Решение № 14817 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6252/2010 г.

Решение № 14817 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6252/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Глория Мебел" ЕООД с адрес по чл. 8 ДОПК - гр. Г. Оряховица, ул. "Дружба", № 10, вх. "Б", ет. 2, ЕИК 104684881, подадена чрез адв. Ю. Миневска против решение № 110/30.03.2010 г. на Административен съд Велико Търново, шести състав, постановено по адм. д. № 815 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 900157/12.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната пред съда част с решение № 448/08.10.2009 г. на Директора на Д "ОУИ" - Велико Търново. "Глория Мебел" ЕООД е осъдено да заплати на Д "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 387,97 лева. В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. В първоинстанционното решение неправилно е посочено, че дружеството не е получател на услуга СМР съгласно дефиницията, дадена в чл. 11, ал. 2 ЗДДС по фактурите, издадени от ЕТ "Ганчо Хаджиев". Съдът игнорирал писмените доказателства, обезценил тяхната доказателствена стойност, въз основа на теоретичния извод, че липсва формално учредена суперфиция в полза на "Глория Мебел" ЕООД. Касаторът твърди, че за целите на данъчното облагане е от значение кой потребява услугата, тъй като икономическата изгода може да се черпи не само от собственика на имота. Дружеството е осчетоводило коректно направените разходи във връзка със СМР и авансите. Не е обсъден нотариалния акт, удостоверяващ последващото прехвърляне на правото на собственост върху имота. В касационната жалба се съдържат оплаквания и относно неправилното определяне на разноските. Налице е несъразмерност на разноските както с материалния интерес по делото, така също с осъществената процесуална защита. Касаторът моли за уважаване на жалбата му и за присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - В. Търново при ЦУ на НАП я е оспорил с подробни съображения, изложени в писмен отговор на юрисконсулт Кр. Стефанова. Счита, че съдът е приложил правилно материалния закон и решението е обосновано. Заключението по ССчЕ не променя установените факти при ревизията. Съобразени са писмените доказателства. Правилно не била кредитирана последващата заповед на кмета на Община Лясковец, а по силата на чл. 161, ал. 1 ЗУТ възложител е собственикът на имота. Предварителният договор не прехвърля правото на собственост. Физическите лица Г. Георгиев и неговата съпруга са получателите по доставката по смисъла на чл. 11, ал. 2 ЗДДС. Ответникът моли да бъде отхвърлена касационната жалба и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна, тъй като решението е постановено в нарушение на материалния закон. В производството по адм. д. № 815/09 г. административният съд е установил следното: С процесният РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 66 666,63 лв. за данъчни периоди м. 06, м. 07, м. 08, м. 09 и м. 10.2008 г. по фактури, издадени от доставчика ЕТ "Генчо Хаджиев" с предмет "аванс за СМР", "извършване на СМР". Фактурите са издадени във връзка с изграждане на строеж, представляващ "търговски център за обзавеждане в кв. 3, УПИ IV по ПУП на гр. Лясковец". Инвеститор е "Глория Мебел" ЕООД. Според приходната администрация през процесните периоди собственици на имота са Георги Георгиев и неговата съпруга, като разрешението за строеж е издадено на Георгиев. Същият се явява възложител на строежа. Изменението на титуляра на разрешението, чрез вписването като такъв на дружеството, направено със заповед № 679/30.05.07 г. на кмета на общината, е преценено като ирелевантно. Приходните органи са квалифицирали като получатели по смисъла на чл. 11 ЗДДС на доставките, физическите лица, тоест за "Глория Мебел" ЕООД не е налице хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Поради това правото е отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. В съдебното производство е представен последващ РА № 900457/03.11.09 г., съставен на "Глория Мебел" ЕООД, ведно с ревизиращия доклад. Изслушано е заключението по ССчЕ, кредитирано от съда, като обективно и компетентно дадено. Вещото лице е проверило начина на осчетоводяване на операциите и разходите за тях. Първоинстанционният съд е направил извода, че основанието по чл. 70 ЗДДС е неприложимо в конкретния случая, но като краен резултат жалбата срещу РА е отхвърлена. Цитирана е нормата на чл. 11, ал. 2 ЗДДС и е формулиран мотив според който получател на услугата е лицето, черпещо непосредствена икономическа изгода от нейното престиране. Титуляр на разрешението за строеж е физическото лице Георгиев, а заповедта на кмета на общината е нищожна. По аргумент, изведен от чл. 92 ЗС е прието, че собствениците на земята придобиват по метода на приращението и сградата, тоест дружеството не е получател на услугите за СМР, защото в негова полза няма учредена суперфиция. Направеното от дружеството осчетоводяване е некоректно, а последващото прехвърляне на правото на собственост върху терена и сградата не обосновава извода, че получател на услугите е "Глория Мебел" ЕООД. Съдът е обсъдил и нормата на чл. 25, ал. 6 ЗДДС. Решението е неправилно и трябва да бъде отменено след което да се постанови друго решение, отменящо РА в процесната част. Фактите са безспорно установени