Решение № 7569 от 10.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Агенция за икономическо развитие Варна", ( АИР Варна), [ЕИК], подадена чрез адв. Цотов срещу Решение 1713 от 16.12.2022 г. постановено по адм.д. 2353/2022г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена подадената от сдружението жалба срещу Решение РД-02-14-908/20.09.2022 г., издадено от ръководителя на Националния орган по Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество Черноморски басейн 2014 г. 2020 г., с което на Сдружение "Агенция за икономическо развитие Варна" е определена финансова корекция в размер 100 % от стойността допустимите разходи в размер на 11 115, 81 евро, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, представляващи отчетени разходи по трудов договор 10/07.09.2018 г., сключен с лицето В. Атанасова, допълнителен трудов договор 3/02.07.2018 г. и допълнително споразумение към него от 03.07.2018г. сключен с лицето Д. Атанасов, както и финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи в размер на 4 200, 00 евро, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отчетени по трудов договор 9/07.09.2018 г., сключен с М. Николов. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за законосъобразно определяне на финансова корекция, включително за установения конфликт на интереси. Претендира се отмяна на постановеното от Административен съд Варна решение и присъждане на разноски. Ответната страна - ръководителят на Националния орган по Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество Черноморски басейн 2014 г. 2020 г. в писмен отговор подаден чрез процесуален представител ст. юрк. Иванова оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се съобрази с твърденията на страните, събраните доказателства и при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение РД-02-14-908/20.09.2022 г., издадено от ръководителя на Националния орган и Информационно звено по Съвместната оперативна програма за трансгранично сътрудничество Черноморски басейн 2014 г. 2020 г. Финансовата корекция е определена на основание чл. 70, ал.1, т. 1Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), съгласно който финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция когато по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Съгласно чл. 61, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/1046 финансовите участници по смисъла на глава 4 от настоящия дял и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. Според § 3 от същата разпоредба за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Подобна хипотеза се съдържа и в § 1, т. 1 от административния договор за предоставяне на финансова помощ. Съгласно Приложение 2 към чл.2 ал.3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции когато по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/1046, размерът на финансовата корекция е 100 %. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел за установено, че след сключването на договора за безвъзмездна финансова помощ - Договор РД-02-29-297/28.08.2018 г. по Съвместна оперативна програма "Черноморски басейн 2014 2020", Сдружение "Агенция за икономическо развитие Варна" е сключило трудов договор 10/07.09.2018 г., който е действал в периода 19.06.2018 г. 18.06.2019 г., по силата на който В. Атанасова е в трудово правоотношение със Сдружение АИР Варна и изпълнява длъжността "ръководител правни въпроси". Приел е за установен и факта че към процесния период, за който на В. Атанасова са изплатени заплати със средства на ЕИСФ и национално съфинансиране представляващи Сдружение АИР Варна са М. Николов и Т. Атанасова, като последната съобразно извършена справка в ГД ГРАО е майка на В. Атанасова. За безспорно установено е прието и, че с допълнителен трудов договор 3/02.07.2018 г. сключен между Сдружение АИР Варна , представлявано от Т. Атанасова и Д. Атанасов, последният е назначен на длъжността ръководител "информационни и комуникационни технологии" за срок до 18.06.2020 г. С допълнителни споразумения към допълнителния трудов договор са променяни заплатата и продължителността му. При извършена справка в ГД "ГРАО" е установено, че Т. Атанасова и Д. Атанасов са майка и син. Административният съд е счел, че наличието на родство по права линия от първа степен, предполага Сдружение АИР Варна да е с намалени изисквания относно качеството на работата на Д. Атанасов и В. Атанасова, а трудовото им възнаграждение да е определено субективно. Прието е, че сдружението е допуснало нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ. Счетено е, че е налице опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник поради причини, свързани със семейството. В допълнение е посочено, че в качеството й на майка на наетите лица Т. Атанасова има косвен личен интерес от посочените правоотношения, защото децата й са получили трудови възнаграждения. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61, § 3 от Регламент (ЕС) 2018/1046. На следващо място съдът е счел за установено и сключването на Трудов договор 9/07.09.2018 г. между Сдружение АИР Варна и М. Николов, по силата на който последният е назначен да изпълнява длъжността бизнес консултант по проекта от 01.10.2018 г. до 29.02.2020 г. В този период М. Николов представлява сдружението. В това си качество М. Николов следва да упражнява контрол над работещия по трудов договор бизнес консултант - в случая на себе си, което предполага снижаване нивото на контрол, определяне на трудово възнаграждение по субективен критерии и необоснованост на изразходваните средства. Административният съд е счел, че административният орган правилно е съобразил наличието на допусната нередност и в случая не е необходимо да е настъпила вреда от установения конфликт на интереси. Прието е за законосъобразно на основание Приложение 2, към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности определянето на финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи в размер на 4 200, 00 евро (за процесния отчетен период 19.06.2018г. 18.06.2019г.). Счетено е, че финансовата корекция е равна на реално установените последици от нарушението - изплатени заплати на лица при наличие на конфликт на интереси от средства, представляващи допустими разходи - чл. 72, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Въпреки, че лицата са наето по трудово правоотношение, а не чрез провеждане на процедура по обществена поръчка, установената нередност е налице, тъй като конфликт на интереси е възможен и при трудови правоотношения. Така мотивиран съдът е обосновал извод за правилност и законосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно. Основанията за определяне на финансови корекции на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове са посочени в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ. В случая органът е квалифицирал нарушението по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ. Съгласно разпоредбата финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Спорен по делото е въпросът дали със сключените от Сдружение "Агенция за икономическо развитие Варна" трудови договори 10/07.09.2018 г. 3/02.07.2018 г. и 9/07.09.2018 г. бенефициерът е осъществил хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, а именно - дали при сключване на договорите е бил налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Съгласно разпоредбата на чл. 61, § 3 от Регламент (ЕС) 2018/1046, за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Доколкото става дума за конфликт на интереси по отношение на бенефициер, конфликтът е възможен именно във връзка с разходването на получените от бенефициера средства. Същият трябва да разходва получените средства от ЕСИФ законосъобразно, в случая това значи средствата, платени по договорите, да бъдат в съответствие с приложимото право и в частност с чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Правилно в първоинстанционното решение е тълкувана разпоредбата на чл. 70, ал.1, т. 1 ЗУСЕФСУ във връзка с наличието на конфликт на интереси. Частният интерес на бенефициера, създаващ се от облага от материален характер за свързаното с него лице, при осъществяване на правомощията му по приемане на работата на изпълнителя, е достатъчен за да е налице конфликт на интереси. Неоснователно се счита от касатора, че трябва да са налице други факти, за да се приеме, че безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник, е опорочено по причини, свързани със семейството. В случая са налице сключени трудови договори от Сдружение АИР Варна , представлявано от Т. Атанасова и М. Николов с Д. Атанасов, В. Атанасова и М. Николов. Безспорно по делото е установена роднинската връзка между представляващия сдружението Т. Атанасова с Д. Атанасов и В. Атанасова, които са син и дъщеря на първата. Правилно административният съд е съобразил, че наличието на тази роднинска връзка обуславя наличието на интерес, който опорочава безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник. На следващо място безспорно установено е, че при сключване на трудов договор 9/07.09.2018 г. с М. Николов същият е бил представляващ на сдружението. Правилно административният съд е съобразил, че предвид обстоятелството на осъществяване на контрол на дейността от М. Николов на самия себе си се предполага снижаване нивото на контрол, определяне на трудово възнаграждение по субективен критерии и необоснованост на изразходваните средства. Следва да се посочи, че правилно пристрастността е установена само въз основа на обективно положение, като не може да се изисква да се докаже, че бенефициерът е действал пристрастно. Така установените по делото факти са обективни обстоятелства, които съответстват на съдържанието на понятието икономически интерес и причини свързани със семейния живот по смисъла на член 61, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Наличието на конфликт на интереси обуславя и наличието на вреда за бюджета на ЕС, поради което и възраженията на касатора за липса на субективно определяне на заплатите на посочените работници е неоснователно. Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд и на органа за осъществен от Сдружението конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е правилен, постановен в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. Основанието за финансова корекция, представляващо конфликт на интереси съгласно чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, правилно е квалифицирано по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата, приложимите процентни показатели за финансови корекции по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ са определени в приложение 2. Когато по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046, размерът на финансовата корекция е 100 %, какъвто процентен показател е определен и в настоящия случай. Поради което законосъобразно в случая е определен и размерът на финансовата корекция. Предвид изложените съображения оспореният в първоинстанционното съдебно производство административен акт е законосъобразен. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените в касационната инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 100 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд