Решение № 4459 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5562/2012 г.

Решение № 4459 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5562/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба (възражение) от кмета на община Летница, против разрешение № 166/19.12.2011 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, издадено на основание чл. 53, ал. 4, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7, чл. 39, ал. 1, т. 3 и чл. 5, т. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ). С разрешението е разрешено на "Пътинженерингстрой - Т" ЕАД гр. Търговище да извърши за своя сметка проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ в площ "Ляковица" разположена на територията на община Летница, област Ловешка. Счита, че при реализация на разрешението ще бъде нарушена естествената обстановка около съществуващите в района природни феномени и ще бъде ограничена възможността от запазване на редки растителни и животински видове. Ответникът - министърът на икономиката и енергетиката в писмено становище оспорва жалбата. Заинтересованата страна - "Пътинженерингстрой - Т" ЕАД, не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Процедурата по предоставяне на разрешение за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ - строителни материали в площ "Ляковица", разположена на територията на община Летница, обл. Ловешка е започнала по Заявление Вх. № ЗИПБ-8741 от 13.10.2009 г. на "Пътинженерингстрой - Т" ЕАД (л. 110). Няма спор по делото, че приложената към заявлението работна програма е одобрена от експертна комисия МОСВ, Извършено е съгласуване с компетентните министерства каквото е изискването на чл. 26 от ЗПБ. Това се установява от приложените по делото съласувателни становища. Проведено е и съгласуване и със Специализираните карта и регистър на разрешенията за търсене и проучване, както и със Специализираната карта на находищата на подземни богатства. Извършено е и съгласуване на заявената площ с кмета на община Летница, който е уведомил административния орган, че посочената площ не попада в урбанизирана територия. Видно от приложената по делото справка за отразяване на становищата, получени след съгласуване на проекта на разрешението от общината са дали становище че пощата попада изцяло извън урбанизираните територии. Писмото на службата по геодезия е изпратено на административния орган от общината (л. 47) от делото. В съответствие с разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗПБ е извършена и публикацията на съобщението за предстоящото предоставяне на разрешението. В едномесечния срок не са постъпили заявления от други кандидати за същата площ, което е дало право на административния орган пряко да предостави разрешение за проучване на ответника в съответствие с разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗПБ. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Обжалваното разрешение е издадено от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма. Министърът е компетентен на основание чл. 49, ал. 2 от ЗПБ, да издаде разрешение на избрания на първо място кандидат след одобрение на Министерския съвет и да сключи договор с него. При постановяване на разрешението министърът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. По същество възраженията на жалбоподателя се свеждат единствено до това, че с така издаденото разрешение би се нарушила уникалността на населеното място като неповторимо съчетание от уникалност в природен и исторически аспекта също така не е отчете факта че има бигорови скали които биха могли да бъдат застрашени. Второто възражение е свързано с повреждане на общинската пътна мрежа. Те са неоснователни. Законът за подземните богатства урежда реда и начина за издаване на разрешение за такава дейност. При анализа на събраните доказателства по делото не се установиха нарушения на предвидената процедура по ЗПБ. Площта за проучване е съгласувана с Министерството на околната среда и водите, съгласно чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на МС. Министерството е дало положително становище, но е направило и забележка, че реализирането на проучването изисква извършване на оценка за съвместимост, което е отразено в чл. 2, ал. 2 от проекта на договора, като е посочено че той ще влезе в сила от датата на влизане на положителната оценка. Предвидени са задължения за титуляра на разрешението във връзка Закона за културното наследство и го задължава при откриване на исторически, археологически или минерални находки веднага да уведоми съответните административни органи. Във връзка със второто възражение, че ще се наруши пътната мрежа. Отново в договора е отразено задължение за ответника по делото, преди започване на проучвателните дейности и с оглед запазване конструкцията на пътното тяло на път III - 3011 и безопасността на преминаващите превозни средства да извърши съгласуване с Агенция "Пътна инфраструктура". По горните съображения обжалваното разрешение се явява законосъобразно и жалбата срещу него като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, Върховният административен съд, трето отделение: