Решение № 10881 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13316/2011 г.

Решение № 10881 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13316/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ при ЦУ на НАП, гр. София, срещу решение № 3478/12.07.2011 г. по адм. дело № 5823/2009 г. по описа на АССГ, в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 290800354/19.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, офис "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден с решение № 977/22.07.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, в частта на начислен данък по чл. 194 от ЗКПО за периода от 01.01.2008 г. до 31.07.2008 г. в размер на 6 900 лева главница и 594,48 лева лихва за забава. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необосновано. Иска отмяната му и присъждане на разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Кремиковци"АД /в несъстоятелност/, чрез процесуален представител юрк. Татарчев иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с оспорения РА незаконосъобразно данъчният орган за периода 01.01.2008 г. - 31.07.2008 г. на основание чл. 194 от ЗКПО е определил данък в размер на 6 900 лева главница и лихва за забава в размер на 594,48 лева, начислен върху изплатени суми. Неправилно органа по приходите е обосновал, че сумата представлява разходи, които не се свързани с дейността на ДЗЛ, поради което сумата съставлява доход от дивидент в резултат на скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗКПО. С данъка по чл. 194, ал. 1 от ЗКПО се облагат единствено доходи на юридически лица, изрично посочени в същата разпоредба. В процесния случай е налице доход, начислен в полза на физическо лице. Ето защо е бил приложим ЗДДФЛ. РА в тази част е издаден в противоречие с чл. 194 от ЗКПО и следва да бъде отменен. Решението е правилно. Съдът правилно е преценил от събраните в хода на производството доказателства, че за процесния период от проверката 01.01.2008 г. - 31.07.2008 г. разпоредбата на чл. 194 от ЗКПО е неприложима. Съгласно чл. 194, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО с данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени от местни юридически лица в полза на: 1. чуждестранни ЮЛ, с изключение на случаите, когато дивиденти се реализират от чуждестранно ЮЛ чрез място на стопанска дейност в страната; 2. местни ЮЛ, които не са търговци, вкл. и общините. Данъкът е окончателен и се удържа от местните ЮЛ, разпределящи дивиденти или ликвидационни дялове. В случая дохода е изплатен на инж. Николай Савов, като физическо лице и в този смисъл той не е акционер, съдружник или свързано лице, поради и което изплатените му суми не могат да се квалифицират като скрито разпределение на печалба, респ. да бъдат обложени с дивидент. Неоснователни са и възраженията на касатора за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК при постановяване на решението. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 160 от ДОПК първоинстанционният съд решава делото по същество, но в процесния случай той не може служебно да приложи разпоредбата на чл. 38 от ЗДДФЛ, тъй като предмет на ревизията не са били определени данъчни задължения по този закон. Предвид изложеното решението като правилно в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 550 лв., на осн. чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 161 ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение