Решение № 2600 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14826/2014 г.

Решение № 2600 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14826/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП против Решение № 359 от 03.10.2014 г." постановено по АД № 589/2013 г., по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отменен частично Ревизионен акт /РА/ № 151201605/28.01.2013 г. на ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 186/22.04.2013 г. на Директора на ДОДОП гр. В. Търново, както и в частта, в която ДОДОП е осъдена да заплати разноски в размер на 3400,10 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - "Торнадо СВ" ООД оспорва същата чрез процесуалните си представители адв. Ценкова и Илиева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Админстративен съд гр. Велико Търново е бил РА № 151201605/28.01.2013 г., издаден от Тодор Иванов Герев на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново в обжалваната част по ЗДДС, с която на ревизираното дружество за данъчни периоди месец юли, август, октомври, ноември и декември 2009 г. и данъчен период месец януари 2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 60368,63 лв. в резултат, на което е определен ДДС за внасяне в същия размер и са начислени лихви в размер на 20300,82 лв.. АС Велико Търново е обсъдил подробно в мотивите на своето решение множеството събрани писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената ССЕ и е обосновал извод за частично незаконосъобразно отказано право на приспадане с РА с мотиви за липса на доставки. Решението е правилно. Установено е в хода на съдебното производство, че доставчикът "Евроазия София"ЕООД на процесната стока - месо, е притежавал Удостоверение за регистрация на обект за търговия на едро с храни от животински произход № ТЕ 2202028/03.06.2008 г., издадено от дирекция Столичен ветеринарно-санитарен контрол, с което е удостоверено, че "Евроазия София" ЕООД ще извършва търговия на едро с храни от животински произход в обект склад, собственост на "Еврофриго" АД, като в този склад ще осъществява продажба на едро на месо и месни продукти, птици и птици продукти, риба и рибни продукти. Представени са също договор за влог № 71/20.05.2008 г., сключен между "Евроазия София" ЕООД - влогодател и "Еврофриго"АД София - в качеството му на влогоприемател, анекс към този договор, както и договор за наем на хладилна площ. Представени са и доказателства, че за да осъществява съответната дейност по търговия с месо и месни продукти дружеството - доставчик разработва и прилага система за проследимост на храните, с които търгува по начин, че да може да бъде установено конкретна партида месо от кого е доставена, респективно да бъде установен клиента, на който тези хранителни продукти са доставени. Назначена е и изслушана съдебно - счетоводна експертиза, чието основно и допълнително заключение, са приети по делото. Заключението е, че всички стоки, които са били получени от дружеството - жалбоподател са били използвани след това за извършване на последващи продажби. Вещото лице при извършената проверка в счетоводството на ревизираното дружество, както и в счетоводствата на неговите клиенти - получатели на доставки е посочило в заключението си, че за всяка от издадените фактури за последващи продажби "Торнадо СВ"ЕООД е отчело приход, осчетоводило ги е по съответните счетоводни сметки, включило ги е в съответните Справки декларации по ЗДДС и в дневниците за продажби, а от друга страна фирмите - клиенти са отразили в своите счетоводства редовно процесните фактури за продажби, издадени от дружеството - жалбоподател в настоящето производство. И при извършената повторна проверка в счетоводствата на получателите на стоки по последващи доставки, извършени от "Торнадо СВ"ООД вещото лице в допълнително си заключение потвърждава първоначално направения извод, че всички извършени последващи доставки от жалбоподателя към негови клиенти са намерили счетоводно отражение в счетоводствата на получателите по тези доставки, съответно са били отразени в подадените от тези клиенти справки декларации по ЗДДС и дневниците за покупки и по тях е ползвано право на данъчен кредит от тези клиенти на жалбоподателя. Всички извършени от "Торнадо СВ" ООД плащания на стоките по процесните фактури по банков път са получени по разплащателната сметка на доставчика "Евроазия София"ЕООД. Представени са и търговски документи, които са придружавали стоката при транспортирането й от склада, където същата е била съхранявана до склада на "Торнадо СВ"ООД, като в тях са отразени всички данни относно произхода на стоката, относно срока й на годност, относно нейното количество, относно доставчика т. е така представените търговски документи установяват по безспорен начин движението на стоката от склада до получателя на доставката и гарантират проследимостта на стоката. По делото са разпитани и свидетели - Валентин Йорданов Тодоров - собственик и представляващ доставчика "Евроазия София" ЕООД, Георги Матеев Матеев и Ралица Асенова Станчева - служители на ревизираното лице, от които се установява механизма на извършване на доставките, като и че складовите помещения, където ревизираното лице е съхранявало стоката, преди същата да бъде продадена на клиентите на това дружество, се намира в гр. Плевен, Автогара Север и по същество представляват хладилни складови помещения - малко и голямо, в които се поддържа различна температура в зависимост колко време и какво месо ще се съхранява вътре. Това обстоятелство се потвърждава от отразеното на стр. 5 от ревизионния доклад. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за недопустимост на свидетелските показания, същите са допуснати на основание чл. 158, във връзка с чл. 57, ал. 2 от ДОПК. В чл. 57, ал. 2, т. 3 от ДОПК е предвидено установяването на фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това. Основателно е възражението на процесуалния представител на ответника, че в касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП e квалифицирал мотивите на постановеното решение по недопустим за правото и етиката начин, като ги е определил като повърхностно и самоцелно тълкуване на събраните по делото доказателства. В цялата касационна жалба са налице многобройни квалификации относно мотивите на първоинстанционното решение, като например, че: в същото " изобилства от разказвателни изречения в условно наклонение"; че са налице документи, които съдът "удобно" е пропуснал да спомене" и други, които освен че са неоснователни, не следва да бъдат толерирани. Такива "изобилни неюридически квалификации" на която и да е страна по дело, особено на административен орган, Върховния административен съд не само не счита за нужно да обсъжда, а намира, че не следва да присъстват в касационна жалба пред върховна инстанция. Отделно от гореизложеното, същите не кореспондират както с доказателствата по делото, така и с усилието на първоинстанционния съд да направи обективен и всеобхватен анализ на обемния доказателствен материал. При така установената фактическа обстановка решението на съда е валидно и допустимо. Настоящата касационна инстанция намира, че същото е постановено при спазване на материалноправните законови разпоредби. С оглед на така изложените съображения решението на АС - Велико Търново като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение, е неоснователна, доколкото по делото не са представени доказателства за договорено и платено такова, както и списък на разноските. Мотивиран така, Върховният административен съд, осмо отделение