Решение № 3093 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13498/2013 г.

Решение № 3093 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13498/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Живко Стоянов Илов от гр. София, против Заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) рег. № К-6377/11.06.2013 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ (л. 5), министърът на вътрешните работи (министъра/ът), за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за периода от 20.12.2011 до 03.07.2012 г., старши инспектор Илов, в качеството си на началник на 01 група в Сектор "Противодействие на икономическата престъпност" (ПИП) към 01 Районно управление "Полиция" (РУП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), не е упражнил контрол над подчинения му служител инспектор Иван Терзийски, който е просрочил с 19 дни определения до 14.06.2012 г. срок за приключване на проверка, възложена му по преписката вх. № 42528/16.12.2011 г. (по описа на 01 РУП), с което старши инспектор Илов не е изпълнил едни от основните си задължения, регламентирани в специфична длъжностна характеристика рег. № 16242/22.07.2011 г. на длъжността "началник на група" в сектор "ПИП" в РУП при СДВР - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 242, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание", извършено в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 г. (заповед рег. № з-5881/3.05.2012 г. на директора на СДВР), установено от извършена проверка, на основание чл. 224, ал. 2, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР, му е наложил дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от 1 г.", считано от датата на връчване на заповедта. МЗ е връчена на 05.09.2013 г., видно от саморъчната отметка на жалбоподателя върху нея. Недоволен от МЗ, Илов я обжалва. Счита, че същата е неправилна като необоснована и издадена в нарушение на материалния закон. Моли отмяната й. Чрез процесуалния си представител, претендира за направените от него разноски по делото. Ответната страна - министърът, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и твърди прекомерност на адвокатското такова, заплатено от Илов. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), установи следното: Към посочения в МЗ период, жалбоподателят е изпълнявал длъжността "началник на 01 група в Сектор "ПИП", към 01 РУП", при СДВР. В административната преписка, представена по делото, е приложено копие от Заповед рег. № 5881/3.05.2012 г. (л. 93), издадена от директора на СДВР, послужила като едно от основанията за налагане на наказание с обжалваната МЗ. Видно от съдържанието на заповедта на директора на СДВР, Илов е наказан с наказание "порицание" за срок от 1 г. за това, че през периода 26.07.2011 - 22.12.2011 г. в гр. София, като заемащ длъжността началник Сектор "ПИП" към 01 РУП при СДВР, не е спазил изискванията на чл. 5, ал. 2 от Инструкция рег. № Iз-2843/29.11.2010 г., както и е допуснал да се нарушат изискванията на чл. 17 от Инструкция № Iз-35/13.01.1971 г. Служителят е допуснал прокурорски преписки с данни за извършени престъпления от общ характер, да не се завеждат в Регистър образец 1, съгласно чл. 2 и чл. 3, ал. 1 от Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г. - деяние съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР, както и не е контролирал сроковете по възложените предварителни проверки на преписки с данни за нарушение на чл. 9, ал. 2 от Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г. - дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР. С жалбата си Илов е представил копие от Решение № 5278/29.07.2013 г., постановено по а. д. № 6056/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), влязло в сила на 24.08.2013 г. С него е отменена Заповед р. № 588/3.05.2012 г. (л. 7), издадена от директора на СДВР. Видно от съдържанието на решението, с отменената от АССГ заповед на директора на СДВР, Илов е наказан с наказание "порицание" за срок от 1 г. за същото дисциплинарно нарушение (вж. стр. 2, абз. 4 от решението). Очевидно е, че в случая се касае за една и съща заповед, но по неизвестна на ВАС причина, в съдебното решение на АССГ, тя е посочена с № 588, при действителен такъв 5881. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав на ВАС счита, че обжалваната МЗ рег. № К-6377/11.06.2013 г. се явява незаконосъобразна. Без да се изследва изобщо въпроса, дали Илов е извършил вмененото му деяние, изискващо налагането на дисциплинарно нарушение "порицание", то не може да е извършено в срока на изтърпяване на друго наложено дисциплинарно наказание "порицание" със Заповед рег. № 5881/3.05.2012 г. на директора на СДВР. Последната заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение и като такава не може да послужи за фактическо и правно основание за налагане на наказание при условията на чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР. Неоснователен е доводът, изложен в писмените бележки на процесуалния представител на министъра (л. 187), основаващ се на практика на ВАС. В приложените съдебни решения жалбата на наказания служител е била разгледана от съда по време, когато наложеното преди това наказание "порицание" не е било отменено. По тази причина и на основание чл. 233 от ЗМВР съдът е приел, че действително второто нарушение е извършено в срока на изтърпяване на първото. Ако първата заповед впоследствие бъде отменена, а втората е влязла в сила, това би било основание за претендиране на отмяна на съдебното решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК. В случая обаче, към момента на съдебната проверка на обжалваната МЗ рег. № К-6377/11.06.2013 г., издадената преди това Заповед р. № 588/3.05.2012 г. на директора на СДВР е вече отменена с влязло в сила решение, поради което тя не може да произведе каквото и да е действие, вкл. и да послужи като основание за налагане на наказание при условията на чл. 228, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. По изложените съображения, обжалваната МЗ се явява незаконосъобразна поради противоречието й с чл. 248, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР. Като такава, заповедта следва да се отмени. По делото е направено искане от процесуалния представител на Илов за присъждане на последния на направените от него разноски по делото. Видно от фактическите и правни изводи на съда, то се явява основателно. Същото следва да бъде уважено до размер на 510,00 лева, за който размер има доказателства по делото - 500,00 лева платен адвокатски хонорар и 10,00 лева държавна такса (ДТ). Следва да се осъди МВР да му заплати посочената сума. Внесената ДТ в размер над 10,00 лв. е недължимо внесена, поради което и не следва да се присъжда на жалбоподателя. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на министъра за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Същото съответства на фактическата и правна сложност на делото, по което се е явил процесуалния представител на Илов, както и на извършената от него процесуална работа. По изложените съображение и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143 от АПК, ВАС