Решение № 7131 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8609/2011 г.

Решение № 7131 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8609/2011 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район с център Варна срещу решение № 1141 от 12.05.2011 г., постановено по адм. дело № 702/2011 г. на Административния съд - Варна, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 32/22.12.2010 г., издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район с център Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че решението е неясно и противоречиво. От него не става ясно какъв е законоустановения ред, който административният орган следва да спази, за да определи правилно дължимите такси за водовземане на минерална вода, с което да изпълни вмененото му с чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) задължение. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Ефир" ЕАД - гр. Пловдив, срещу АУПДВ № 33/22.12.2010 г. на директора на БДЧР - Варна, както и да се присъди на касатора юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ефир" ЕАД, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - Варна, е бил АУПДВ № 32/22.12.2010 г., издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район с център Варна, с който на "Ефир" ЕАД е установено задължение за такса за водоползване на минерална вода от подземен воден обект - находище на минерална вода - Слънчев бряг, от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 ЗВ, находящ се в гр. Варна, за периода 01.01.2006 - 31.12.2006 г. - в размер на 2364,90 лв. главница, със законната лихва от 01.02.2009 г. до окончателното плащане, за периода 01.01.2009 - 31.12.2009 г. - в размер на 2688,00 лв. главница, със законната лихва от 01.02.2007 г. до окончателното плащане, и за периода 01.01.2007 - 03.12.2007 г. - главница 6638.90 лв. от 01.02.2008 г. Административният съд е отменил обжалвания пред него административен акт, като е приел, че дължимите такси са определени в нарушение на приложимия материален закон. За да постанови този правен резултат, съдът е приел следното: По силата на чл. 194 от Закона за водите за правото на използване на водите се дължи такса. Размерът на таксата съгласно ал. 6 на чл. 194 от с. з. се определя с тарифа на Министерския съвет. С Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., в сила от 01.01.2001 г., за водоползването на минерални води в чл. 3, ал. 1 се предвижда такса, определена по формулата Т = Е х W х К, където Е е единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването съгласно таблицата по ал. 2, W е размерът на ползвания годишен воден обем, а К е корекционен коефициент, отчитащ категорията на използваната минерална вода, съгласно таблицата по ал. 2. С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 65 от 11.08.2006 г.) разпоредбата на чл. 194 е изменена. Специалната норма на ал. 3 на чл. 194 ЗВ регламентира определянето на таксата за водовземане от минерални води да се извършва на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода, като съобразяването на двата критерия е предвидено кумулативно. След изменението на закона Министерският съвет не е приемал нова тарифа в изпълнение на разпоредбата на чл. 194, ал. 6 ЗВ. Не е извършвано и изменение на приетата с ПМС № 154/2000 г. тарифа, с което тя да бъде съобразена с установените в закона нови критерии за определяне на размера на дължимите такси. При това положение, за да определи дължимите такси в оспорения акт, административният орган е използвал формулата по чл. 3, ал. 1 от действащата тарифа, като е заменил компонента W - размер на ползвания годишен воден обем, с размера на разрешения обем вода, а останалите компоненти във формулата са запазени. Съдът е приел, че таксите, определени по този начин, са незаконосъобразни, тъй като за изчисляването им са приложени по аналогия правила, установени с недействащи към процесните периоди законови норми. Тарифата за таксите, приета с ПМС № 154/2000 г., като подзаконов нормативен акт урежда правилата за изчисляване размера на дължимите такси, така както са уредени в закона и доколкото не му противоречат, поради което нормите й не могат да се тълкуват разширително и да се прилагат по аналогия. Извършената в закона промяна на базата за изчисляване на таксата за водовземане с установяване на нови и различни критерии от досегашните не може да произведе действие, докато не бъде приета нова тарифа по чл. 194, ал. 6 ЗВ, която да уреди изрично реда и начина за изчисляване на таксите за водовземане и по този начин да позволи и обезпечи приложението на закона. Освен това, от 30.10.2007 г. е в сила Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, с която (§ 5 от ПЗР на същата) се отменя Наредба № 1 от 2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води, определяща категориите на минералните води. Новата наредба въвежда категоризация единствено на лицата, черпещи подземни води, не и категоризация на водите (както е според отменената Наредба от 2000 г.), и то с изключение на минералните води - изключителна държавна собственост, от находищата за минерални води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 ЗВ, където под № 100 е записано находището на минерална вода район "Североизточна България" - подземни води от малмовалажанския водоносен хоризонт с температура по-висока от 20 С - област Варна, област Добрич, област Шумен. След като е премахната категоризацията на водите с влязъл в сила нормативен акт, незаконосъобразно този критерий продължава да съществува при определянето на таксите, съобразно формулата в тарифата. При това положение, до приемането на нова тарифа към чл. 194 ЗВ, размерът на дължимите такси за водовземане след изменението на чл. 194 ЗВ следва да се определя по действащия ред - този на чл. 3 от Тарифата, приета с ПМС № 154/2000 г., доколкото нормите на тарифата не противоречат на закона. Всяко друго тълкуване и прилагането на механизми за изчисление на дължимите такси, различни от нормативно установените с действащата тарифа, би било незаконосъобразно и в пряко нарушение на принципа за законоустановеност на дължимите такси. Така постановеното решение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че до приемането на нови правила, съответстващи на закона, за изчисляване на дължимите такси следва да се прилагат правилата, установени в Тарифата, приета с ПМС № 154/2000 г., но само дотолкова, доколкото не противоречат на закона. В този смисъл е и § 9 от ПЗР на ЗВ, който прогласява дължимост на таксите по този закон, считано от влизане в сила на предвидените в закона тарифи. Както правилно е посочено в обжалваното решение, с изменението на чл. 194 ЗВ, обн. в ДВ, бр. 65/2006 г., в сила от 11.08.2006 г. - приложима редакция на закона към процесните периоди от време, в ал. 3 се въвеждат нови критерии за определяне на размера на таксата за водовземане от минерални води - разрешен обем вода и температура на минералната вода. В ал. 6 е посочено, че размерът на таксата се определя с тарифа на МС. На основание чл. 194, ал. 6 ЗВ с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. е приета Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2012 г. С § 1 от ДР на това ПМС е отменена Тарифата за таксите, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. За процесните периоди от време формулата за определяне на таксата за водоползване от минерални води - изключителна държавна собственост, по чл. 3 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., противоречи на чл. 194, ал. 3 ЗВ, доколкото не отчита новите критерии, определени в закона - разрешен обем вода и температура на минералната вода, като в тази формула се използва критерий "ползван годишен воден обем" и няма критерий "температура на минералната вода". След 30.10.2007 г. тази формула противоречи и на Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, в която няма определени категории на използваната минерална вода. Спорният въпрос е - следва ли размерът на таксата да се определя чрез формулата, съдържаща се в чл. 3 от Тарифата за таксите, приета с ПМС № 154/2000 г., на основание чл. 194, ал. 6 ЗВ и § 9 от ПЗР на ЗВ, независимо че тя противоречи на закона и на цитираната наредба, или следва с оглед разпоредбата на чл. 13 от Закона за нормативните актове, според ал. 1 на който актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването и съгласно ал. 2, новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон, да се приеме, че чл. 3 от Тарифата от 2000 г., е загубил сила след изменението на Закона за водите (ДВ, бр. 65/2006 г.) и не може да е приложима разпоредба, доколкото е несъвместима с разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ЗВ, следователно размерът на таксата не може да бъде определен поради липсата на действаща тарифа. В различните актове на ВАС съществуват две становища по този въпрос (р. № 13434/20.10.2011 г. по адм. дело № 7181/2011 г.; р. № 15190/18.11.2011 г. по адм. дело № 3401/2011 и р. № 17205/27.11.2011 г. постановено по адм. дело № 5520/2011 г. и др.), но което и разрешение да се приеме за правилно, то в настоящия случай от значение е това, че обжалваният административен акт, с който са определени задълженията за такси за правото на водовземане, се явява незаконосъобразен /постановен е в нарушение както на чл. 194 от ЗВ, така и на Тарифата за таксите за водоползване, приета с ПМС № 154/2000 г./. Като е достигнал до този извод и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора по делото не се присъждат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,