2008 г. до 18.11.2009 г. При извършена проверка от финансов ревизор към РУ"СО" гр. Пазарджик по разходите на ДОО в Обединено детско заведение "Катя Ванчева" гр. Батак е констатирано, че детето Иван Гагов е настанено в детското заведение и фигурира в Дневника за присъствие на децата за периода от 01.04.2009 г. до 17.11.2009 г. Твърденията на Гагова са, че детето не е било настанено и не е посещавало детското заведение, а само е получавано храна, тъй като в гр. Батак няма изградена детска кухня. Родителите не били подавали изискващите се по чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26/2008 г. молба за прием и осем броя документи, поради което детето не следва да се третира като "настанено". Първата съдебна инстанция е приела твърденията за неоснователни, като е анализирала представените с административната преписка писмени доказателства. По делото (л. 44) като доказателство е представена молба от Дафинка Георгиева Гагова до директора на ОДЗ"Катя Ванчева" гр. Батак с дата 14.10.2008 г., детето Иван Любомиров Гагов да бъде прието в детското заведение. Приложени са и приходни квитанции от детското заведение за заплащане на съответните месечни такси за детето. При тези данни, дори да има известно нарушение на процедурата по чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26/2008 г. за приема на детето в детското заведение, това не заличава последвалите обстоятелства за реално осъществено правоотношение. Настоящата инстанция намира за правилен изводът на съда за законосъобразност на оспореното Мотивирано решение № К-5326 от 09.11.2010 г. на и. д. директора на РУ"СО" гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 254/15.07.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са записани в детското заведение при спазване на реда по чл. 12 и следв. от Наредба № 6 за организация и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.), съответно по реда на чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, в сила от 06.12.2008 г. Доводите на жалбоподателката, че само е получавана храна за детето, се преценяват като неоснователни, предвид обстоятелството, че противоречат на писмените доказателства по делото - молбата е подадена за "прием" в детското заведение, а не само за храна от детската кухня. При заплащане на таксите към детското заведение също не е посочено, че е само за храна. Обосновано съдът е приел за осъществена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО - недобросъвестно получено от жалбоподателката парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете на основание разрешен допълнителен платен отпуск по чл. 164 от КТ за периода от 10.08.2008 г. до 18.11.2009 г. Според текста на чл. 53, ал. 4 от КСО, една от хипотезите, при която не се изплаща парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 е настаняване на детето в детско заведение. След като жалбоподателката не е декларирала пред работодателя си по надлежния ред настаняването на детето в детско заведение, обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е приел за изпълнена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, при която недобросъвестно полученото обезщетение през процесния период се връща заедно със законната лихва. От съществено значение за преценка дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (в приложимата за казуса редакция), в срок от седем дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. АС-Пазарджик не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на определение № 112 от 23.02.2011 г., с което е оставено без уважение искането на процесуалния представител на Дафинка Гагова производство по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК да бъде спряно и същото изпратено на прокуратурата за извършване на проверка за икономически и документни престъпления в ОДЗ "Катя Ванчева". Прокуратурата може да бъде сезирана от засегнатите лица, независимо от административния съдебен спор. Дори да бъде извършена проверка на документацията на детското заведение, това не оказва влияние върху факта, че жалбоподателката е подала молба за приемане на детето й в детско заведение, като не е уведомила осигурителния орган за настъпилата промяна в обстоятелствата. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1