Решение № 6540 от 19.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Новева, срещу решение 5580/03.10.2022 г., постановено по адм. дело 2377/2022 г. на Административен съд София град, в частта с която искът й е отхвърлен. Излага доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски.

Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), в съдебно заседание и писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила съдебния акт в обжалваната му част, като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е осъдил СДВР да заплати Новева обезщетение на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в размер на 32,75 лева за претърпени имуществени вреди такса за пререгистрация на автомобил и 500 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на решение 5035 от 29.09.2020г. по адм.д. 11486/2019г. на АССГ (17.05.2021г.) до окончателното им изплащане. В тази част решението е влязло в сила като необжалвано.

В останалата част съдът е отхвърлил предявените от Л. Новева срещу Столична дирекция на вътрешните работи искове, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в останалата част до претедирания размер на 2 248,52 лв. за претърпени имуществени вреди, а именно:

• 36,74 лв. - стойност на табели с транзитен или временен регистрационен номер и такса за издаване на транзитен или временен регистрационен номер на автомобил за рег. 205М630 от 10.07.2019г.;

• 36,74 лв. - стойност на табели с транзитен или временен регистрационен номер и такса за издаване на транзитен или временен регистрационен номер на автомобил след издаване на разрешение за временно движение;

• 100 лв. заплатен адвокатски хонорар за явяване в СДВР;

• 108 лв. за образуване на изпълнително дело при ЧСИ;

• 200 лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалби и молби и за и образуване на изпълнително дело за изпълнение на съдебни решения на АССГ и ВАС;

• 740,83 лв. заплатена цена за четири броя нови гуми за автомобил;

• 993,47 лв. и лихви за заплатен местен данък;

• 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди,

причинени от незаконосъобразен административен акт Заповед 4332з-676/28.08.2019г. за отказ от регистрация на ПС на ВПД началник на отдел Пътна полиция СДВР и незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на СДВР във връзка с регистриране на лек автомобил, ведно с претендираната законна лихва. Съдът е установил, че посочената заповед на началника на отдел Пътна полиция в СДВР е отменена с решение 5035 от 29.09.2020г. по адм.д. 11486/2019г. на АССГ, оставено в сила с Решение 5880 от 17.05.2021г. по адм. д. 12753/2020г. на ВАС, а преписката е върната на директора на ОПП-СДВР за ново произнасяне по подаденото от Новева заявление за регистрация на МПС от 14.05.2018 г. при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В резултат, на което е последвала регистрация на МПС на Новева.

За да постанови отхвърлителния диспозитив съдът е обсъдил всеки един от исковете и приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което претенцията е неоснователна и недоказана, както за имуществените, така и за неимуществените вреди.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, а на основание чл. 221, ал. 2 предл. последно АПК не е необходимо да се преповтарят.

Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ не се презюмира от закона.

В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата.

В случая, както правилно е приел решаващият състав не е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, поради което и законосъобразно предявените искове са отхвърлени.

Относно исковете за обезщетение за претърпени имуществени вреди от бездействие на служители на ответника при регистрацията на лекия автомобил на ищцата, основаващи се на заплатената стойност за два броя табели с транзитен или временен регистрационен номер и две такси за издаване на транзитен или временен регистрационен номер на автомобил, съдът мотивирано е приел, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника извършени незаконосъобразни действия и/или бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност по регистрацията на лекия автомобил. Не са налице твърдените бездействия на служителите, видно от преписката са извършвани многобройни действия по проверка на автомобила, а сумите са събрани правомерно, доколкото не е установено друго. Заявлението за регистрацията е било в режим на обработка, а за законосъобразното предвижване на процесното МПС са били нужни въпросните транзитни табели и временни разрешения.

С оглед изложеното правилно съдът е отхвърлил горните претенции.

Съдът позовавайки се на тълкувателна практика на ВАС и ВКС, правилно отхвърля претенцията от 100 лв., представляваща платен адвокатски хонорар за явяване в СДВРВ. Разходите не могат да бъдат обвързани с издадената незаконосъобразна заповед, сумата е платена за придружаване от адвокат при даване на обяснения пред СДВР, по повод подадена от ищцата молба до директора на СДВР, инициативата е била на Новева, а не за да бъде обвинена или да й бъде връчен административен акт. С оглед горното не е налице пряка и непосредствена връзка, каквато изисква законът, за да са налице всички елементи за ангажиране отговорността на ответника.

Горното е приложимо и относно претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 108 лв. за образуване на изпълнително дело при ЧСИ. Инициативата е била на Новева, разходът не произтича в резултат на отменения административен акт. В допълнение както и решаващият състав е посочил, реда по ЗОДОВ е неприложим за претенции като процесната, предвид възможността за репарирането им в евентуално гражданско производство.

Споделими са изложените мотиви и по отношение на иска за сумата от 200 лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалби и молби. Новева не се е справила с отредената й доказателствена тежест и в тази част. По делото за приложени жалби и молби, които са подписани от лицето, не е налице положен подпис на твърдения като изготвил ги адвокат. Заплатеното адвокатско възнаграждение, представлява имуществена вреда, която следва да бъде репарирана при отмяна на административния акт, чрез ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ, но само в случаите на доказаното им заплащане за извършване на процесуално представителство в конкретното производство. В този смисъл е решение 5618/30.05.2023 г. постановено по адм. д. 3671/2023 г. по описа на ВАС.

Ищецът (настоящ касатор) не е успял да докаже и настъпилия реално вредоносен резултат от извършения разход за покупка на нови гуми. Административният съд правилно е посочил, че дори да се приеме, че гумите към 13.08.2021 г. са били износени и изкривени, което е наложило закупуването на нови, не може да се установи, че това се дължи именно на отказа за регистрация на автомобила. По делото не са ангажирани доказателства за състоянието на гумите преди издаване на заповедта, с оглед обстоятелството, че автомобилът не е бил нов.

Правилно съдът е съобразил и обстоятелството, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт и заплатените данъци. Съдът обосновано е посочил, че дължимостта на местните данъци от типа на претендираните, е установена в Закона за местните данъци и такси. При твърдения за недължимост на данъка за периода, през който автомобилът й не е бил регистриран, последният следва да бъде оспорен по реда, не в производство по ЗОДОВ, а по предвидения в Закона за местните данъци и такси, респ. в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ред.

Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил кумулацията от елементи от състава на чл. 1 от ЗОДОВ и в частност: да е настъпила вреда от незаконосъобразния административен акт и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и твърдения вредоносен резултат.

По отношение на частично присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с позоваване на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне и при правилно отчитане на продължителността и интензитета на изпитваните негативни преживявания, съдът справедливо е отсъдил да й бъде платена сума в размер на 500 лв.

Предвид изложеното оспореното решение в обжалваната му част като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касацията на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, трето отделение