Решение № 5872 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13751/2011 г.

Решение № 5872 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13751/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Петър Георгиев Илиев против решение № 3631/20.07.2011 г. по адм. дело № 5069/2009 г. на Административния съд - София-град, с което са отхвърлени като неоснователни исковете му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Агенция "Митници" - София, за заплащане на имуществени вреди, произтичащи от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № 1103-2000/18.04.2001 г., издадено от началника на Митница - Пловдив, с искане да се отмени като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила, противоречието му с материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява лично, но се представлява от адвокат Георгиев, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - Агенция "Митници" - София, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Василева оспорва основателността на касационната жалба, като моли съдът да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество, е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на касатора в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките му доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт, издаден в резултат на административна дейност, поради което и претърпените от неговата незаконосъобразност вреди не представляват основание за ангажиране на имуществената отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, съгласно тази разпоредба се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност; вреда; причинна връзка между вредата и настъпилия вредоносен резултат. По смисъла на посочената разпоредба от ЗОДОВ "дейност" е всяко действие, бездействие или акт, който има властнически характер и е насочено към възникване на административни отношение между административния орган и съответното лице. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че бидейки наказателното постановление юрисдикционен правораздавателен акт, той не поражда право на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Такава впрочем е й трайната съдебна практика. Съгласно чл. 223 от Закона за митниците (ЗМ), митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушение на разпоредбите на митническото законодателство, доколкото деянието не представлява престъпен състав, като съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМ, установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В ЗАНН, в чл. 22 е посочено, че за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В унисон на това законодателно решение е правомощието на административния митнически орган да постановява отнемане в полза на държавата на стоките - предмет на митническа контрабанда. Същите се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност. При тази законодателна уредба настоящата съдебна инстанция приема, че отнемането в полза на държавата на процесните стоки по своята същност представлява една принудителна административна мярка с наказателна функция, която е част от административнонаказателното производство по ЗАНН във връзка с издаването на наказателното постановление, което както се каза по-горе не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. В подкрепа на тази теза е обстоятелството, че Закона за митниците предвижда наказателните постановления, издадени от митническите органи да подлежат на обжалване по реда на ЗАНН и като се има предвид, че в процесния случай административната мярка и административното наказание са наложени с наказателно постановление на началника на Митница - Пловдив, следва да се приеме, че принудителната административна мярка подлежи на обжалване заедно с наказателното постановление по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и съответно отмяната й води до субективното право на увреденият да потърси правата си по общия ред - така, както е предвидено и за наказателните постановления. Процесното отнемане на стоки в полза на държавата е част от административно-наказателния процес и е израз на правомощието на наказващия орган да осъществява държавната репресия. Наложеното в съдебната практика становище, че налагането на административно наказание посредством издаването на наказателно постановление не е типична административна дейност, с пълна сила важи и при налагането на принудителна административна мярка, каквато е тази по чл. 233, ал. 3 от ЗМ. В този смисъл е и съдебната практика, изразена в решение № 3863/17.03.2011 г. по адм. дело № 11242/2010 г. на Върховния административен съд - трето отделение. Следователно, като е отхвърлил предявеният от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Агенция "Митници" - София, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,