и настоящият състав ги възприема по начина, описан по - горе. Правният спор е свързан с тяхното тълкуване, респективно доколко са налице предпоставки по ЗДДС за отказване правото на данъчен кредит. Обоснован е първоинстанционния извод за неприложимост в конкретната хипотеза на основанието по чл. 70 ЗДДС. Съдът обаче неправилно е приел, че получател на услугите са физическите лица, а не дружеството. В разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗДДС е регламентирано, че получател по смисъла на този закон е лицето, което получава стоката или услугата. Със сделка, оформена с нот. акт № 1070/02.06.06 г., том VI, рег. № 9625, дело № 977/06 г. Георги Георгиев е придобил три поземлени имота в УПИ IV, V, VI от кв. 3 по плана на гр. Лясковец. На Георгиев е издадено от гл. архитект разрешение за строеж № 33 Лц от 26.04.07 г. за търговски комплекс в УПИ IV. Георги Георгиев е подал на 22.05.07 г. нотариално заверена декларация, с която заявява че предоставя ползването на имота и прехвърля разрешителното за строеж на "Глория Мебел" ЕООД. На същата дата Георги Георгиев и неговата съпруга Диана Георгиева са сключили предварителен договор за покупко - продажба с "Глория Мебел" ЕООД на недвижими имот - три поземлени имота в УПИ IV, V, VI. Със заповед № 679/30.05.07 г. кметът на гр. Лясковец е извършил промяна в издаденото разрешение за строеж. На 31.05.07 г. е сключен договор № 10 между "Глория Мебел" ЕООД и ЕТ "Хави - Иванка Антонова" за упражняване на строителен надзор. С договор от 19.09.07 г. "Глория Мебел" ЕООД е възложило, а ЕТ "Ганчо Ханджиев" е приел да изпълни СМР на обект, представляващ търговски център за обзавеждане, заедно със стойностната сметка и анализи за отделните етапи на изпълнението на строежа. С удостоверението, издадено от Община Лясковец е установено, че сградата е завършена до етап "груб строеж". С нотариален акт № 2373/04.11.08 г., том ХII, рег. № 25801, дело № 2171/08 г. е оформена сделка, по силата на която Г. Георгиев и Диана Георгиева са продали поземлен имот на "Глория Мебел" ЕООД. От гореизложеното става ясно, че икономическите изгоди от извършените СМР са получени и ползвани от "Глория Мебел" ЕООД, а не от физическите лица. Заповедта на кмета на Община Лясковец не е прогласена за нищожна по съответния ред, а вместо това административният съд я е подложил на косвен, инцидентен съдебен контрол в рамките на висящото производство по оспорване на РА. В рамките на този контрол обаче неправилно е преценено значението на подадената от Г. Георгиев декларация, съдържаща нотариална заверка на подписите. Съпругата на Георгиев не е оспорила неговите действия, предприети касателно предоставяне правото на строеж на "Глория Мебел" ЕООД, а и едноличен собственик на капитала на същото дружество е Г. Георгиев. Очевидно е, че с декларацията не е прехвърлено вещното право, но пък е заявено кой ще ползва икономическите изгоди от СМР. В потвърждение на този извод са предварителния договор за покупко - продажба, договорите за упражняване на надзор и за извършване на СМР. Страна по двата договора е дружеството, което е и начислило ДДС. Не са сключвани договори между изпълнителя на СМР и физическите лица относно процесните услуги. Първоинстанционните мотиви, че с осъществяването на СМР е подобрена чужда вещ, (собственост на Георгиеви), биха били правнорелевантни, ако липсваше последващото прехвърляне на правото на собственост върху имота в полза на "Глория Мебел" ЕООД. Това прехвърляне е от значение за резултата по делото, тъй като то потвърждава реалното и фактическото получаване на услугите от дружеството, което е потребило ползите от тях. Административният съд е преекспонирал относимостта към спора на проверяваните от вещото лице факти относно осчетоводяване на услугите и на разходите, направени във връзка с тях. Това е така, защото настоящото облагане касае косвен, а не пряк данък. Освен това по делото е представен последващ РА, съставен на "Глория Мебел" ЕООД, който включва и обследване на задълженията по ЗКПО за процесните данъчни периоди. От него е видно, че за отчетната 2008 г. приходният орган не е преобразувал по реда на чл. 23 ЗКПО в посока на увеличение финансовия резултат на "Глория Мебел" ЕООД с процесните фактури, издадени от ЕТ "Генчо Ханджиев". Това обстоятелство е установено от първоинстанционния съд, който е отбелязал в своите мотиви, че липсват различия между констатираното и декларираното в ГДД за тази година. В допълнение на горното следва да се посочи, че липсват твърдения и доказателства Георгиеви да са упражнили за ревизираните периоди правото на данъчен кредит в идентичен размер, на основание правото им на собственост върху същите имоти, респективно няма ощетяване на фиска. Съгласно нормата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, който регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Поради гореизложените мотиви касационната инстанция счита, че получател на услугите е "Глория Мебел" ЕООД, което притежава правото на данъчен кредит и РА е незаконосъобразен в тази си част. С оглед резултата по делото в полза на дружеството трябва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 2200 лв. за първоинстанционното производство и в размер на 25 лв. за производството пред ВАС. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение