Решение № 4124 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8652/2018 г.

Решение № 4124 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8652/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Колев от гр. [населено място] срещу решение № 136 от 28.05.2018 г., постановено по адм. д. № 146/2018 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Стара Загора, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Стара Загора е оставил без уважение жалбата на К. Колев от гр. Стара Загора против решение № 2153-23-3 от 26.02.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Стара Загора. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че въпреки непрецизния диспозитив с оглед нормата на чл. 172, ал. 2 АПК, решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. При преценка на събраните доказателства и изложените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по следните съображения: В мотивите на съдебния акт е посочено, че според чл. 40, ал. 2 НПОС, осигурителният доход върху който са внесени или дължими осигурителни вноски се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. В случая няма представени от изброените източници на данни такъв, релевантен за размера на последното трудово възнаграждение на Колев преди уволнението му от "Строителство и възстановяване-СВ" АД. Представената от жалбоподателя справка за заработено трудово възнаграждение по договор № ЗД-078 от 6.08.1996 г., подписана от юрисконсулт, не е документ по утвърден образец, от който да се направи извод за размера на брутното трудово възнаграждение, върху което Колев е осигуряван от този работодател. Прието е също така, че работодателят (осигурителят) "Строителство и възстановяване-СВ" АД не е представил данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, които осигурителите представят в НАП за осигурителен доход, осигурителни вноски за ДОО, УПФ, ЗО, ДЗПО, за фонд "ГВРС", дните в осигуряване и осигурителния доход и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко физическо лице. В мотивите е посочено също така, че видно от писмо от 17.01.2012 г. на пенсионния орган, УП-2 № 73 от 17.07.2006 г. от "Строителство и възстановяване-СВ" АД е било върнато, за да се изготви и за периода 1.01.1997 г. - 6.08.1997 г., като няма данни указанията да са изпълнени, нито удостоверение по образец да е представено. На 23.03.2012 г. 2012 г. Колев декларира, че е работил в "ЕСКО-СВ" АД, която е идентична със "Строителство и възстановяване-СВ" АД и да се ползват данните от персоналния регистър на НОИ. Направен е изводът, че на основание тази декларация и в съответствие с материалния закон, от пенсионния орган са взети предвид данните от персоналния регистър на НОИ, в който последното осигуряване на Колев е на минималната заплата. Касационният съд споделя извода относно липсата на доказателствена стойност на справката за заработено трудово възнаграждение по договор № ЗД-078 от 6.08.1996 г., подписана от юрисконсулт. Но в останалата част на така посочените мотиви на първоинстанционния съд е налице противоречие със събраните доказателства и непълнота на последните. Ненадлежно оформен екземпляр от удостоверение образец УП-2 № 73 от 17.07.2006 г., издадено от "Строителство и възстановяване-СВ" АД, което не се съдържа по първоинстанционното дело, е представено от касатора по настоящото дело и от него е видно поне това, че същото се отнася до периода 7.08.1996 г. - 6.08.1997 г., т. е. включва и периода 1.01.1997 г. - 6.08.1997 г., но без обособяване на дохода за последния. В тази връзка обаче се съобразява, че след като е приел посоченото удостоверение за неудовлетворително, то пенсионният орган е следвало да изиска ново удостоверение от осигурителя, респ. от неговия правоприемник. От писмо изх. № 39851 от 17.01.2012 г., намиращо се лист 166 от първоинстанционното дело не се установява същото да е изпратено на "Строителство и възстановяване-СВ" АД, респ. на неговия правоприемник, а единствен адресат е Колев, който на 17.01.2012 г. е отбелязал, "получил лично". От съдържащата се по делото административна преписка не се констатира кореспонденция между органите на ТП на НОИ гр. Стара Загора и осигурителя, респ. неговия правоприемник относно осигурителния доход на жалбоподателя и в тази връзка не може да бъде направен извод, че административният орган е изискал ново удостоверение от него, но той не е представил. Съдът не е съобразил също така, че съгласно чл. 108, ал. 2 КСО, физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения. В противен случай тези органи разполагат с необходимите правомощия да изискат изпълнение от цитираните лица, което в случая не е сторено. След като съдът е приел, че работодателят (осигурителят) "Строителство и възстановяване-СВ" АД не е представил данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, то той неправилно е преценил, че в съответствие с материалния закон, от пенсионния орган са взети предвид данните от персоналния регистър на НОИ, в който последното осигуряване на Колев е на минималната заплата. От лист 157 и 158 от делото е видно, че в този регистър за 1997 г. за м. януари е записан осигурителен доход 5. 50 лв. при пълен месец и пълно работно време, за м. февруари 11. 00 лв., за м. март 17. 60 лв. за пълен месец и т. н., за м. август при три отработени дни, осигурителният доход е 5. 90 лв. Тези стойности са твърде ниски, независимо от Закона за деноминацията на лева, в сила от 05.07.1999 г. Така отразените в персоналния регистър на НОИ осигурителни доходи са възприети от съда и от административния орган безкритично и без излагане на мотиви относно законосъобразността на размера им, независимо че от тях е установено, че са по-малки от минималната работна заплата за страната. Отпускането на пенсията с оглед на последната, при оспорване на осигурителния доход, е изисквало проверка. Освен това с настоящата касационна жалба са представени писмени доказателства – справки-извлечения от ведомостите за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 1996 г., справки-извлечения от ведомостите за м. януари 1997 г., ведомости за м. март, април, май 1997 г. и обезщетение за отпуск, които сочат, че лицето е получавало през цитираните месеци от "СВ-ЕАД" - клон Израел, за работа на обект "Левинщайн", трудово възнаграждение в размер по-голям от минималната работна заплата, т. е. има по-висок осигурителен доход от приетия, което влияе на индивидуалния коефициент и на осигурителния доход преди уволнението. Представеният от касатора екземпляр на удостоверение образец УП-2 № 73 от 17.07.2006 г., в който е посочено, че лицето е осигурявано като са му внасяни 47% върху минималната работна заплата за страната, без да му е изплащана левова заплата за страната, не може да бъде възприето в този му вид като надеждно доказателствено средство, предвид липсата на подпис на ръководителя на предприятието и печат. Следва да бъде обсъдено едва след отстраняване на посочените недостатъци. Всички тези обстоятелства, както и новопредставените доказателства следва да бъдат преценени при повторно разглеждане на делото от първоинстанционния съд, предвид забраната на чл. 220 АПК. Тази забрана се отнася и до искането на касатора за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство. В съдебния акт се съдържат и мотиви относно правните последици за осигурителния стаж и осигурителния доход на Колев, настъпили вследствие на така посочено решение от 31.07.2002 г. на СРС, ТСК, 74 състав по гр. д. № 6771/1998 г., потвърдено с решение от 25.05.2005 г. по гр. д. № 864/2003 г. на СГС, с което бившият работодател "Строителство и възстановяване-СВ" ЕАД бил осъден да заплати на жалбоподателя сумата 1287 щ. д., които му били удържани като имуществена отговорност при уволнението, но съдебните актове не третирали последното брутно трудово възнаграждение при този работодател. Цитираните от съда решения не са приложени към административната преписка и не се съдържат по делото. В тази връзка касационната инстанция не може да извърши проверка на изложените от съда в разпореждане № 4811097689 от 21.12.2017 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" и решение № 2153-23-3 от 26.02.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Стара Загора съображения. Изложените в тези мотиви съображения налагат извод, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд не са били изяснени основни въпроси относно индивидуалния коефициент и брутното трудово възнаграждение на Колев до уволнението. Несъмнено е било необходимо назначаване на счетоводно-икономическа експертиза, която след преглед на ведомостите на правоприемника на "Строителство и възстановяване-СВ" ЕАД да извърши изчисления на осигурителния доход на жалбоподателя за спорния период, на индивидуалния коефициент и на пенсията му за осигурителен стаж и възраст като краен резултат. Вещото лице следва да вземе отношение и върху определения от цитирания работодател осигурителен доход, посочен в Регистъра на осигурените лица и внесените осигурителни вноски за относимите периоди. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК задължава съда да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146. Нормите на чл. 9, ал. 3 и 4 АПК, чл. 171, ал. 2, предложение второ и чл. 171, ал. 4 АПК, регламентиращи служебното начало в административния процес изискват от административния съд да дава конкретни указания на страните и да осъществява процесуално съдействие за законосъобразно решаване на въпроса - предмет на делото. В конкретния случай съдът не е проявил дължимата процесуална активност за изясняване на спора от фактическа страна, поради което решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо отмяната му. Предвид нормата на чл. 220 АПК настоящата касационна инстанция не може да се произнесе по съществото на спора и след отмяна на решението делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав. Настоящото решение не е окончателно, поради което разноски в полза на касатора не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,