Решение № 9386 от 4.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10784/2013 г.

Решение № 9386 от 4.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10784/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците, подадена чрез юрисконсулт Елена Миткова, против решение № 4362/01.07.2013 г. по адм. д. № 1855/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, I отделение, 18 състав, с което е обявено за нищожно по жалбата на Камран Гераминежад, гражданин на Иран, решение за прекратяване на производството за закрила, обективирано в писмо изх. № УП-3875/06.02.2013 г. на Директора на Регистрационно - приемателен център-София при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България и преписката е върната на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България за произнасяне по подадената молба рег. № УП3875/18.01.2012 г., с която Камран Гераминежад е поискал от властите в Република България закрила. Излагат се твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Оспорва извода на съда, че УП № 3875/06.02.2013 г. е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като е волеизявление на административен орган, с което непосредствено се засягат права и законни интереси на Камран Гераминежад. Предвид изложените доводи се иска да бъде отменено решението на съда. Ответникът по жалбата - Камран Гераминежад, гражданин на Иран, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че неправилно съдът е приел, че с оспореният акт се е прекратило производство, поради факта, че такова не е било образувано. Съгласно чл. 66, ал. 2 от Закона за убежището и чужденците, Държавната агенция за бежанците е задължена да уведомява МВР за настъпилите промени и най-вече за решението на вицепрезидента - № 18/19.11.2012 г., каквото в случая е налице, че на лицето е отказано предоставянето на убежище. Също така оспореният акт - писмо изх. № УП-3875/06.02.2013 г. на Директора на Регистрационно - приемателен център-София при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България се явява вътрешна кореспонденция между двете ведомства и противно на приетото от съда в обжалваното решение не носи белезите на административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което не подлежи на съдебен контрол, с което си решение съдът е нарушил материалния закон, по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК, водещо до отмяна на решението му. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е обявил за нищожно по жалбата на Камран Гераминежад, гражданин на Иран, решение за прекратяване на производството за закрила, обективирано в писмо изх. № УП-3875/06.02.2013 г. на Директора на Регистрационно - приемателен център-София при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България и преписката е върната на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България за произнасяне по подадената молба рег. № УП3875/18.01.2012 г., с която Камран Гераминежад е поискал от властите в Република България закрила. 3а да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че процесното писмо, въпреки че не е адресирано до жалбоподателя, отговаря на определението за индивидуален административен акт, съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като е волеизявление на административен орган, с което непосредствено се засягат правата и законните интереси на Камран Гераминежад. Също така е приел, е с него по същество се прекратява образуваното производство по молба на чужденеца с рег. № УП3875/18.01.2012 г. на ДАБ, а оттук следва, че процесният акт не е издаден от компетентен орган, тъй като компетентен да постанови прекратяване на производството по предоставяне на статут е председателят на ДАБ, а не директорът на РПЦ - София, поради и което е обявил обжалваният административен акт за нищожен. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд - София-град е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно в обжалваното решение административният съд е приел, че обжалваното в настоящото производство писмо изх. № УП-3875/06.02.2013 г. на Директора на Регистрационно - приемателен център-София при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България отговаря на определението за индивидуален административен акт, съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като е волеизявление на административен орган. Настоящият състав не споделя това становище. Видно от материалите по делото по повод молбата на Камран Гераминежад, гражданин на Иран, за предоставяне на статут в ДАБ, не е образувано административно производство, по смисъла на чл. 61, ал. 2, чл. 63 и следващите от ЗУБ. Действително ДАБ е била уведомена от главния секретар на Президента, че чужденецът има подадена молба за закрила, по повод на която е било образувано производство, но с писмо вх. № 01-6267/22.11.2012 г. председателят на ДАБ е уведомен, че с решение № 18/19.11.2012 г. на Вицепрезидента е отказано предоставянето на убежище на Камран Гераминежад, гражданин на Иран. Именно поради това и на основание чл. 66, ал. 2 от ЗУБ, съгласно който ДАБ уведомява писмено Министерството на вътрешните работи, когато има решение за отказ, прекратяване или отнемане на статут на чужденец, също когато и производството е прекратено, поради факта, че спрямо този чужденец се прилагат разпоредбите на Закона за чужденците в Република България, Директорът на Регистрационно - приемателен център-София при ДАБ е издал процесното писмо изх. № УП-3875/06.02.2013 г., адресирано до Столична дирекция - МВР, сектор "Миграция", с което го уведомява за решение № 18/19.11.2012 г. на Вицепрезидента. Предвид на това, писмото се явява вътрешна кореспонденция между двете ведомства и противно на приетото от съда в обжалваното решение не носи белезите на административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което не подлежи на съдебен контрол. На основание казаното дотук следва обжалваното решение като незаконосъобразно да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,