Решение № 2532 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11153/2010 г.

Решение № 2532 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11153/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на сдружение с нестопанска цел "Асоциация на парковете в България", гр. София, против решение № 31-ПР/25.08.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с което е постановено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение "подмяна на съществуващи два влека тип "паничка" и тип "котва" с четириседалков лифт тип "Купелбар"- 4 CLD в местността "Платото", ски зона с център Банско. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересуваната страна - "Юлен" АД не е изразила становище по жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й съдът прие за установено от фактическа страна следното: Производството пред административния орган e образувано по уведомление на "Юлен" АД за инвестиционно предложение "подмяна на два съществуващи влека с един четириседалков лифт тип "Купелбар"- 4 CLD в зона Платото на "Ски-зона Банско". С писмо от 06.07.2010 г. министърът на околната среда и водите е уведомил заявителя, че инвестиционното предложение попада изцяло в обхвата на "Ски зона с център Банско". Същото представлява разширение по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и подлежи на процедура по преценяване на необходимостта от ОВОС. На дружеството е указано, че следва да уведоми засегнатото население по реда, указан в чл. 95, ал. 1 от ЗООС и чл. 4, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС, да предостави информацията по Приложение № 2 от същата наредба и внесе в МОСВ писмено искане придружено с информацията по Приложение № 2 и информация относно обществения интерес към предложението ако такъв е бил проявен. Посочено е, че инвестиционното предложение попада в границите на две защитени зони, както и изцяло в защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии - Национален парк Пирин, зона IV - зона за сгради и съоръжения, поради което за същото следва да бъде извършена и оценка за съвместимост по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (наредбата за ОС). Административният орган е уведомил дружеството, че на основание чл. 40, ал. 2 от Наредбата за ОС е извършена проверка за допустимостта на инвестиционното предложение, при което е установено, че реализирането му не противоречи на режима на защитената територия, определен с Плана за управлението й, както и на режима на защитените зони. На основание чл. 40, ал. 3 от Наредбата за ОС е направено заключение, че инвестиционното предложение няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природните местообитания, популации и местообитания на видовете, включително птици, предмет на опазване в защитени зони "Пирин". Видно от приложеното по делото становище на Община Банско изх. № 3301-8469/02.07.2010 г., е че инвестиционното предложение е било обявено на 11.06.2010 г., като до 25.06.2010 г. не са постъпили мнения, възражения и становища от граждани, фирми и обществени организации. С писмо от 24.03.2010 г. дружеството е уведомено, че ЕСУТ на Община Банско е изразил становище, че не е необходима промяна на ОУП/ТУП/ за реализиране на инвестиционните намерения, тъй като се предвижда само подмяна на съществуващи съоръжения, а не изграждане изцяло на нови такива. На 25.08.2010 г. министърът на околната среда и водите е издал оспореното решение, с което е постановил да не се извършва ОВОС, на инвестиционното предложение, тъй като няма вероятност същото да окаже значително отрицателно въздействие върху природните местообитания популации и местообитания на видовете, предмет на опазване в защитените зони. Правното основание за издаването му са чл. 93, ал. 2 и 5 от ЗООС, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС, чл. 31, ал. 4 и 6 от Закона за биологичното разнообразие, чл. 40, ал. 4 във вр. чл. 2, ал. 3 и чл. 10, ал. 1 и 2 от наредбата за ОС. В решението са изложени фактически основания, обосноваващи направената преценка да не се извършва ОВОС, преценка, че инвестиционното предложение няма да окаже значително отрицателно въздействие върху защитените зони, както и съобразяването му с Плана за управление на защитената територия. Обжалваното решение е постановено от компетентния орган съгласно чл. 93, ал. 2 вр. чл. 93, ал. 1, т. 3 от ЗООС и чл. 94, ал. 2 от ЗООС и в предписаната от закона писмена форма, като са изложени мотиви за постановяването му, които са обявени публично (чл. 93, ал. 5 от ЗООС). При постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Възложителят е информирал компетентните органи по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда и условията за извършване на ОВОС (в редакцията й към постановяване на акта) и е представил информацията по чл. 4, ал. 3 от същата наредба. Въз основа на уведомлението и представената информация компетентният орган е определил, че инвестиционното предложение попада в хипотезата на чл. 93, ал. 1, т. 3 от ЗООС и подлежи на преценяване на необходимостта за извършване на ОВОС, както и за него следва да бъде извършена оценка за съвместимост по реда на наредбата за ОС. Изискана е и допълнителна информация предвид факта, че инвестиционното предложение изцяло попада в защитена територия. На основание чл. 40, ал. 2 от наредбата за ОС компетентния орган е извършил преценка за допустимостта на инвестиционното предложение, за което е уведомил възложителя (писмо изх. № ОВОС-829/06.07.2010 г.). На основание чл. 40, ал. 3 и 4 от Наредбата за ОС министърът на околната среда и водите е преценил, че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитена зона и е взел предвид тази преценка при издаване на решението за преценяване на необходимостта от ОВОС. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалноправните норми. Преценката да не се извършва ОВОС е направена като са взети предвид събраните по преписката доказателства и съобразно критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, чл. 31, ал. 4 и 6 от Закона за биологичното разнообразие, чл. 16 от наредбата за ОС и плана за управление на Национален парк "Пирин". Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че административният акт е издаден в противоречие с чл. 12, ал. 1 вр. ал. 4 от наредбата за ОС. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че компетентния орган е извършил преценка за допустимост на инвестиционното предложение по реда на чл. 40, ал. 2 вр. чл. 12, ал. 1 и 4 от Наредбата за ОС в т. ч. и относно режима на защитената територия, определен по реда на ЗЗТ, заповедта за обявяването й и плана за управлението й. Установено е, че инвестиционното предложение попада в зона IV от Плана за управление на Национален парк "Пирин" и не противоречи на режима на тази зона. Тези изводи се подкрепят от регламентирания режим на зона IV в Плана за управление, съгласно който зоната включва и съществуващи ски писти и съоръжения и тези в процес на изграждане по утвърдени проекти. В таблица 32 към плана са описани разрешените дейности по зони, като в зона IV е предвидено извършване на строителство, ремонт и реконструкция. В този смисъл доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 3 и 16 от Закона за защитените територии във връзка с режим 77 от Плана за управление на Национален парк "Пирин", са неоснователни. В случая е приложим режим 76 с оглед вида на зоната, а не режим 77, както твърди жалбоподателя. Неоснователни са твърденията в жалбата, че инвестиционното предложение попада в хипотезата на чл. 92, ал. 1 от ЗООС, а не в тази на чл. 93, ал. 2 и 5 от ЗООС. Последните норми регламентират компетентността на органа, срока за произнасяне и реда на съобщаване на постановеното решение и са неотносими към законосъобразността на оспорения акт. Обжалваното решение е издадено на основание чл. 93, ал. 1, т. 3 от ЗООС, съгласно който необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 1 към закона, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда. В случая е налице разширение инвестиционното предложение, изразяващо се в подмяна на два влека с четириседалков лифт. От събраните поделото доказателства е установено, че четириседалковият лифт е предвиден да се ситуира в обхвана на съществуващата ски писта "Платото" и върху част от трасето на влека тип "паничка". Изпълнението на инвестиционното предложение е свързано с демонтаж на съществуващите два влека, а с монтирането на лифтовото съоръжение засегнатата площ се намалява многократно. С изключение на долната станция на лифта всички останали съоръжения се разполагат върху съществуващата ски-писта и върху част от трасето на единия от влековете. Освен това същото попада изцяло в одобрения ТУП, видно от становището на Община Банско и представената карта, отразяваща актуалната ситуация на района на инвестиционното предложение (л. 27 от делото). С решение № 57-13 от 31.07.2000 г. на министъра на околната среда и водите по оценка на въздействието върху околната среда е съгласуван териториалноустройствен план за извънселищна територия "Ски-зона с център гр. Банско", което е влязло в сила (решение по адм. д. № 2056/2001 г. по описа на Върховния административен съд). Ето защо като е взел предвид вида и характера на инвестиционното предложение законосъобразно министърът на околната среда и водите е решил, че същото представлява разширение по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 3 от ЗОСС и подлежи на преценка за необходимостта от извършване на ОВОС, а доводите на жалбоподателя за противното са неоснователни. Твърденията за нарушение на чл. 5 от Конвенцията за опазване на световното и природно културно наследство са неоснователни. Именно с реализиране на инвестиционното предложение ще се осигури постигането на целите, залегнали в чл. 5 от конвенцията, в т. ч. и популяризиране на природното наследство, разположено в Национален парк "Пирин". С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,