Решение № 241 от 29.07.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 238/2009 г.

Решение № 241 от 29.07.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 238/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия В, атакуваща въззивна присъда № 52 от 6.02.09 г., постановена по в.н.о.х.д. № 327/08 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с която е отменена присъда № 2* от 22.05.08 г. по н.о.х.д. № 7/08 г. на Благоевградския районен съд и М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 212, ал. 3, пр.1, вр. ал. 1, пр. 2 НК (редакция ДВ № 101/2001 г.). Сочат се всички касационни основания. Иска се алтернативно отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия или преквалификация на деянието по чл. 316, вр. чл. 308 НК и прекратяване на делото поради изтекла давност. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът пледира за основателност на жалбата и моли присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, като взе предвид сочените в жалбата основания, доводите и становището на страните, намира следното: С присъда № 2* от 22.05.08 г. по н.о.х.д. № 7/08 г. на БлРС М. е признат за виновен в това, че на 5.05.07 г. в РУС. - Благоевград съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - Удостоверение обр. П-30 № 154/24.03.97 г. и Удостоверение обр. П-2 № 204/17.04.97 г., издадени от "С." ЕООД - София, с цел да бъде използван, представен пред К. М. на длъжност "специалист" и Веселинка Треновска на длъжност "контрольор" в отдел "Пенсии" при РУС. - Благоевград, за да докаже, че има право да получи от РУС. - Благоевград пенсии и компенсации за периода 2.11.1996 г.- 20.09.00 г. в размер на 5 857.07 лв., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК. На осн. чл. 24, ал. 1, т. 3 НК е прекратено наказателното производство по делото поради изтекла давност. Осъден е да заплати на Р. "Социално осигуряване", представлявано от директора З. З. сумата 5 857.07 лв., представляваща нанесената с престъплението имуществена вреда - стойността на неправомерно изплатените пенсии. Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 212, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 2 НК. Съдът се е произнесъл и по разноските. С атакуваната въззивна присъда е отменена присъдата на районния съд. М. е признат за виновен в това, че на 5.05.07 г. в РУС. - Благоевград, ч. използване на неистински документи - Удостоверение обр. П-30 № 154/24.03.07 г. и Удостоверение обр. П-2/17.04.97 г., издадени от "С." ЕООД - София, удостоверяващи трудов стаж в дружеството и ФРЗ за изчисляване на пенсия, въвел в заблуждение К. М. на длъжност "специалист" и Веселинка Треновска на длъжност "контрольор" в отдел "Пенсии" при РУС. - Благоевград и получил без правно основание 5 857.07 лв., представляващи пенсии и компенсации за периода 2.11.96 г. - 20.09.00 г., собственост на РУС. Благоевград, с намерение да ги присвои, като полученото имущество е в големи размери, поради което и на осн. чл. 212, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 2 НК (ред. ДВ № 101/01 г.) е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Осъден е да заплати на РУС. - Благоевград сумата от 5 677.43 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като иска в останалата му част е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл и по разноските. Неоснователен е доводът за незаконосъобразност на съдебния акт. Подсъдимият не само се е ползвал от двата неистински документа, но ч. тях е въвел в заблуждение съответните длъжностни лица за наличието на необходимия трудов стаж за пенсия, каквато му е била отпусната и той я е получавал в инкриминирания период. Съставът на документната измама по чл. 212 включва като елемент използването на престъпно съставен документ, който е послужил като средство на престъплението. В този смисъл е ППВС № 7 от 1978 г. Деянието е извършено виновно при форма на вината - пряк умисъл. М. е съзнавал, че няма необходимия трудов стаж, за да му се отпусне пенсия. Независимо кой е съставил инкриминираните неистински документи и кой ги е представил заедно с молбата за отпускане на пенсия пред съответните длъжностни лица, той се е ползвал от тях, като за посочения в присъдата период е получавал съответните суми със съзнанието, че изобщо няма право на пенсия. Въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, което да е довело до явна несправедливост на наложеното наказание. Присъда № 3* от 29.09.04 г. по н.о.х.д. № 611/02 г., с която подсъдимият е осъден по чл. 212, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на пет месеца лишаване от свобода за престъплението е отменена по негова жалба с решение № 52 от 15.05.06 г., но делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. За новото разглеждане на делото е внесен нов обвинителен акт, по който М. е признат за виновен и осъден с атакуваната нова присъда на въззивния съд. При това положение последният не е бил обвързан от наказанието наложено на подсъдимия при предходното разглеждане на делото. В този смисъл не е допуснато процесуално нарушение, а наложеното наказание е справедливо. Във връзка с изложените съображения жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,