Решение № 6922 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1092/2013 г.

Решение № 6922 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1092/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Лаурин Ентерпрайз" ООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 5747/29.10.2012 г., постановено по адм. дело № 10047/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 101103701/14.07.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1816/14.10.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е кредитирал само част от събраните доказателства, като е игнорирал други, в резултат на което е достигнал до необосновани фактически и правни изводи. Намира, че заключението на вещото лице по проведената по делото СТЕ е достатъчно ясно и пълно, поради което съдът е следвало да възприеме констатациите на експерта. Сочи, че събраните свидетелските показания също са последователни и обективни, но необосновано не са кредитирани от съда. Твърди, че по отношение на спорната доставка са ангажирани достатъчно доказателства, които установяват нейната реалност, поради което и предвид наличието на останалите предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, същото незаконосъобразно не е признато с атакувания РА. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- гр. София, чрез процесуален представител, в о. с. з. оспорва основателността на същата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Лаурин Ентерпрайз" ООД, гр. София срещу РА № 101103701/14.07.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1816/14.10.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която за данъчен период м. 12.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13250 лв. по фактура № 0000000546/30.12.2009 г., издадена от "Търговска база 7" ЕООД, с предмет на доставката - "водочерпене по договор" За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при обосновани изводи и в съответствие с материалния закон. Това крайно заключение е формирано при следната фактическа установеност: Основната дейност на ревизираното лице е свързана с инвестиции и строителство на жилищни сгради. Дружеството е собственик на УПИ в гр. София, по отношение на което притежава Разрешение за строеж на седеметажна сграда, като в качеството си на възложител е сключил договор за строителство от 15.05.2008 г. с "Минно - строителна компания" ЕООД. По силата на този договор изпълнителят е поел задължението да извърши срещу заплащане, на свой риск и със свои сили и средства всички СМР по изпълнение на строителството на обекта. Уговорено е още, че "Минно - строителна компания" ЕООД се задължава да извърши въз основа на получените от възложителя геоложки проучвания всички необходими действия за отвеждане на повърхностните и подземни води извън зоната на изкопа и при необходимост да организира водочерпене на изкопа и отвеждане на водите на подходящо място. Предвидено, че в уговорената обща стойност на договорените СМР за изграждане на обекта са включени всички разходи за строителни материали, обезпечаване, включително наем на уреди, инструменти, оборудване и други възникнали разходи без ограничения. Съобразно писмените обяснения на управителя на "Лаурин Ентерпрайз" ООД спорната фактура, с предмет на доставката - "водочерпене по договор", е издадена въз основа на сключен от ревизираното лице договор за наем на водна помпа за подпочвени води с "Търговска база 7" ЕООД, към който с анекс от 01.06.2009 г. е уговорена цената за една машиносмяна. С приемо- предавателни протоколи от 05.01.2009 г. и 01.06.2009 г. са приети две помпи, а с протокол от 29.12.2009 г. са конкретизирани машиносмените - отработени дни. На 30.12.2009 г. е издадена спорната фактура, плащането по която е извършено в брой съобразно представения дневен финансов отчет. При извършената насрещна проверка, представляващият "Търговска база 7" ЕООД е представил обяснения, съобразно които двете помпи са българско производство, стационарни, винтови, с мощност 4.5 киловата и са наети от "Сребрина - 2002" ЕООД и "Евробилдинг- 1" ЕООД. Посочил е, че дружеството не е заплатило задълженията си за наем на помпите, поради което и не разполага с фактура. При тази така констатираните релевантни факти и обстоятелства, съдът е приел, че тяхната съвкупна преценка обосновава извода, че спорната доставка не е реално извършена. Преценил е, че по делото не са ангажирани доказателства, че доставчикът действително е разполагал с помпи, които да отдава под наем, както и, че тези помпи са работили на обекта. Коментирал е и липсата на данни относно евентуално преуреждане на отношенията между възложителя и изпълнителя на обекта досежно неговото отводняване. В тази връзка решаващият състав е обсъдил представеното уведомително писмо от изпълнителя, но е счел, че то не конкретизира строежа, за който се отнася, както и, че не са ангажирани доказателства, че писмото е получено от възложителя. Посочил е още, че съобразно сключения договор за строителство, отводняването се включва в предмета на уговорените СМР, за които изпълнителят е поел задължение да осъществи всички необходими доставки и монтажни дейности. Съдът е изложил мотиви относно липсата на конкретизация на посочения във фактурата договор, която препятства възможността за индивидуализацията му и формирането на еднозначен извод, че доставката е осъществена именно в изпълнение на представения договор за наем на водна помпа. Решаващият състав обстойно е обсъдил заключението на вещото лице по проведената СТЕ и след като е преценил, че то е непрецизно и необосновано, не е кредитирал същото. Той не е дал вяра и на събраните гласни доказателства - показанията на св. Тома Николов, управител на "Еврострой" ООД и св. Ивайло Янакиев, законен представител на ревизираното дружество, относно транспортирането на помпите до обекта и необходимостта от допълнителното му отводняване. В обобщение, съдът е приел, че независимо от установеността на останалите предпоставки, обуславящи възникването и признаването на правото на приспадане на данъчен кредит, недоказана е останала реалността на спорната доставка, поради което органът по приходите законосъобразно е отказал да признае претендираното от дружеството материално право. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. То е основано на обстоен анализ на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, преценени съобразно доказателствената им сила и тежестта на доказване, в резултат на което са формирани логически издържани и обосновани фактически и правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът необосновано не е кредитирал представените уведомително писмо от изпълнителя на строежа, договорите между доставчика и дружествата, които са му отдали под наем двете помпи и приемо- предавателните протоколи. Всички те, в качеството си на частни документи, не притежават достоверна дата и не обвързват съда с материална доказателствена сила, поради което и в съответствие с приложимите процесуални правила той правилно е ценил същите с оглед останалите обстоятелства по делото. При наличието на договор с "Минно- строителна компания", с който в тежест на изпълнителя са възложени разходите за наем на уреди, инструменти и оборудване и предвид липсата на ангажирани доказателства за преуреждане на отношения между страните, обоснован е изводът на решаващия състав, че уведомителното писмо само по себе си не установява нито твърдяната необходимост от допълнително отводняване на обекта, нито наличието на последваща уговорка, съобразно която тази дейност ще бъде заплатена от възложителя. Това заключение не се променя от показанията на управителя на ревизираното дружество, които при липсата на други подкрепящи ги доказателства и по аргумент от чл. 172 от ГПК законосъобразно не са кредитирани от съда. Обосновани са и изложените мотиви относно показанията на св. Николов, които правилно са преценени като непоследователни и неубедителни, в резултат на което обосновано е прието за неустановено транспортирането на помпите да обекта и предаването им на ревизираното лице. Това от своя страна опровергава съдържанието на оспорените от органа по приходите приемо - предавателни протоколи и води до извода, че предоставянето на ползването на наетите помпи от доставчика на получателя не е доказано. Настоящият състав не споделя тезата на касатора относно непротиворечивостта и обекивността на заключението на вещото лице по проведената СТЕ. При наведения от органите по приходите довод, че размерът на наема за помпите по спорната фактура надвишава 73 пъти цената на две нови помпи, то експертът е следвало да основе изводите си на конкретни показатели, непосредствени възприятия и на събраните по делото доказателства. Неговите констатации обаче са общи, непрецизни и основани на снимки, предоставени от ревизираното лице, поради което съдът, след осъществения подробен анализ, обосновано не ги е кредитирал. Не са налице и основания за възприемане на аргументите на касатора относно предходните доставчици по веригата и неустановеността на осъществените от тях доставки. Съдът не е базирал изводите си на тях, а е изследвал релевантни факти и обстоятелства само относно пряката доставка, чието осъществяване подлежи на главно и пълно доказване. Всички други данни във връзка с предходните доставки са възприети само като косвени доказателства относно разполагаемостта на доставчика със стоката, но решаващият извод за неустановеност на реалното извършване на пряката доставка не е формиран въз основа на идентичен анализ на предходните. Независимо от тях, съдът обосновано и в съответствие с материалния закон е приел, че определяща е липсата на доказателства за реалното извършване на спорната доставка. След като тя не е обективно осъществена, то за касатора не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по нея, поради което законосъобразно с РА е отказано неговото признаване. Като е достигнал до този извод и е отхвърлил оспорването, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, тъй като такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в допустимия съобразно чл. 161, ал. 1 от ДОПК размер на еднократното минимално възнаграждение за един адвокат. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение