Решение № 1318 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5641/2007 г.

Решение № 1318 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5641/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Д. Д. Д., Е. Д. П. и Л. Й. М. - адв. А. Р. срещу въззивно решение № 940 от 20.07.2006 г. на Варненски окръжен съд постановено по гр.д. № 1649/2004 г. потвърждаващо решение от 11.06.2004 г. на Варненски районен съд по гр.д. № 8134/2003 г., с което е отхвърлен предявения от Д. Д. Д., Е. Д. П. и Л. Й. М. против У. Н. К. Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху реална част от недвижим имот пл. № 486 по КП "Б", находящ се в кв. "В", гр. В., местност "К." с площ от 786 кв. м., както и за отмяна на нот. акт № 171, т.III, н.д. № 1601/98 г. на основание чл. 431, ал. 2 ГПК. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила - единствено въз основа на оспорените единична и тройна експертиза и в противоречие с доказателствата по делото е прието, че ищците не могат да се легитимират като собственици на процесния имот, представляващ част от реституирания им имот, тъй като е налице съвпадение само на една граница. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение. Ответникът по жалбата - У. Н. К. - Х. не е депозирал писмен отговор по чл. 218г ГПК (отм.) и не взима становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците - касатори са наследници по закон на Д. П. М., б. ж.на гр. В., починал на 19.12.1984 г. и в качеството им на такива с Р № 509/26.05.1998 г. на ПК - Варна им е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху недвижим имот - нива с площ от 4,869 дка, находящ се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и съставляващ имот пл. № 6* по кадастралния план от 1956 г. в м. "К", в землището на кв. Виница - гр. Варна, а по кадастралния план "Б", включващ части от изброените имоти и 786 кв. м. от имот пл. № 4*. Наследодателят им е придобил в дял и изключителна собственост наред с други имоти и процесния по силата на съдебна спогодба по ч. гр. д. № 245/1940 г. на Варненски околийски съд. С констативен нот. акт № 153/1998 г. Д. Т. Н. е призната за собственик на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на недвижим имот, земеделска земя - място, находящо се в м. "К" землището на кв. "В", община В., с площ 600 кв. м.ид.ч., цялото от 983 кв. м.и представляващо имот пл. № 486 по кадастралния план "Б". На 24.03.1998 г. Д. Н. и съпругът й И. Н. сключват с ответника У. договор за замяна, по силата на който му прехвърлят придобития от тях в СИО недвижим имот, а именно 600 кв. м. ид. ч. от имот пл. № 486 по кадастрален план "Б", с площ на целия имот 983 кв. м. Приел е, че влязлото в сила позитивно решение по гр.д. № 1535/2000 г. на ВОС по иска с правно основание чл. 108 ЗС между ищците - касатори и праводателите на ответника Х. не разпростира силата на присъдено нещо и по отношение на ответника, тъй като към датата на вписване на исковата молба - 29.10.1998 г. имотът вече е бил отчужден в полза на ответника и отречените права на праводателите му нямат обратно действие. Осъществявайки косвен съдебен контрол на Р № 509/26.05.1998 г. на ПК - Варна, с оглед възраженията за законосъобразност на реституционния акт и материалноправните предпоставки на реституцията съдът е изброил допуснатите единична и три тройни противоречиви експертизи приети в първоинстанционното и въззивното производство. Приел е въз основа на оспорените единична и тройна /първа/ експертизи, че не е налице идентичност между имота описан в протокола за съдебна делба в м. "К" и възстановения имот с пл. № 6* по кадастралния план от 1956 г., защото е налице съвпадение само на една от описаните граници, поради което реституционното решение не е породило конститутивния си ефект и ищците не са активно легитимирани да водят настоящето производство. Приел е, че ответника е добросъвестен владелец и с изтичането на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС е придобил собствеността върху 600/784 ид.ч. от процесната част, въпреки липсата на доказателства, установяващи наличието на всички изискуеми предпоставки за надлежно изкупуване по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ , наличието на сграда към 01.03.1991 г., имаща характер на сезонна или временна постройка, съгласно действащите към тази дата правни норми - ЗТСУ (чл. 177 ) и Наредба № 5 за ПНТСУ . Решението е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно. В нарушение на процесуалната разпоредба на чл. 188, ал. 1 ГПК въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.) експертното заключение следва да бъде обсъдено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК, особено ако по делото са изслушани няколко такива заключения и е налице различие в мнението на експертите досежно идентичността на процесния имот. Само по себе си наличието на подобно различие в мненията на експертите не обуславя извода за липса на идентичност. Този извод следва да бъде мотивиран, като се посочат правните съображения на съда, поради които е възприето едно от заключенията. В случая въззивният съд ако бе обсъдил втората тройна техническа експертиза изготвена от в. л. инж. К. К., инж. Р. П. и инж. К или третата такава изготвена от в. л. инж. В. Г., инж. К инж. В. в съвкупност със всички писмени доказателства по делото навярно би достигнал до други правни изводи относно идентичността на имота, вземайки предвид и обстоятелството, че процесния имот се намира в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ . Освен това, за да се даде правилен отговор на въпроса придобит ли е имота по давност от ответника У., съдът следва да извърши прецизна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, относно придобиването на собствеността от неговите праводатели, като бивши ползватели на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ , при правилно разпределяне на доказателствената тежест. Необсъждането в цялост на доказателствата от своя страна е довело и до превратно тълкуване на фактите по делото и до погрешни крайни изводи. Това налага решението на въззивния съд да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд за излагане на фактически и правни изводи, които да съответствуват на обективното съдържание на представените доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение