Решение № 566 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2012 г.

Решение № 566 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Деян Илиев Георгиев, от гр. София, чрез проц. представител адв. Папазова, против Решение № 2236/24.04.2012 г., постановено по адм. д. № 4248/2011 г. по описа на Административен съд София - град и по частна жалба от Деян Илиев Георгиев против Определение № 2422/21.05.2012 г. по адм. д. № 4248/2011 г. по описа на АССГ. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска тяхната отмяна. Писмени възражения по касационната и по частната жалби не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на обжалваните решение и определение в сила. По касационната жалба: Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Деян Илиев Георгиев от гр. София против заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с която е одобрена Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на част от район "Витоша" - СО, включваща Драгалевци и Симеоново, при граници: район "Триадица", район "Лозенец", район "Студентски", район "Младост", район "Панчарево", границата на Природен парк "Витоша", ул. "Невена Коканова", ул. "Боянска", ул. "Кумата и Бояна", в ЧАСТТА относно имот с идентификатор 68134.1977.162. Оспорва се отразяването на имота. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. В съответствие със закона и с данните по делото съдът е приел, че при нанасянето на границите на процесния имот в обжалваната кадастрална карта е съобразен редът за определяне на границите на поземлените имоти, установен в чл. 43, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (в приложимата й редакция, действаща към момента на издаването на процесната заповед), а именно: тъй като не е налице означаване с регламентирани трайни знаци по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, е приложен вторият установен в закона критерий - съществуващите на място материализирани граници, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Единствено северната граница е нанесена не по линията, по която е поставена оградата, но така извършеното нанасяне е по-благоприятно за жалбоподателя, поради което той няма интерес от оспорването му. Правилно е констатирано е от решаващия съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материално-правните норми, като са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Кадастралната карта, която се одобрява със заповед на изпълнителния директор на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР, отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. С други думи - не може по пътя на одобрението на КК и КР да се изменят границите на имоти, без преди това да са проведени съответните процедури по изменение на регулацията, по отчуждаване, сключване на договор по реда на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ и пр. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. По частната жалба: Частната жалба, насочена срещу определение № 2422/21.05.2012 г. по адм. д. № 4248/2011 г. по описа на АССГ, е допустима, но е неоснователна. С оспореното определение е допълнено решение № 2236/24.04.2012 г. по същото дело в частта за разноските, като е осъден жалбоподателят Деян Илиев Георгиев да заплати на заинтересованата страна Ангел Николов Петров разноски в размер 450 лв. Така постановеното определение е правилно: искането за присъждане на разноски е своевременно направено; в срок е направено и искането за допълване на решението в частта за разноските; претендираното възнаграждение за адвокат е договорено и заплатено. Правилно съдът е определил размера на дължимите разноски съобразно фактическите и правна сложност на делото, като го е намалил, уважавайки възражението за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател за недължимост на разноски на заинтересованата страна в административното съдопроизводство. Както правилно е приел първоинстанционния съд, и ответникът, и заинтересованата страна са "другата страна" по смисъла на чл. 143, ал. 4 АПК, които имат право на разноски, ако административният акт е благоприятен за тях. Поради това, присъждайки разноски на заинтересованата страна Ангел Николов Петров, съдът е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав